Ислямската муха в твоята глава

Зрелищна операция срещу ислямската държава, плъзнала из няколко южни вилаета на отечеството, организира ДАНС с помощта на тежката кавалерия полиция и жандармерия. Критиката спокойно може да я определи като слаб екшън - посредствен сценарий, елементарни внушения, липса на съспенс и омръзнали герои в режим на обяснения post factum.

Вместо страховити джихадисти - прости, фанатизирани, но безобидни по смисъла на закона имами и ходжи; полуграмотни цигани, предпочели мелодични арабски имена пред традиционните Асан и Айше. Вместо проникващи в спящите клетки на терористичната организация професионалисти - набедени контраразузнавачи, които едва ли ще отличат Коран от Тора, дори да ги блъсне по челото, но усърдно изземващи литература, написана отдясно наляво, и компютърни конфигурации на килограм.

Вместо мачете за рязане на християнски глави, калашници и джихадистки пояси - „рекламни материали" на Ислямска държава (прокурор Б. Сарафов). И отегчени, но тежко въоръжени униформени, сбрани от цялата страна, които висят залудо на ноемврийския студ да охраняват нещо, което с охрана и без си е умряла работа...

Борба с проникването на радикалния ислям или борба за оцеляване в следващата бюджетна рамка на държавата? Опит на една измислена контраразузнавателна служба, чиито функции и задачи бяха изменяни толкова пъти, колкото не е преправян и Наказателния кодекс, да докаже своята (не)състоятелност в националната, а и в международната система за сигурност? Демонстрация на неограничена сила на дуалистичното всевластие на прокуратура и МВР от времето на Ц.Ц.?

Единственото, което не може да не се отчете като еволюция е, че мащабната акция не бе именувана цветисто. Остана си без звучно име. За съжаление - ще си остане и без резултат.

Не защото ромските махали, поразените от нечувана бедност и безграмотност региони с мюсюлманско население не са благодатна почва за проникване на радикални религиозни или политически движения. Не защото определени имами, ходжи и пр. духовни лица не се изживяват като пророци на настъпващия ислям. Не защото опасността една малцинствена общност - неинтегрирана, неприобщена, неприемана, изолирана, мизерстваща - да се превърне от подтисната в размирна (Местан) не е достатъчно висока.

Просто, защото така не се прави. Показното в Пазарджик и наоколо не е начин да се противостои на една мощна, застрашително навлизаща в Европа (а ние все пак сме вратата на тази Европа към „Останалия свят", нейната външна граница, последна преградна стена, както вече е било в историята) вълна на радикална ислямизация. Американските ни партньори внушиха на своите съюзници, че един въздушен удар решава всичко. И сега куцо и сакато се надпреварва да изпраща бомбардировачи срещу т.нар. Ислямска държава. Ние нямаме - затова - каквото можем...

Отделен въпрос е вече осъзнатото, че само с въздушни удари армията с черните знамена няма да бъде унищожена.

Тук обаче говорим за битка за умовете и сърцата на хората. За да се спре проникването на исляма към териториите на европейските ценности (колко са ценности е друга тема) не е достатъчно да се отстрелват негови носители.

Всяка идеология и религия има нужда от свои мъченици - Христос, Че Гевара, Ян Палах. Операцията без име приближи карикатурния ислямист Ахмед Муса Ахмед до лоното на мъчениците. ДАНС му връчи ореола на борец за правата вяра, преди още апелативният съд да се произнесъл по смешната му присъда от 4 години за проповядване на радикален ислям.

Може би, ако годините на прехода не бяха унищожили безвъзвратно агентурния апарат на службите, нямаше да е необходимо 300 полицаи и жандармеристи да си играят на Термопили из ромските гета и в джамиите. Просто тихо и спокойно, по предварително потвърдена информация, компетентните органи щяха да изземат точно нужната компютърна конфигурация и точно необходимото томче, калиграфски изпъстрено с наниза арабски букви, които да докажат вината на едно или друго лице. И белезниците тихо да щракнат там, където трябва.

За разлика от останалите органи за опазване на сигурността и обществения ред, контраразузнаването работи не по законосъобразност, а по целесъобразност. Но чак до там ли, че председателят на ДАНС Писанчев да обяви, че задържаната група не е клетка на Ислямска държава, но можело да бъде. Може да прозвучи грубичко, но звучи като старата заядица „ако баба ми беше мъжка..."

И още един щрих, който прави операцията безсмислена. Ако трябва да се лови някой по цитираните членове на НК - трябва да се започне от небезизвестни от миналото и днес парламентаристи, от техните новопредставени в парламента съидейници: езикът на омразата, проповядването насилие, на расова и верска нетърпимост е тяхно ежедневие. А след това - като говорим за инкриминираните „рекламни материали" - на всеки футболен мач контраразузнаването може да се сдобие с камион подобни: с нацистки символи, расистки лозунги и други. И ако тази „реализация" им е недостатъчна - на площад Славейков може да закопчаят всеки трети букинист, който продава фундаменталния труд на Хитлер „Майн кампф", пред храма „Св. Ал. Невски" - всеки втори антиквар, търгуващ с нацистка символика - старинна и нова изработка (за която в Германия съдят).

ДАНС и МВР (което само подпомагало, изми си ръцете главсекът, на който Лясковец още му държи влага) влязоха в новините. С надеждата, че ще влязат по бюджет в челната тройка, тайно стискайки палци и шепнейки „нагоре".

Операцията, която можем да кръстим в Цветанов стил „Напразен напън", не роди дори мишка. Ахмед и сподвижниците му ще излязат от ареста като герои за общността. Ще продължат да си каканижат молитвите и да си тупат молитвените килимчета. Няма да изпратят доброволци в Ирак и Леванта, напук на Велизар Шаламанов, който изненада всички ни преди месец с информацията, че нашенци се биели в армията на Багдади. Борбата им е за хляб, не за вяра. В претършуваните вилаети така и няма да се появи спяща клетка на каквото и да било - там времето е заспало сякаш за столетие.

Рекламните материали, фланелките и шапки с логото на الدّولة الإسلاميّة‎‎ ще карат босоногите циганета да се чувстват част от нещо голямо, нещо силно, различно от коптора, в който минава детството им. Не Алах е могъщ в очите им. Могъщ и всесилен е човекът, който държи ножа. Не вярата ги блазни, а парите, които капят от ислямските фондации.

И ако Асан, който пропива детските на семейството всеки месец, и Айшето, която търпи боя и глада в порутената колиба, няма да станат нито шахиди, нито доброволци на ИД, то за синовете и дъщерите им не можем да бъдем сигурни.

Но това няма да се предотврати с показни спецоперации. Дори и с 300 командировани униформени...