В края на 1980 и началото на 1990-те години в изследванията на съветския и постсъветския период се появи понятието империя, докато учените се опитваха да поставят разпадането на многонационалния Съветски съюз в подходяща сравнителна рамка.

Концепцията за империя навлезе в постсъветската дискусия и скоро престана да бъде свързвана с политическите платформи на Студената война. Понятието империя стана толкова уважавано, че днес терминът се използва много по-свободно по отношение на Съветския съюз и Русия, отколкото много изследователи биха предпочели.

Странното е, че много от политическите ходове на Владимир Путин в Русия или в чужбина често са определяна като "имперски" или "нео-имперски" Не се прави никакъв опит да се свържат настоящите имперски амбиции на Путин с очевидния факт, че съветската империя се разпадна и този срив имаше голямо влияние върху последващата траектория на Русия.

Въпреки че перестройката на Михаил Горбачов отслаби силите на империята, Съветският съюз остана непокътнат до 1991 г., когато в рамките на няколко месеца цялата имперска система потънал в забвение, а на нейно място дойдоха независими или формално независими страни.

Движения, партии и хора, които търсят да се възроди империята съществуват във всички пост-имперски области. Разбира се, те са съществували в постсъветска Русия и най-очевидният пример е Владимир Жириновски и неговата Либерално-демократическата партия, която от началото на 90-те години, открито призова за възраждането на империята. Въпреки това, желанието да реимпериазация е особено силно в зоните, които са оцелели след разпадането на империята или при внезапно, бързо и мащабно унищожаване на отношенията между центъра и периферията.

Структурите, които се появяват на мястото на разлагаща се империя - тези, които са загубили своята територия в продължение на няколко века или десетилетия, често се примирят с изчезването на империята и рядко правят сериозни опити да я съживят.

Междувременно страната - майка, оцеляла след разпадането на империята продължава да се придържа към имперска идеология и култура. Също така между центъра и периферията са запазени икономически, институционални и социални връзки, които са съществували преди, независимо от факта, че формално са унищожени. При такива обстоятелства има силни предпоставки за политическия елит сериозно да обмисли възможността за възобновяване на империята.

Има три добри примера за това, как империи след рухването на техните центрове са се опитвали да се възстановят. През 1918-1920, болшевиките се възползваха от имперската идеология и поддържайки структурните връзки са били в състояние да възстановят по-голямата част от бившата руска империя.

Германските нацисти също се възползват от тази идеология и структурни ограничения, но през 1940 не успяват да възстановят германския Райх. В постсъветският руски елит през 1990, сред някои руски законодатели и интелектуалци отново придобива популярност понятието империя, а след идването на Путин на власт все повече се посяга на суверенитета на неруските му съседи.

Руският елит има тенденция да се реимпериализира под формата на икономически схеми, предназначени да приравнят икономиката на своите съседите до тази на Русия. В същото време той използва като "мека сила" под формата на пропаганда така наречения "Руски свят", подкрепя рускоезичното население в "близката чужбина", и използва груба сила като пример за това са  Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 -2015 година.

Ето защо в аналитичните кръгове е необходимо да се сравни "Ваймарска Германия" и "Ваймарска Русия." И двете  са се разпаднали. И двете са имали тежки икономически трудности след колапса. И двете обвиняват демократите за своето разпадане и икономическите трудности. И двете търсят утеха в имперските традиции и култура на своите народи. И двете оцеляват след идването на власт на десните националисти и силни лидери, като обещават възвърнат имперското величие на една нация. И двете започват атака срещу своите съседи, като използват едновременно мека и груба сила.

От този анализ, можем да направим два извода. На първо място според него Руско-украинската война се дължи единствено на вътрешната динамика на пост-имперска Русия - култура, идеология, икономическа и институционална структура, отколкото на външни фактори, като реална или възприемана заплаха от най-близките съседи.

Погледнато от тази гледна точка, въпреки че Версайският договор вероятно е имал наказателно естество, той не е причина за агресията на Хитлер и нацистите. По същия начин, въпреки че НАТО и Запада може да дразнят руснаците, войната на Путин срещу Грузия и Украйна са резултат от разпадането на империята и опит на лидера да я съживи.

Второ, резултатите от опитите на Путин да възродят империята остават неясни. Дали ще успее като болшевиките, или ще бъде победен с тежки загуби, както се случи с нацистите? Фактор, който може да реши изхода от днес, както се случи в Русия през 1918-1922 и в Европа през 1939-1945 е степента на участие на други сили в конфликта.

В случая с Русия останалите държави предпочетоха да останат настрана и поради тази причина болшевиките успяха да възстановят по-голяма част на империята.

В случая на нацистите Великите сили се намесиха и в резултат проектът на нацистката империя рухна.

В настоящата война между Русия и Украйна по-забележително е, че великите сили - САЩ, Германия, Франция и Великобритания, взимат страната на Украйна. Това предполага, че имперският проект на Путин няма да успее. Кога това ще се случи и колко хора ще загинат остава загадка.