Гърците наричат страната ни Вулгариа, а нас вулгари.

Дали има нещо общо с неделикатността на предците ни да навлязат в техни земи, дали заради неприличността да се заселят в тези територии, дали заради нахалството да се намали територията на Византия за сметка на българската, дали заради цинизма да отхвърлим властта им в края на ХII век или заради нещо друго.
Мисля си, че за нас обяснението на думата вулгарност идва с помощта на българските политици.

Kакво е висша форма на вулгарност - простащината, словото, с което може тя да бъде заменена и отразяващо напълно поведението им.

Държавата се тресе от скандали, информацията за батаците в МВР са обърнат айсберг, транспортната система и почти единствените държавни предприятия са в колапс, администрацията няма готовност за действие при аварии и бедствия, липсва здравна система, пенсионерите са оставени на доизживяване, учителите са измамени и унизени след безпрецедентна справедлива стачка, книгите са с ДДС от 20% и още и още и още.

В това време президентът се разхожда като безпогрешен Зевс из страната и в чужбина и прави историческото прозрение, че МВР страдало от липса на дефицит на доверие.

Терминът дефицит е политико-икономически, но при социализма бе прилаган често на практика - съществуваше дефицит на тока, на водата, на стоки за бита, на автомобили, на храни, на нормално здравеопазване, на жилища и така нататък и така нататък.

В случая с МВР дефицитът е свързан с морала, политическата отговорност, желанието за реформи, липсата на подходящи кадри, желанието за премахване на политическия чадър, с малките сигнали за успехи в борбата с престъпността, с разкритите поръчкови убийства, поредното в неделя вечер, а може би е уместно едно To be continued - след показния разстрел и на писателя Георги Стоев в центъра на София, посред бял ден...

Премиерът шеговито реди в парламента „опозиционен" кабинет (по време на четвъртия вот на недоверие, иде пети - любопитни сме...), вместо да пренареди собствения си или да връчи оставката на правителството.

Кметът иска да го сваля, но територията, която си е отредил за изява, поражда в душите ни „само скръб и печал"/продолжение следует/ и съмнения, че влизайки през „парадните арки", попадаш в столица на държава, член на ЕС.

"Милионери", назначени на тези постове от архитектите на прехода, се кипрят на благотворителен бал заедно с менторите си и успяват да съберат скромните 25 000 лева, като парите само за храната, напитките и тоалетите за „светското" събитие, надхвърлят стократно сумата за дарение.
А част от банкнотите в куфарчетата, които получиха преди двайсетина години, биха подпомогнали децата, всички деца в страната.

Преди дни съобщиха, че е излязло от печат новото издание на „Приказката за добрия цар", с картинки.
През 2001 година специално преброяване установи, че за половината от българите това е една от двете прочетени книги.
Другата била „Тошко Африкански", според екзит половете от 70-те и 80-те години.

Хората, които се усмихваха снощи от екрана бяха същите лица, които раболепничеха преди четвърт век при излизането на филма за Тато „Човек от народа", видени на прегледите в кината от онова време.

На фона на тези прояви на вулгарност някак тихо преминават дразгите в печата и в общественото пространство между двама близки на държавния глава историци - Овчаров и Димитров.
Като селски песове те се лаят, обиждат и излагат, подавайки данни за някои от прегрешенията си. В публичното пространство от години се шушука, че има много ментърджийност в епохалните открития и историческите модерни трактовки на двамината.


Чувал съм тезата, че някои народи и племена в древността, не успели да придобият национално самосъзнание и да се наименоват, започвали да се наричат така, както съседите им се обръщали към тях.