Интересен е начинът, по който кризата с мигрантите се обсъжда от политиците и в медиите. Думата криза е особено впечатляваща. Тя предполага, че това, което виждаме в цяла Европа е временно бедствие, което може да бъде „разрешено" от политиците.

В "Концепцията на политиката" философът Карл Шмит пише, че когато са изправени пред кризата, либералните демокрации ще оставят настрана конституционните подробности, за да оцелеят. Обществото приема нарушаването на либералните ценности от страна на правителството защото кризата е състояние на изключение, което изисква отчаяни мерки.

Може би това обяснява защо имаше толкова малко шум ,когато уж цивилизованите общества, използващи терминология като "мародерство" и "рояци", взеха политически решения, които доведоха до стотици удавени в Средиземно море или гниещи в центрове за задържане. Тези неща, мислим си ние, не отразяват какви сме като хора. Те са просто необходими отговори на тази криза.

Има само един проблем с тази криза и той е, че това не е временно явление, а постоянно. Благодарение на глобалното изменение на климата, масовата миграция може да се превърне в нещо нормално.

Има много оценки за това какво можем да очакваме да видим в близко бъдеще, но най-известното (и противоречиво) предположение е това на професор Норман Майерс, който твърди, че изменението на климата може да доведе до миграцията на 200 милиона души до 2050 г.

В действителност това вече се случва. Според Пентагона изменението на климата е "заплаха", която увеличава рискът от конфликт.

Всъщност, ново проучване от март показва, че това, се случи в Сирия след тежката суша през 2006 г. Като съавтор на изследването, професор Ричард Сигър, обяснява: "Ние не казваме, че сушата е причинила конфликта в Сирия. Това, което имаме в предвид е, че е допринесла заедно с други стресови фактори за възникването на открит конфликт. Поради тежката суша е много по-вероятно миграцията от този регион да продължи."

Сирия вече има най-голям брой бежанци в света. Според доклад на новото правителство промените в климата индуцират недостига на храни. Предполага се, че "Ислямска държава" ще се разрасне и че ще има още хранителните кризи.

В книгата си "Крах: Как обществата избират да фалират или да успеят" Джаред Даймънд посочва, че на местата, в които има сериозни екологични проблеми е най-вероятно да има конфликти, които след това да генерират бежанци. Бързото изменение на климата ще засегне много развиващи се страни.

Но това не са само конфликти, които, изострени от изменението на климата, ще създадат бежанци: изменението на климата вероятно ще доведе до масова миграция.

Както казва Саймън Люис, професор по глобални промени в Университета в Лондон: "Климатът и растителните пояси се изместват. Вероятно е през този век да има суша и по средиземноморието с верижни отрицателни социални и икономически въздействия. В резултат на което, в Испания, Италия и Гърция, значителен брой хора ще мигрират на север."

С други думи, средиземноморските страни, които в момента се опитват да се справят с мигранти от други части на света, може в крайна сметка сами да създадат мигрантска криза.

Кайли Обер смята, че миграцията е един добър начин за справяне с предстоящите последици от изменението на климата. Тя твърди, че международната общност трябва да "мисли не само за емисиите на парникови газове, но също така и как да се справят с един вече променен свят".

Идеята да се помогне на милиони имигранти да се преместят в Западна Европа може да скандализира Дейли Мейл, но миграцията може да е форма на адаптация, за което много британци също трябва да помислят. Според Агенцията по околна среда, 7000 британски домакинства могат загубят своите домове в резултат на покачването на морското равнище през следващия век. Тези хора също ще трябва да мигрират.

Какво можем да направим за миграцията, която е свързана с проблемите в климата? Първата стъпка е да се променят възприятията ни. Ние трябва да приемем факта, че проблемът с миграцията няма да изчезне или ще бъде "решен". По всяка вероятност, той ще се разпространи.

Втората стъпка е очевидна - всички ние трябва да бъдем по-активни и да убедим правителства да предприемат по-решителни действия за намаляване на глобалните парникови емисии, така че повече хора да останат в безопасност в своите домове и общности.

Миграцията, на която сме свидетели не е изключение: това е началото на една нова парадигма. Начинът, по-който ние избираме да отговорим рефлектира върху нашето общество.