Мажоритарни прелести

Безспорно, най-интересното събитие, предхождало непосредствено формалното начало на предизборната кампания, беше решението на Конституционния съд, който обяви въвеждането на така наречената „осем процентова бариера" за противоконституционна, но "пожали" въвеждането на мажоритарни избори в 31 избирателни района.

Както е известно, границите на тези 31 района съвпадат с границите на съответните 31 многомандатни избирателни райони. По този начин възникна огромна диспропорция между броя на гласовете, с които ще бъдат избирани "мажоритарните депутати" в различните избирателни райони.

Всъщност, падането на "мажоритарната компонента" на тези избори се оказа въпрос на един глас. За съжаление, конституционните съдии се разделиха на две групи от по шест души и нововъведението на народните представители остана за ужас на всички, които са си дали труд да погледнат какво всъщност става.

Какво става, може да се прочете най-добре в самото решение на Конституционния съд, в частта му, в която се изяснява позицията на тези шестима конституционни съдии, които смятат текста, с който се въвеждат "мажоритарни избори" за противоконституционен. Ето какво гласи част от решението на Констиуционния съд - черно на бяло: 

" ... 2. По чл. 39, ал. 2 ЗИНП.

С изменението на чл. 6, ал. 1 ЗИНП се предвижда изборите да се проведат по смесена система. Създадената нова ал. 2 на същата разпоредба постановява, че тридесет и един народни представители се избират по мажоритарна система в едномандатни избирателни райони. Останалите двеста и девет народни представители се избират по пропорционална система в многомандатни избирателни райони (чл. 6, нова ал. 3)...

Конституционните съдии Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Емилия Друмева, Владислав Славов и Благовест Пунев приемат, че разпоредбата е противоконституционна.

Според тях:
Съвпадането на 31-те едномандатни избирателни района (чл. 39, ал. 2 ЗИНП) с 31-те многомандатни избирателни района при пропорционалната избирателна система (чл. 39, ал. 1 ЗИНП) нарушава принципа за равно избирателно право (чл. 10 от Конституцията)...

Така например във 2-ри многомандатен избирателен район (МИР) - Бургас, броят на избирателите по първоначалните избирателни списъци е бил 297 129, в 3-ти МИР - Варна, 397 299, в 23-ти МИР - София, 362 994, в 24-ти МИР - София, 333 428, в 25-и МИР - София, 350 433, в 5-и МИР - Видин, 109 274, в 7-и МИР - Габрово, 121 332.

Такова значително различие в броя на избирателите има в повечето избирателни райони.
За да отговори на принципа за равно избирателно право (чл. 10 от Конституцията), броят на мандатите в многомандатните райони е съобразен с тяхната големина. По този начин е осъществено едно относително равенство в броя на гласувалите за един народен представител... ".

Останалите шестима конституционни съдии обаче са на по-различно мнение. Според съдиите Евгени Танчев, Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Снежана Начева и Георги Петканов алинея втора на член 39-ти от Закона за избор на народни представители (чл. 39, ал. 2 ЗИНП) не е противоконституционна.
Според огласеното решение на Конституционния съд, част от съображенията им са:

" ... Конституцията на Република България в чл. 63 определя броя на депутатите в Народното събрание, като постановява, че то се състои от 240 народни представители. Основният закон фиксира точно мандатите в националната представителна институция и не въвежда обща норма на представителство ... ".

Аргументацията в защита на възприетия принцип на мажоритарен избор в райони с драстично различен брой на гласоподавателите е доста по-дълга и всеки може да си я прочете със собствени сили в решението на Конституционния съд.

Въпросът се свежда до това, дали решението на конституционните съдии щеше да бъде същото, ако беше оспорена не конституционността на въведените мажоритарни избори, а бяха оспорени само границите на избирателните райони.

Лично аз съм (почти) сигурен, че ако от Конституционния съд беше поискано да отмени само границите на едномандатните избирателнит райони, а не да обяви мажоритарната компонента на новоизмислената смесена система за противоконституционна, резултатът щеше да бъде съвсем друг.

На какво се основава моята убеденост? Без да се смятам за специалист по тънкостите на конституционното право и без да правя каквито и да са непочтителни намеци към Конституционния съд, като политолог и дългогодишен наблюдател на политическия ни живот мога да кажа, че и този път конституционните съдии се държаха като Горна камара на Народното събрание, като своего рода Сенат, а не само като тълкуватели на Закона.

Подобно поведение е предизвестено от очевидната необходимост от коректив на недоделките, които се вършат от сегашния състав на Българския Парламент.

Без да се впускам в исторически екскурзии, ще напомня, че въпросът "еднокамарен или двукамарен парламент" се обсъжда в България още от времето на Учредителното събрание, на което е гласувана Търновската конституция.
Тогава надделява либералното гледище, че на България не й трябва Сенат (тоест Горна камара), защото у нас няма нито лордове нито други "нотабили". Според цветистия израз на Петко Рачов Славейков, Сенатът (или Горната камара) е щял да бъде едно "дембелхане" (точният термин всъщност е "тюмбел хане"), което да живее на гърба на народа.

Няма изобщо да анализирам как се е отразила липсата на Сенат на развитието на българския парламентаризъм, само ще отбележа, че нуждата от Горна камара, започна неочаквано да проличава много осезателно след 1991 г., когато се заредиха едно след друго так наречените Обикновени народни събрания.

И в природатаq и в политиката празно място не остава, така че Конституционният съд волно или неволно пое на практика функциите на Горна камара на Парламента. Дали това е добре или зле, не е тема на днешния анализ. Просто констатирам този факт, защото е от значение за по-нататъшните заключения.

Сега да припомним аргументите, с които Конституционният съд отменя осем процентовата бариера като противоконституционна, при това - с огромно мнозинство:

" ... Равенството в избирателното право изисква всеки избирател да има равни права при упражняване правото си на избор за Народно събрание. Това означава всеки избирател да има равни права при отчитане на гласа му за резултатите от изборите. Същото се отнася и за всеки избираем. Недопустимо е с оглед конституционното изискване за равенство в избирателното право условията за избор на един кандидат да бъдат различни от условията за избор на друг.

С въведената по-висока бариера при избора на кандидат от коалиция в сравнение с бариерата на кандидат, който се явява чрез избирателна бюлетина на една отделна партия, законът установява именно такова различие...".

Като вземем пред вид стила на взимане на решения на Конституционния съд и ясната му позиция по въпроса за осем процентовата бариера, можем да заключим, че възникналата патова ситуация се дължи именно на факта, че в искането на седемдесестте народни представители е оспорен мажоритарният избор в неговата цялост.
Другояче щяха да седят нещата, ако беше атакувана само неравнопоставеността на отделните избирателни райони, много добре описана в аргументите на първата шестица конституционни съдии.
Тогава нямаше да възникне тази особена ситуация, създаваща впечатление, че Конституционният съд е дал "всекиму по нещо" - на "Синята коалиция" е осигурил падането на удвоената бариера, за Президента е опазил така желания мажоритарен елемент и така нататък, и така нататък ...

Няма съмнение, че когато става дума за практическите аргументи, с които се прави опит да се оправдае „урбулешкото" въвеждане на 31 напълно различни избирателни района, ще ни бъде поднесено съображението, че в съществуващите многомандатни избирателни райони е създадена съответната изборна администрация и така ще се спести „народна пара".
На това трябва веднага да се отговори, че извращаването на свободните избори не може да се оправдава с икономия на средства, още повече, че не е необходимо да се правят допълнителни разходи.

Достатъчно е центровете на едномандатните избирателни райони да останат в областните градове, където са и сега. Секционните избирателни комисии ще си останат същите. Общинските избирателни комисии ще обработват резултатите по пропорционалната и по мажоритарната система в отделни протоколи.

При съвременното състояние на изчислителната техника, не е абсолютно никакъв проблем една районна избирателна комисия да обработва резултатите от един многомандатен и от един едномандатен район, които са с различни граници. Както ще стане дума по-долу, може единствено една - две районни комисии от малките многомандатни райони да обработват само протоколи от изборите по пропорционалната система, а трите най-големи големите града да има повече от една районна избирателна комисия за мажоритарния избор.
(В София и в Пловдив това е така и при досегашните избори по пропорционалната система).

В подкрепа на казаното до тук, по-долу ще предложа едно възможно решение на математичаската задача "разделяне на Р. България на тридесет и един избирателни райони с приблизително равен брой гласоподаватели в тях".

Към условията на задачата можем да отнесем следното:

• едномандатните избирателни райони (ЕИР) да са 31 на брой;
• стремежът при очертаване на границите им да бъде постигане на минимална разлика в броя на гласоподавателите;
• центрове на едномадатните избирателни райони да са областните градове - центрове на многомандатните райони;
• не се допуска разделяне на общини на части, но се допуска разделянето на трите най-големи града - София, Пловдив и Варна;
• всеки едномандатен избирателен район трябва да представлява едно цяло - не се допускат избирателни райони от две и повече части, нямащи сухопътна връзка помежду си.

Изчисленията за начина на конструиране на 31 едномандатни избирателни района с приблизително еднакъв брой гласоподаватели са направени въз основа на бюлетина на Централната комисия за местни избори за резултатите от местните избори, проведени на 16 и 23 октомври 1999 г.

С оглед на точното съответствие на официалните данни с изчисленията по-долу, общините са разглеждани в границите им от 1999 г. Това означава, че няма да откриете в списъка община Сопот или община Куклен, които са създадени по-късно, а на изборите през 1999 г. са били в състава на други общини.

Моля читателите да бъдат снизходителни към мен за това, че използувам данни с десет годишна давност. За това има поне няколко извинителни причини.

Първо, направеното аранжиране на едномандатните избирателни райони не представлява официално предложение за преразглеждане на границите на сега съществуващите и оцелели след решението на Конституционния съд изборни единици.
То просто онагледява факта, че след като един отделно взет гражданин с умерена математическа грамотност и електронен калкулатор за 11 лева, може да предложи приемливи граници на едномандатните избирателни райони, то Народното събрание би трябвало да може да се справи още по-добре, имайки на разположение целия потенциал на Националния статистически институт и пълния архив на Централната избирателна комисия.

Второ, в печата се появи информация, че в Народното събрание работят с данни от 2001 г. Така тези изчисления ще бъдат близки до съображенията на народните представители.
Напълно възможно е тази информация да не е била точна или аз да съм разбрал погрешно, затова се извинявам предварително, ако това не е вярно.

Трето, разликата между данните от 1999 г. и от 2005 г. не е особено драстична и затова по никакъв начин няма да деформира общата картина. (Виж пояснение първо ...).

Четвърто, пак поради онагледителния характер на този текст, взех данните от може би най-удобното за използуване издание на изборни резултати, правено у нас - това за 1999 г.

Според данните от изборите през 1999 г., общият броя на избирателите е бил 6 898 810 души. Това означава, че средният брой избиратели в един от разглежданите 31 избирателни райони трябва да бъде 6 898 810/31 = 222 542 души.
222 542 избиратели е „идеалната численост" за един едномандатен избирателен район (ЕИР).

Ето как изглежда списъкът на 31 едномандатни избирателни райони с приблизително еднакъв брой депутати. В скоби е даден броят на избирателите в отделните общини.

Определянето на границите на избирателните райони и номерирането им се извършваше от запад на изток и от юг на север. Не беше допуснато включване на общини от Северна България в избирателни райони в Южна България и обратно.

Както се вижда от списъка и от приложената карта (за качеството й авторът пак моли за снизхождение, тъй като я е изрисувал сам при домашни условия), всички изисквания, заложени по-горе са спазени.

По-голямата част от отклоненията от средния размер са по-малки от плюс - минус 2 процента.
По-големи са само отклоненията при завършването на разделянето - на юг в Сливен ( - 9,78 %) и Бургас ( + 9,89 %) и на север във Варна ( + 6,01 %) и в Добрич ( + 6,01 %).

Както вече беше отбелязано, настъпили са някои размествания, които биха се отразили минимално на изборната администрация.

Така например, налага се създаването на пет софийски едномандатни района. Четири от тях са изцяло в границите на София - град, а петият включва и общините Елин Пелин и Ихтиман, които отдавна се третират почти като предградия на столицата.

(Моля жителите на двете общини да не приемат последното като оскърбление - просто София бавно върви към сливане с някои от близкостоящите населени места).

Създават се три пловдивски избирателни района. От една страна - ЕИР Пловдив, който е само от градската част на втория по големина град. От друга страна - ЕИР Пловдив (Марица) и Пловдив (Родопи), които включват и общини от Пловдивска и Старозагорска област.
Последното е повече от естествено, защото в Пловдив функционират три общински администрации - Пловдив, Марица и Родопи.

По-голямата част от град Варна е обособена като самостоятелен едномандатен избирателен район с 235 913 избиратели. Част от града, с 47695 избиратели е обособена като територия Варна север, която е придадена към 30 ЕИР - Добрич.

От картата особено нагледно и картинно се вижда в каква степен са подценени, респективно - надценени, многомандатните избирателни райони с превръщането им в едномандатни. (При подценените има повече гласоподаватели над средното, а при надценените са съответно по-малко).

Така например, Смолянски район трябваше да се допълни с общини от три области (!) за да достигне необходимия брой избиратели.

На изборите през месец юли той ще бъде много НАДценен. В подобно положение са Кърджалийски избирателен район, Ямболски район, Видински район (в който трябваше да се включат дунавските общини до Козлодуй и Оряхово включително, плюс общини от вътрешността на Монтанска и Врачанска област за да придобие „човешки вид"), Ловешки район, Кюстендилски район.

На Силистренски район му се налага да събере огромна по площ територия за да стигне до приемлив брой гласоподаватели.

Обратно, вижда се, че Бургаски избирателен район покрива изискуемият брой избиратели само с град Бургас и няколко крайморски общини. Огромна част от територията на Бургаска област преминава в Ямболски избирателен район в рамките на опита за очертаване на приблизително еднакви едномандатни избирателни райони.

Варненски избирателен район е ужасно ПОДценен, както стана ясно за Бургаски. София град излъчва трима депутати, при положение, че има гласоподаватели за 4,8 депутати - точно петима, с включването на общините Елин Пелин и Ихтиман в петия софийски едномандатен избирателен район при „равното делене".

Изложеното по-горе показва, че при една по-гъвкава тактика от страна на протестиращите 70 народни представители - оспорване на границите на избирателните райони, а не на самата конституционност на въвеждането на мажоритарна компонента в избирателната система, Конституционният съд можеше да вземе решение в тяхна полза.
Това решение разбира се, щеше да бъде само в полза и на представителната демокрация в България въобще.

Друг е въпросът, че пак щяхме да сме свидетели на две категории народни представители - при сто процентова избирателна активност, „цената на мандата" на избрания по пропорционалната система депутат щеше да бъде 6 898 810 / 209 = 33 009 гласа, докато цената на мажоритарния депутат щеше да бъде около 222 542 гласа.

Да се нарече подобна разлика - диспропорция, е твърде мек израз, но така е отсъдил законодателят. Конституционният съд поправи волунтаризма на текущото парламентарно мнозинство само отчасти ... 
(Следва продължение)

* Изразените мнения в текста са абсолютно лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател или УНСС и НБУ, където преподава.