През последните години Република Ирландия беше давана за пример от много български политици. Невероятният й икономически  успех постави страната в светлината на прожекторите и мнозина се изкушаваха да ни я дават за пример.

Но от икономическа и социална гледна точка това, което постигна Ирландия до този момент е невъзможно за България.
Тук съм се опитала да изброя основните според мен причини.

Емиграция. На първо място ще отбележа огромния брой емигранти, пръснати по целия свят.
Това е процес, който е започнал много преди Алековият бай Ганьо да отиде до Америка.

Двадесет процента от американците твърдят, че имат ирландски корени. Много от тези хора са преуспели бизнесмени, държавни служители, хора на изкуството и политици.

Няколко са президентите с ирландска кръв, като по-известните са  - Джон Кенеди, Ричард Никсън, Роналд Рейган и Барак Обама.
Не се смейте - пра, прадядото на Обама по майчина линия е чист ирландец.
Роден  е в Монегал, графство Офли, известно вече като селото на Обама.

Ирландските имигранти не само че изпращат повече от век средства на свои роднини, но през последните десетилетия започнаха да изпращат бизнес, работни места и политическа подкрепа за Северна Ирландия.

Българската емиграция, макар и намерила своето място по света, е значително по-малобройна и за съжаление все още не така успешна.
Езиковата бариера също се явява пречка за по-бързото интегриране на българите в чужбина.

Бюрокрацията. Колкото и да се оплакват ирландците от опекунството си от Великобритания трябва да се отбележи, че администрацията им е работеща, а това те са наследили именно от  англичаните.

Всеки държавен служител върши това за което е нает - да обслужва гражданите. В Ирландия няма война между населението и чиновника. Не ти се налага да чакаш да привлечеш вниманието им между личния телефонен разговор и следващата цигара и кафе.

Не започват с „това няма да стане". Всичко се случва в рамките на закона и съобразно нормативните разпоредби. Което води до още едно преимущество на Ирландия - върховенството на закона.

Спазването на закона. В Ирландия законодателството се спазва. От полицията, прокурорите, съдиите, законодателите, управляващите.

Гражданите са тези, които го нарушават. Те могат да бъдат в частното си качество всякакви по професия, включително и политици, но самата държава и нейните институции стриктно спазват закона.

За Българската държава е достатъчно да спомена Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Изменян и допълван над десет пъти, нито той, нито наредбата към него са приложени на практика.
И ако бъде споменато, че хората в неравностойно положение не са толкова много то помислете за хилядите възрастни, чието придвижване също е затруднено, майките с колички и малките деца.

Не бих желала да влизам в детайли на противоречащото на самото себе си законодателство. Това е изключително болезнена тема, която следва  да бъде разглеждана от специалисти.

Факт е, че лошото законодателство подпомага корупцията и пречи на работата на органите на реда, правосъдната система и влияе негативно цялостно върху обществото.

Политически партии. След проведените през изминалата година избори в Република Ирландия, политическите партии в страната намаляха с една. Днес те са пет.

Съмнявам се, че в България има и един политик, който може да изброи  всичките ни политически формирования. На едно място противници, на друго в коалиции, политическите партии максимално объркват гласоподавателите относно техните виждания за развитие на страната.

И ако в цялата каша все пак намериш достойния кандидат, то той може да се коалира след изборите точно с тези, против които гласуваш.

Коалицията между НДСВ и БСП е един от ярките примери за това

Друго съществено различие между българските и ирландските политици е възможността за постигане на консенсус по въпроси, които касаят цялата страна.

За пример ще посоча невероятната бързина, с която в Ирландия беше изградено второ ниво на местно самоуправление с  цел усвояване на средства от Европейския съюз.
Това бе направено въпреки исторически слабото място отредено на органите на местните власти.

В България почти двадесет години политиците не могат да се разберат по между си как да бъде разделена страната, като всяка политическа сила защитава изгодната за самата нея версия на второ ниво на местно самоуправление.

Всички становища от работни, експертни и други групи, взимали отношение по въпроса  подлежат на преоценка, допълване, преосмисляне, разширяване и обобщаване.

А през това време парите предвидени за изграждане на това ниво на управление се усвояват от страни като Ирландия, където за общото благо всички си помагат и не преследват партийните си интереси, а тези на народа.

Пазар на труда. Два са факторите, които са повлияли на пазара на труда в Ирландия. Първият е много доброто образование на огромна част от населението, което подпомага както на емиграционните процеси, така и за установяването на международни компании  в страната, използващи по-ниското заплащане на труда към тогавашния момент.

Вторият фактор е, че когато през 1972 г. България издигна лозунга - Българката комбайнерка, в Източна Германия не беше видно кой е по-слабия пол, в Ирландия откриват други функции на жената освен репродуктивните.

Заставени без съмнение от членството си в ЕС, Ирландците дават равни права на трудещите, като това включва и жените. Мнозина може да подценяват ролята на жената на трудовия пазар, но за всеки си има ниша.

Част от нежния пол, на който се позволява да работи е високо квалифициран за чието образование до този момент ирландската държава е плащала, без да го използва. Възвращаемостта от този сектор се оказва много добра.

В България демографският срив и качество на образованието, подплатено с липсата му на пазарна ориентация допълнително спомагат за неналичието на чуждестранни инвестиции.

Данъчна политика.С цел привличане на инвестиции и разкриване на работни места, Ирландия прие изключително ниска данъчна ставка. Корпоративният данък е 12,5 %, като за сравнение същия такъв в САЩ е 39,5 %, във Франция е 34,43%, в Белгия 33,99% и в Германия 30%.

Създаде се подходящо законодателство в областта на трудово-правните въпроси, като се позволи на частните предприемачи лесно да се освобождават от служители, от които не се нуждаят, без да се изправят пред стандартните перипетии, характерни за по-голямата част от западна Европа.

Това доведе до мащабно за размерите на Ирландия прехвърляне на централи на фирми на зеления остров.

Въвеждането на плосък данък в България беше много добро начинание, което следваше да роботи в две направления: привличане на чуждестранни инвестиции по ирландски модел и намаляване на сивата икономика.

И ако от социалното министерство могат да се похвалят, че делът на работещите без договори и осигуровки е намалял, то по отношение на инвестициите, изключвайки тези в пазара на имоти, България не може да се похвали с особен успех.

За съжаление добрата данъчна политика е необходимо, но не достатъчно условие. Липсата на бързо работеща и ефективна администрация е една от основните пречки за чуждите инвеститори.

Държавата до ден денеш не е готова да признае простия факт, че собствените й институции я провалят.
Спирането на голяма част от еврофондовете го потвърждават.

Освен това определянето на конкретен данък е свързано със съпътстващите го регулаторни норми, които следва предварително да се знаят.
Което води до още един съществен проблем за чуждестранните инвеститори - стабилността.

Стабилност. Стабилността на политическото управление и предвидимостта на действията на правителството, съчетани със стабилност в законодателството са гаранция за чуждите инвеститори.

Всяко бизнес учреждение има бизнес план изготвен въз основа на макроикономическите показатели на дадената страна, специфичните особености на бизнес сектора в който се работи и ясни и конкретни параметри на данъчните и регулаторните органи.

За съжаление в България промяната в отделните закони и изискванията при които се работи се променят толкова често, че в редица случаи търговецът прескача регистрацията по някои от тях.

Хаосът като резултат е токова голям, че дори държавните служители не смогват да се ориентират по коя поредна поправка трябва да работят.

Тъжен и смешен пример е страницата на Министерство на финансите, която препраща към данъчен календар с надпис „error".

От изброените до тук различия мисля е видно, че България не може да има съдбата на Ирландия.
С това не искам да отрека възможността за просперитет на страната.

Повишаване капацитета на администрацията, спазване на законодателството, приемането на ясни и смислени закони, подобряването на качеството на образование на училищата и осъвременяването на висшето образование чрез ориентирането му към пазара на труда са основните направления, в които трябва да се работи.

Предстоящите парламентарни избори със сигурност ще променят политическото статукво, но това няма да доведе до нищо ново без волята за промяна от страна на бъдещото управляващо мнозинство.

За двадесет години видяхме много промени, които тръгнаха от долу и доведоха до нищо.

С това не искам да омаловажа действията на гражданите. Просто в България, пред вид на политическата ни система, няма механизми за истински граждански контрол.

При неналичието на такъв, политиците могат да правят това, което си поискат за четирите години след изборите.

Без политическа воля за промяна много трудно страната ни ще излезе от затворения кръг, в който е влязла.