От началото на кризата през 2008 г. Европейската централна банка е в челните редици на веригата от отговорните за унищожаването на гръцката икономика. Днес тя все още може да лесно да се скрие зад идеята, че гърците са паразити, но един прост анализ на макроикономиката е достатъчен да се направи еднозначен извод. От самото начало е допусната фаталната грешка и ЕЦБ продължава да увеличава натиска върху Гърция, за да избегне да се изправи пред собствените си грешки.
Фаза 1: 2008г. - Фаталната грешка в еврозоната
Пролетта на 2008. Светът се придвижва към началото на рецесия (всички показатели сочат спад на икономическата активност от юни 2008 г.), обаче ЕЦБ взима решение да повиши лихвите два пъти, първо през април и след това през юни. Жан-Клод Трише направи огромна грешка и по този начин нанесе тежък удар на вече затормозената икономика на еврозоната. Това беше началото на срива в еврозоната.
Три години по-късно Жан-Клод Трише повтори грешката отново и повиши лихвените проценти през април 2011 година, въпреки факта, че всички централни банки на други страни предприеха обратния курс. Възстановяването на европейска икономика беше осуетено и тя отново потъна в един цикъл на рецесия. Като резултат от тези безкрайни грешки икономиката на еврозоната попадна в червената зона след седем години на криза.
С цел да се направи пълна оценка на въздействието на работата на ЕЦБ върху европейската икономика, следва да се обърнем към "възрастни" професионалисти (според Кристин Лагард гръцкият въпрос трябва да се разрешава от тях) и трябва да забравим за финансовите инструкции на европейците. На 24 октомври 2003 Бен Бернанке, ръководител на Федералния резерв на САЩ от 2006 до 2014 г., отдаде дължимото на Милтън Фридман и се възползва от възможността да се положат основите на разбирането на паричната политика:
"Мисля, че основната препоръка на Милтън Фридман е призивът към политическите власти да създадат стабилен валутен фонд в областта на икономиката. Аз го разбирам като силно изявление от Хипократовата клетва, за да се предотвратят мащабни бедствия".
С други думи една стабилна парична система е от съществено значение за превенцията на подобни бедствия, като тези, които се появиха в Европа след 2008 г. Бен Бернанке продължи идеята си, като посочи, че може да помогне да се даде оценка на стабилността на системата:
"Очевидно е, че в крайна сметка ние можем да си проверим стабилността на валутния фонд с помощта на макроикономическите показатели като растеж на БВП или инфлацията".
Като за начало трябва да разгледаме стабилността на инфлацията. В еврозоната нейните нива се движат нагоре и надолу като влакче в увеселителен парк. Но това не е най-важното. Бен Бернанке заяви, че второто явното доказателство за провалената операция на ЕЦБ като икономически регулатор в кризата е стабилността на номиналния икономически растеж (икономически растеж по текущи цени. Той се отличава от реалния икономически растеж, защото не включва показателите на инфлацията).
Съществената разлика между двата индикатора говори за отговорността на ЕЦБ за избухналата на континента криза през 2008 г. Факт е, че номиналният ръст е под пряк и непосредствен надзор на ЕЦБ. И тази разлика може да бъде видяна в прага за номинален ръст за 2008 година: 22%.
След това настъпи кризата с Гърция, с безпрецедентен мащаб от 1929 г. насам. Нейната икономика е унищожена. Необходимо е да се припомни, че ЕЦБ е част от "тройката", която има за цел да изиска от гръцкото население да плаща за грешките на банката. След като бяха наложени строги валутни мерки, бяха наложени и бюджетни ограничения. БВП на страната е намалял с 26.27% от последното тримесечие на 2008 г. до първото тримесечие на 2015. В момента безработицата е около 26,6%.
След разрушаването на икономиката на страната, населението реши да покаже недоволството си и правителството на СИРИЗА дойде на власт.
Фаза 2. Помощ за всички, но не и за най-слабите
На 22 януари 2015 г. със закъснение от седем години ЕЦБ реши да приеме мерки при валутната криза и обяви план за подем на икономиката в размер на повече от един трилион евро (с други думи - "количествени улеснения") за цялата еврозона. По-специално програмата включва обратно изкупуване на държавни облигации на страните членки. Настоящите наченки на подем в еврозоната са пряк резултат от тази стъпка. Но те не се отнасят за Гърция.
На 5 Март 2015 г. Марио Драги направи изявление в Никозия: "В момента ЕЦБ не може да извършва обратно изкупуване на гръцки облигации. След като Гърция изплати облигациите си, което тя ще трябва да направи през юли или август, можем да пристъпим към покупката на гръцки облигации според новата програма за придобиване на активи".
Оказва се, че слабата икономика, която е преживяла тежък удар, просто не е част от плана. Гърция иска да бъде сред участниците на "количествените облекчения", пред нея е поставено условието да продължи плана за строги икономии. "Лошото" решение на гръцкото население на изборите доведе до наказание. Разбира се, тя трябва да продължи и не може да се очаква каквато и да било парична подкрепа, което показва пълна липса на равенство в "Европейската общност".
Фаза 3. Паниката в банковия сектор
Днес Гърция е изправена пред въпроса за изключването и от еврозоната, ЕЦБ ще дръпне последния конец, който е в ръцете й: осигуряване на ликвидността на гръцката банкова система. Гражданите започват да се тревожат за парите си в банките. Ако Гърция напусне еврозоната, еврото ще бъде заместено от драхмата, спестяванията ще бъдат изтеглени, което ще доведе до колапс на банковата система.
ЕЦБ осигурява ликвидността на гръцките банки в рамките на спешни заеми. За тази цел през февруари 2015 г. ЕЦБ предостави 60 милиарда евро за тази програма. Таванът бе достигнат и трябваше да бъде увеличен по искане на гръцките банки. Въпреки това на 18 юни заплахата вече стана очевидна. Оттогава всеки ден отварянето на гръцките банки зависи от добрата воля на ЕЦБ. ЕЦБ може да приеме или да отхвърли искането на местните банки за осигуряване на ликвидност и по този начин държи в залог оцеляването на финансовата система. В лицето на тази заплаха гражданите теглят парите си в брой. Само за седмица от гръцките банки са изтеглени 5 милиарда евро.
Сега страната е на колене. Вината на Гърция е, че тя не предпочете да си отиде тихо. СИРИЗА и Алексис Ципрас не играят специална роля тук. За да се оцени степента на гръцката криза, не е необходимо да се обърнем към неомарксизма. Само си помислете за Бен Бернанке и Милтън Фридман, които едва ли някой е заподозрял в пристрастие.
сеирджия
на 08.07.2015 в 06:43:31 #3Как Европа разруши гръцката икономика -------------------------------- Авторите са пропуснали въпросителната в края на изречението, както и да е... Как я разруши ли ? Ами с глезене ! С наливане на пари в нещо, дето няма как да ги върне, защото не работи както трябва... И с привикване на населението с малко труд да получава много... Като глупави родители или опекуни, които вместо да отправят младежа да се труди, ... му наливат пари в джоба... И после - като в стария виц - "Моите коравосърдечни родители най-безжалостно ме изгониха без пари от къщи в крехката възраст 45 години..." .
Justice for ALL
на 03.07.2015 в 11:17:04 #2Грешката е по-скоро на "мъдрите" политици на ЕС, които решиха, че могат да имат централна банка без единна фискална политика. С други думи, ще позлваме една и съща валута, но всяко правителство решава колко да харчи. За това и има проблем за всички бедни държави в ЕС, и особено за тези от Юга. Не виждам нещата скоро да се оправят. Ще има още трусове за еврото, докато не направят ценртално правителство на ЕС, което да решава какви ще са данъците и какви ще са бюджетите. Нещата са в такъв хаос, защото де факто правилата не се спазват. Дори силните икономики надвишават "задължителните" нива на бюджетен дефицит за Еврозоната.
derelii
на 01.07.2015 в 08:45:59 #1Като изключим фактологията, статията е изключително повърхностна и показва дълбоката некомпетентност на автора. Смесването на факти от близка и по-далечна икономическа история на Гърция (и ЕС), "посоляването" им с няколко имена, и последвалото хубаво разбъркване на причини и следствия, води единствено до създадаването на един интелектуален тюрлюгювеч, показващ тъжното равнищи на нашата икономическа журналистика.