В очакване на отчетите на публичните дружества към полугодието на годината, споделям някои размисли относно търговията през този интересен и напрегнат период от годината.

С юни месец приключва второто тримесечие на финансовата година на публичните дружества. До края на юли те публикуват и своите междинни неконсолидирани отчети.

Отчетите за второто тримесечие са от сравнително голямо значение, тъй като предоставят по-голяма яснота относно годишното представяне на дружествата и изглаждат част от сезонността в дейността им.

Може да се предположи, че през този корпоративен сезон, значението на индивидуалните отчети върху борсовата търговия няма да бъде от първостепенно значение. Политическата ситуация и напрежението около Корпоративна търговска банка ще продължават да бъдат водещите събития във вътрешен аспект. Все пак, инвеститорите не бива да пропускат отчетите, тъй като някои от тях може да публикуват резултати, които да изненадат както в положителен, така и в негативен план. Това може да доведе до активизиране на търговията по определени позиции и до повишаване на волатилността.

Често тези периоди от годината, в които дружествата публикуват отчети, се характеризират с по-голяма борсова волатилност на акциите, по-висока чувствителност на цените към публикуваните данни. Всъщност, в това няма нищо изненадващо. Неяснотите от това какви резултати ще изкарат компаниите и как точно ще реагира пазара на тях естествено намират своето отражение в една по-нервна търговия. По тази причина е тактически важно за всеки инвеститор да прегледа отново своите позиции и да определи план за действие при различните сценарии.

В България, с много малки изключения, липсва практиката за това отделните дружества да публикуват прогнозни резултати. Макар и подобни прогнози да имат съмнително качество, тяхната стойност се състои в разкриването на краткосрочните очаквания за дейността на самите мениджъри на компаниите. Липсата на подобни напътствия от компаниите, както и слабото покритие на българския пазар на акции от страна на местните инвестиционни посредници, често води до големи изненади и съответно големи отклонения в пазарните цени в периодите на публикуване на отчетите, макар че не е задължително това да се случва всеки път.

Могат да бъдат изведени няколко основни подхода в анализирането и обобщаване на данните на емитентите, от което да се предопределят последващите действия за инвеститора:

1)фокусиране върху резултатите на всяка една публична компания;
2) фокусиране върху обобщени резултати на компаниите като цяло;
3) фокусиране върху определен сектор;
4)фокусиране върху избрана група от компании със сходство в определени параметри като географска близост, дивидентна доходност, ниска задлъжнялост, висока или ниска бета и т.н.

Подходът върху анализирането на всяка една компания може да на разкрие цялостната корпоративна картина на борсата. Това е от съществено значение, още повече, че историята е показала, че акциите традиционно се движат групово в една или друга посока. Това означава, че ако анализът покаже по-лоши резултати като цяло на публичните компании, фокусирането върху положителните изключения може да доведе до вземане на грешно решение за покупка, при положение, че общата тенденция е негативна.

Обратното също е вярно, при положителни отчети и положителни очаквания, не е задължително компаниите с лоши междинни резултати да отчетат понижение в стойността на акциите. Дори напротив, при наличие на положителен борсов тренд, негативните новини често се игнорират от пазара.

Постепенно на всеки пазар на акции са се откроили няколко т. нар. значими компании, които могат да предопределят краткосрочните пазарни настроения. Фокусирането върху техните резултати, както и следенето на цялостната корпоративна картина може да доведе до взимане на правилно инвестиционно решение за покупка и/или продажба.

Редица инвеститори споделят мнението, че добрата корпоративна новина всъщност е липсата, на каквато и са е било новина. Те предпочитат да затворят големи позиции в акции на компании в периодите преди публикуване на отчетите с цел предпазване от неприятни изненади. Подобна тактика е приложима и при ситуации, при които портфейлът е концентриран към определен сектор. Високата експозиция към даден сектор означава, че затварянето на голяма част от портфейла преди сезона на отчетите, предполага минимизиране на риска от големи загуби, при жертване на част от потенциала за печалба, в случай че отчетите не само са по-добри от очакванията, но и акциите на компаниите реагират положително.

В случаите, когато инвеститорите нямат експозиция, придобиването на такава точно преди отчетите също го излага на риск от неблагоприятно развитие. Това важни в най-пълна степен в случаите, когато една акция достига върховите си стойности точно преди отчетите. Очевидно пазарът предварително е изконсумирал положителния сценарий. Точно поради това, по-консервативният подход предполага създаване на позиция след отчетите, но това е свързано и с пропускане на част от положителните движения в случай, че акциите са реагирали положително на отчетите.

Често сме ставали и свидетели на случаи, когато след публикуване на силни отчети, определени акции падат. Основна причина за това може да се търси в поведението на инвеститорите, които са заложили на старото правило „купувай при слухове, продавай при новини". Това са по-рискови инвеститори, които са натрупали позиция дълго преди пазарът да е допуснал, че компанията е в състояние да изкара положителни данни. В подобни случаи добрите варианти за покупка биха били нивата, на които акцията намира силна подкрепа.

Най-добрият възможен сценарий при отчетите за една компания е да подобри както нивото на приходите си, така и на печалбата. Ако това е съпроводено и с представяне на по-добри виждания за бъдещите резултати от страна на мениджмънта, то може да се заключи, че компания разполага със солиден фундамент. Често обаче по-добри резултати при приходите и нетната печалба са съпроводени с намалени бъдещи прогнози за развитието. При подобни случаи най-често ставаме свидетели на спад на цените на акциите. Обратният вариант също е срещан, акциите на компаниите отчитат повишение след публикуване на по-лоши приходи и печалба, но пък по-добри  бъдещи насоки от страна на мениджмънта.

Всички тези случаи са изложени, за да се покаже, че инвестициите на борсата представляват рисково начинание. Факторите, които влияят върху цените на акциите не винаги са лесно разпознаваеми. Пазарът е динамичен и променящ се. Това, което е влияело в миналото не е задължително да влияе и днес.