Зададоха се избори. И отново разбираме, че и най-демократичните практики, ашладисани към българския избирателен модел, се израждат и превръщат крехката фиданка на родната демокрация в чудовищно ГМО с горчиви отровни плодове. Както сподели тези дни вътрешното ведомство, кандидати за народни представители, поставени от собствените си политически сили в зоната на изпадащите в листите, се готвят да щурмуват политическия Олимп и да се преференцират с помощта на изпитаното средство на финикийските знаци.

Да оставим настрана заклинанието, че „купуването и продаването на гласове е престъпление", което от изгрев до здрач проглушава ушите на всеки, който щом чуе радио или телевизионната „шапка" „Парламентарни избори '2014" не се хваща за дистанционното и не дава mute. Все пак азбучна истина е, че който не е хванат, не е престъпник. А хванати обикновено - йок. Да погледнем казуса от моралната му страна и произтичащите от там дълготрайни последствия.

Едни никому неизвестни фигури са готови в името на собственото си благоживеене през идните четири (или колкото е рекъл Господ и онези, чийто глас, казват, бил Божий) години да потъпкат закона, волята на съпартийците си, осъзнатия разумен вот на избирателите.

Те не разчитат на чар, на харизма, на разпознаваемост, на лъжовна политическа програма, на шанса „номер 15" дори. Те залагат на естетическата привързаност на определена група лица към мелодичното дрънчене, към нежното шумолене на банкнотите, към аромата на безплатното кебапче. Но не на последно място - и на страха от местния селски феодал, от работодателя - регионален монополист, от кварталната мутра...

Ако се направим на ỳлави или леко наивни, можем да кажем, че тези кандидат-депутати толкова горят от апостолско желание да служат на народа си, да преборят най-подир статуквото, да сразят олигархията, че са в състояние да подминат законовите и нравствени норми като бърз влак малка гара, газейки всичко по пътя си днес в името на някакво химерическо „на ползу роду" утре. Подобно твърдение гарантира на произносителя, ако не принудително лечение, то поне дългосрочно наблюдение от лекуващ психиатър.

Не, тези болноамбиционни човеци правят изборния алъш-вериш единствено и само за да си гарантират по-огряваното от слънцето местенце, по-дебелото парче от баницата, по-неоглозганата част от кокала. Те дават мило и драго да излязат от дълбоката гладна анонимност на политическата провинция, за да влязат в охранената анонимност на бялата къща на едноименния площад. Защото - това е сигурно - ако им се отвори парашута, тези „избраници" ще попълнят дългия списък на т.нар. глухонеми депутати през годините. Малки безмълвни машинки за гласуване на държавна хранилка.

Но да не ги корим прекалено. Те са заразени от вирус, по прилепчив и от Ебола - синдрома „с какъвто се събереш, такъв ставаш". Защото преди тези субекти - анонимни дори в полицейските справки засега - да превърнат купуването на гласове в индивидуален спорт, техните партии, партийки и партийчета, техните партийни вождове, вожденца и фюрерчета отдавна се професионализираха и го направиха печеливша колективна игра. Под недремещия поглед на кьоравата Темида и на приспаните местни шерифи, благосклонността на добре нахранените медии, хапещи само празната ръка, снизхождението на неправителствените наблюдатели, снабдени сякаш със свръхчувствителен сензор „свой-чужд".

Тези незнайни момиченца и момченца от политическата периферия не са заплаха за абонираните за VIP местата в листите партийни мастодонти. Преференцията - така, както е измислена - не им дава много шансове за pole position след 5 октомври. Но те са заплаха - и то много сериозна - за същността на демократичния процес. Тяхното прохлузване в Народното събрание ще гарантира, че мрачните уроци от миналото (близко и недотам) ще бъдат повтаряни докато най-после болезнено не ни се набият в кухите кратуни.

Най-безвредното последствие от влизането в парламента на Сульо номер-еди-кой-си на мястото на Пульо с по-малкия номер е, че избирателят ще получи представител, комуто дори родната политическа формация - повечето доста непретенциозни - не му гласува доверие да го бутне поне в челната тройка на листата. Той ще си купи местенцето, но в пленарната зала тоз партиен баласт няма да има на кого да плати да му пише законопроектите, да му изприказва репликите и дупликите от парламентарната трибуна, да му мести наедрелите от депутатски неволи телеса, когато снизхожда до електората.

В сградата, където съединението би трябвало да прави силата, този индивид ще си остане пълнеж на парламентарната група, единица глас за партийната/лобистката линия, ненаситен потребител на депутатска заплата и депутатско кюфте. И потенциален депутат ренегат - който лесно купува, много лесно после се продава.

По-опасното е очевидно - тези индивиди не пазаруват народна любов със спестени от баничка и боза жълти стотинки. МВР някак доста спокойно обяви, че общо около хиляда души са засечени като потенциални участници в покупко-продажбата на гласове в предстоящите избори. Едва ли е изненада, че сред тях има хора от криминалния контингент, лица свързани с организираната престъпност. Да не забравяме представителите на полусенчестия бизнес и олигархичния капитал в малките населени места - едноличен господар на корпоративния вот. Именно към тези традиционни опитни брокери на гласове ще се обърнат и претендентите за своя пръв политически подиум. Ама безплатен обяд няма. Който плаща музиката, той поръчва и законодателната политика.

Това променя картинката - не търсачите на лесна парламентарна кариера си пазаруват вот, а обичайните кукловоди си купуват народни представители. Не избирателят получава свой застъпник във властта, а всякакви предприемчиви тарикати на ръба на закона се сдобиват с още едно депутатче за лично ползване.

Засега МВР и прокуратурата влизат в ролята единствено на любознателни изследователи и регистратори на явлението. По места привикват потенциалните дилъри за вот за профилактични дружески беседи. Едва ли тези меки мерки ще са в състояние да спрат добре смазаната машина на търговията с гласове. Те по-скоро създават видимост за превенция, отколкото дават резултат.

Отдавна Алфонс Доде бе забелязал: „Хубаво е да седнеш край голямата паница на популярността, но как ще се опариш, ако я разлееш". Обикновено обаче врялото, мазно и миризливо съдържание на политическата паница се изсипва върху нашите гърбини. Онези, които са я обърнали - целите в бяло.

Дали ще допуснем и тези шарлатани до властта е въпрос на наш личен избор. Да не забравяме, че онези, които са ни купили за 20 лева и тройка кебапчета с гарнитура по избори, още на другия ден ще ни струват доста скъпо.