Начинът, по който бе убит журналистът Джеймс Фоули е отвратителен. Както казаха скърбящите му родители, този смел човек загина, опитвайки се да покаже страданията на сирийския народ. Тези, които причиняват тези ужасни страдания и разрушения в Ирак и Сирия, са група фанатици, които извършват варварски убийства.

Но въпреки, че е жестоко и достойно за презрение, обезглавяването на Фоули далеч не е безсмислен акт за джихадистите от Ислямска държава. Тази добре разгласена диващина създава паниката, която предизвиква страхливите „неверници" да бягат, както видях и аз през последните 10 дни в Иракски Кюрдистан. Коя друга група може да изпразни бежански лагер пълен с християни за по-малко от един час или голям град на йезидите в неделя сутрин?

Всяването на страх е фактор, който помага на една сравнително малка сила от може би около 25 000 човека да завладее и да контролира земя с размерите на Великобритания.

Убийството е пример за умелата употреба на социалните медии с цел да се разпространи изкривеното послание на групата. Това е един странен, но ефективен синтез на средновековни вярвания и модерна технология. Няма нужда да гледаме тези страшни кадри, за да осъзнаем отвратителния характер на деянието. Те предлагат само един воайорски поглед на конфликти в нашата епоха. Гледайте ги, и така ще бъдете част от унижението на един смел репортер.

Миналата седмица разговарях с представител на „Ислямска държава". Човек, причинил страдания на стотици отвлечени жени и деца с болните си религиозни вярвания. Той спокойно обясни целите на неговата организация, а именно да се изгонят немюсюлманите от самообявилия се халифат и борба срещу САЩ, защото те използват арабските управници за да я атакуват.

Той беше любезен, отказвайки единствено да обсъжда чуждестранните бойци, за които се счита, че съставляват една трета от въоръжените сили на „Ислямска държава", но в същото време обсъди смразяващите факти около продажбата на жени като роби и кражбата на деца, за да приемат исляма.

Ключовият въпрос е как да се победи този страшен фанатизъм. Това е група, която разтревожи дори Ал-Кайда, използвайки сирийската гражданска война и сектантското управление на Ирак, за да трупа оръжие, богатство и влияние с огромна скорост. Смята се, че 500 йезиди са били заклани в отговор на първите въздушни нападения от страна на САЩ.

Ясно е, че целта на убийството на Фоули и заплахата да бъдат убити още 20 журналисти, които са изчезнали в Сирия е Западът да бъде ужасен и провокиран.

Обезглавяването на американски репортер, очевидно от британски джихадист, е ужасяващо. То също е умишлена провокация. Фоули е сред тези, които ни напомнят, че е имало много повече смъртни случаи в тази окървавена и все още разделена част на света.

Смущаващи са и многократните искания от араби, които се обръщат толкова бързо срещу своите съседи християни йезиди и с лекота се присъединяват към джихадистите в извършването на жестокости в градове и села.

Трагично е, че се оказва, че калейдоскопът от култури в Близкия изток е претърпял силно сътресение, което може да остане завинаги. Великобритания и САЩ носят известна отговорност. Арогантността на Джордж Буш и неговите висши съветници по време на войната през 2003 г бе същата. По време на по-голяма част от войната те обясняваха разликата между шиити и сунити. Но като се има предвид изключителната природа на днешната криза и двете страни в този конфликт трябва да спрат да водят тези стари битки.

Ние трябва да приемем нашата собствена импотентност. Западните държави трябва да предложат убежище на много от тези опустошени бежанци и колективно да забранят завръщането на всички млади глупаци, които се присъединяват към джихада. Но ние не можем да разрешим тази експлозия на сложни икономически, социални и политически въпроси, камо ли да излекуваме религиозното разцепление, датиращо от векове.

Да, ще бъде разумно да се използват западни наземни специални сили, не на последно място, за да подкрепят обсадените кюрди, чиято случайно създадена страна, е едно от малкото полезни неща след последните набези. Но ние трябва да разберем веднъж завинаги, че не може да прилагаме само елементарни решения.

Великобритания трябва да наблегне на своята външна политика, която от ден на ден изглежда все по-объркана и изпраща противоречиви послания, които се използват лесно от екстремисти. Ние подкрепяме демократите на едно място и деспоти на друго. Ние гледаме как да забраним партия, която спечели изборите в Египет, а от другата страна подкрепяме генерал, който организира преврат, ние подкрепяме Израел, независимо от нейните смъртоносни и непропорционални отговори на ракетните атаки и въоръжаваме един феодален режим в Саудитска Арабия, който изнася религиозния екстремизъм по целия свят с опустошителни последици. Дори бе съобщено, че нашите собствени съюзници подпомагат финансирането на Ислямска държава.

Едно нещо е ясно от този най-нов акт на злото. Нашата планета има свързан характер. На нея един британец обезглавява един американски журналист в името на един религиозен бунт в Близкия изток и публикува видео. Идиотизмът на тези, които твърдят, че имат всички отговори е равен само на глупостта на други, които мислят, че можем да пренебрегнем глобалните проблеми.

Джеймс Фоули рискува живота си, за да се опита да обясни тези сложности.