Публикуваме без редакция писмото на директора на ФБР, Робърт Мюлер ІІІ, до правосъдния министър на Шотландия във връзка с освобождаването на либиеца Меграхи.
Този текст не се нуждае от коментар, нито пък понася каквато и да е редакция

 

През годините съм бил обвинител и като директор на ФБР моята практика е да не коментирам действията на други обвинители, тъй като те разполагат с всички факти и със закона, за да вземат подходящото решение.

Вашето решение да освободите Меграхи ме кара в този случай да наруша установената от самия мен практика.
Запознат съм с фактите и със законите. В качеството си на асистент на Министъра на правосъдието на САЩ съм в течение на разследването и на обвинителния акт срещу Меграхи от 1991 г.
Правя това защото съм възмутен от решението Ви, почиващо на „милосърдие". 

Решението за освобождаването на Меграхи е необяснимо, тъй като е пагубно за каузата на справедливостта.
Вашето действие наистина е подигравка с повелята на закона. То дава комфорт на терористите по света, които сега вярват, че един терорист може да бъде освободен, защото някой се упражнява в „милосърдие", пренебрегвайки качеството на проведеното разследване, мнението на съдебното жури, след като обвиняемият получи полагащия му се съдебен процес, и съответстващата на престъплението присъда.

Вашето решение награждава един терорист, въпреки че той никога не е признал участието си в това масово убийство, нито либийското правителство не е разкрило имената и участието на другите участници.

Вашето решение е подигравка с чувствата на всички засегнати от трагедията от Локърби - медиците, сблъскали се първи с ужаса от 270-те трупа; стотиците доброволци, издирвали всякакви останки от самолета; агентите на ФБР и шотландските полицаи, провели безпрецедентно по мащаби разследване, за да открият извършителите; прокурорите, които отдадоха години, дори цели кариери, за да възтържествува правосъдието.

Но най-голямата Ви подигравка е със скръбта на семействата, които загубиха близките си на 21 декември 1988 година.
Не сте прекарали с тези хора толкова време, колкото прекараха всички, заели се с разследването на атентата.
Не сте били в помещенията, в които са били оставени за разпознаване вещите на загиналите.
Не сте видели, например, единствената гуменка, останала от младежа, нито тениската, която никога повече няма да бъде облечена от студента от Сиракуза, който се връщал у дома за празниците, нито пък играчките в куфара на бизнесмена, който искал да прекара Коледа с жена си и децата си.

Очевидно сте взели решение, без да се допитате до всички, взели участие в разследването на тази трагедия. ФБР и шотландската полиция, както и прокурори от двете държави, работиха съвместно, за да открият виновните, но Вие никога не потърсихте нашето мнение, а взехте свое решение, криейки се зад неясната причина „нужда от съчувствие".

Дадохте на семействата на загиналите в Локърби още мъка. На Меграхи според съобщенията дадохте възможност да бъде посрещнат като герой в Триполи.

Къде, питам, е правосъдието?