Има победи, които са си направо загуби. Затова мъчно е сега да намериш по-кахърен човек от Борисов. Поредното му изборно бинго е най-тягостно от плеядата, с която обича да се фука. Победите започват да наприличват на старата тв игра, където участникът трябваше да познава точното тегло на определен предмет, а водещият жизнеутвърждаващо викаше „Нагоре!", „Надолу!".

И завижда Борисов на Дончева и Витков - осребряват чека на държавната субсидия, ама няма да им се налага да управляват неуправляемата държава с невъзможни съюзници. А нему избирателите дадоха достатъчно, за да се окичи със завехналите лаври на триумфа, ама не го питат как се кара влакът с това, което му дадоха...

И волю-неволю Б.Б. ще е принуден да пие кафе, да стиска ръце, да се усмихва, за да може собствените му 84 парламентаристи да получат необходимата подкрепа до поне сто двайсет и един. Породата (парламентарната група) е без значение. Първата мъжкарска реакция на нявгашния премиер-слънце - ще правя правителство на малцинството. И сам войнът е войн! Когато войнът се казва Борисов, си е направо цял хусарски полк. А който не го мързи - да подкрепя. Но спомените от подобна подкрепа още му държат влага: един пудел ту му ближеше ръката, ту го подлайваше и препикаваше - уволняваше, ако излезем от киноложката реторика.

И Борисов реши да се застрахова - да сключи предбрачен договор с онези, които смятат да стоят зад гърба му. А за да не стискат нож в ръката си, рече и условията: вие - подкрепа, аз - министерски постове. За да може, като се тегли калемът, да не съм само аз капò. Почти като на пазар за ромски булки.

Трудно обаче ще се угоди на човека-власт. Той обича преговорите да завършват с „ипон". Диалогичността не е силната му страна. Свикнал е със субекти като Цветанов, който вика „Слушам и изпълнявам!" в мига, щом прочете желанието в погледа на Шефа. Или от рода на Танов, който вдига телефончето тутакси, щом Шефът му набере ЕГН-то.

След изборите Б.Б. отсече: с БСП - не, с ДПС - сакън, с Атака - нивгаж. И му остана мизерен избор. От малките, но гладни. Подходящи за целта. И ако се заблуждава някой, че го очакват преговори с победителя, дълбоко се лъже - очаква го подписване на безусловна капитулация. Коалиционното споразумение по Борисовски изглежда - СпоразуМЕНие! Без мен - няма как. Аз ще казвам, вие ще изпълнявате.

Но и мат'рялът, с който му предстои да работи, не е за завиждане. В Реформаторския блок още не могат да оправят лявата и дясната си обувка, диалогът там е на ниво „Не е кòсено, стрùжено е!". При толкова много вожд чудно как въобще се намериха индианци с бюлетини. Реформаторите са си класика: орел, рак и щука.

Ако има човек, който в мокрите си сънища се е виждал на поста премиер освен Борисов, това е Бареков. За разлика от първия, който беше (и тежко ще жали, ако пак стане), вторият ще има да чака. Но да накараш екс телевизионера да свири втора цигулка е същото като луд да се саморазжалва от Наполеон до войника Никола Шовèн. И то луд с картечница. Затова безцензурният избира пътя към Брюксел: ако не става пръв на село, поне втори в града. Но в ББЦ и без него има достатъчно петимни за кокал.

Именуващите се Патриотичен фронт са толкова патриоти, колкото и фронтоваци. Единственото патриотично у тях е, че ако предлаганата миза е в лева и евро, ще изберат българското. За да не губят от курса за деня. Лидерът на партията-телевизор Симеонов показа, че лоялността не е сред положителните му качества. След развода с Атака той така яде ушите на бившия си патрон Сидеров, както и турчин не му ги е дъвкал.

За „войводата" Каракачанов ВМРО е асансьор към властта - коридорите, щото по-вътре го не пущат. Доказал е всеядност в коалиционните връзки, но пък рядко го калесват. Заради него Гоце и Даме с Постòл войвода барабар се обръщат в гробовете, а Ванчè Михайлов бара маузера и се чуди, ако има прераждане, дали да не прати Менча да оправи работите.

За АБВ участието в каквато и да било сделка с ГЕРБ - особено под формата, предлагана от Борисов - е равнозначно на два пъти настъпената от БСП мотика в съюзите с ДПС. И докато столетницата има от какво да топи електорат и пак да крета, след подобен гаф хората на президента Първанов спокойно от маршрутката днес ще се побират в обикновено такси.

Изборът пред Борисов е нищожен. И който и вариант да избере - неизбежно ще е тежък компромис. Но колко търпим към компромиси е избирателят му. Ако се има предвид що простотии нагербериха Цветанов, Фидосова и Дянков, щом партията още има гласоподаватели - много търпим е.

Борисов вече даде заден от идеята за правителство на малцинството. Сега поканата за танц е отправена към потенциалните съюзници. От Б.Б. не може да се чака отстъпчивост, остават партньорите. Лидерът на победилата партия натвърди, че не му пука особено, ако работата с кабинета не се опече, да отиде на нови избори. А това на малките и гладните едва ли ще им хареса - таман подушиха властта, айде пак на кантара. Така че стъпките назад ще са от тяхна страна. Но дълбоко съмнително е, че такова управление ще доведе до жадуваната стабилност. И че ще е дълготрайно във времето.

Не е излишен лукс ощастливените с подкрепата на избирателите да се вслушат в гласа на разума. А който го няма - в гласа на улицата. Защото още не са отпочнали да властват, тук там като малки искрици припламват протести. За едно или друго. Ако не се научи да мисли преди избори, то българинът поне се научи да протестира след. И не е сигурно - ако въобще стигне до консумация на властта - дали този път Борисов ще танцува и една есен... А това неизбежно се пише на наш гръб.