Дано парламентарната ваканция е стигнала за да могат знамената на реформаторските борци срещу корупцията да минат през химическо чистене и гладене. Защото се очаква в новия сезон под звуците на фанфари те да заплющят с пълна сила над Народното събрание.

С такива амбиции потегля към тежката политическа есен вицепремиерът на гражданите Кунева. За пореден път тя обяви курс към въоръжена борба с корупцията. И забележете: не корупцията въобще, а корупцията по високите етажи (цитат).

Обществото свикна, че власт и корупция са като... руска салата и кисели краставички. Но ковачите на закони сега задават и гатанка: що е това „висок етаж"?

На достатъчно висок етаж ли е районният кмет, който срещу съответната миза удря подпис комуто трябва? Не е ли за собственичката на баничарничка най-високият етаж санитарният инспектор, който може да съсипе семейния бизнес, останал недоволен от „почерпката"? Нисък ли е етажът на пътния полицай за шофьора на 20-годишен полуизгнил опел, от когото прибират последните 10 лева? А не е ли олицетворение на корумпираната властова машина директорката на детска градина за майката, която се чуди къде ще дене любимото отроче, ако не „бутне"? Къде се извисява високият етаж за студента, чието бъдеще зависи от благоволението на бакшиш, професорът? За пациента, за когото номиналът на банкнотата в джобчето на бялата престилка решава дали клиничната пътека не води до Бакърена фабрика?

Спираме, защото ще се наложи да надзърнем и на това тихо и покойно място, „дето няма скръб и печал" според отчетата, но за парцел на което също трябва да броиш под масата...

Корупцията е навсякъде. И да натискаме всуе етажите на управленския асансьор, за да се борим с нея, е загуба на време, енергия и средства. Трябва да се лекува причината, а не последствията. Но не това е интересът на лечителите реформатори. Че носи ли болестотворна бактерия изцеление?

Още един проблем надзърта зад сухите законови текстове: новият орган по закона „Кунева" ще проверява и анонимни сигнали срещу подкупни високоетажници. Няма да са като предишните доноси, гарантира убедено, но неубедително вицепремиерът.

А защо? Кой пишеше доноси срещу състуденти, колеги, съседи, бивши любовници „преди"? Отговорете си сами. Не ще ли са носителите на същата морална и нравствена оскъдност и онези, които ще пишат доноси сега? Анонимници.

Но на проектовносителите така им изнася. Така вторият план от необходимостта от нов антикорупционен орган се разкрива в целия си блясък.

По-добре, рече Кунева на гражданите, да бъде проверен един сигнал повече, отколкото един по-малко. Разбирай: законът ще мачка политически противници както валяк асфалт на Цариградско шосе. На принципа „върви доказвай, че нямаш сестра".

В апогея си Цветанов ползваше за целта МВР и прокуратурата. Но това усложнява процедурата - те работят по законосъобразност. Еrgo, за отпочване на проверка са им необходими санитарен минимум правни основания. Е, при Цв. Цв. тази подробност често се изпущаше. Едни служби - наричани разузнавателни, контраразузнавателни или най-общо специални - работят на принципа на целесъобразността. Казано простичко: по съмнение, подозрение, предположение. Анонимен сигнал. Но те обикновено не са приказливи.

Хибридът, предвиден от Кунева, ще работи на принципа на спецслужба, но няма да има ограниченията на омертата, наречена „следствена тайна". Така всяка проверка ще може да изтича към подходящите медии, а пък удареният после да се обяснява, че нямал сестра. А и за разлика от органа на Цветанов, този няма да разбива врати, да тръшка заподозрени на пода и да бие. Той ще удря с бумажки. Тихо, но смъртоносно за авторитета и политическото бъдеще на бития.

Борисовото вице уверява, че в органа ще седят капацитети, които ще могат да отличат качествения донос от некачествения. Спорно. Освен ако не наемат ветерани от Шесто управление на ДС. Тези определено могат. Че и от некачествен донос качествено дело да спретнат са майстори.

На всичко отгоре законотворците трябва да решат кому да е подчинен Торквемада на корупцията? На президент, на правителство, на парламент. И се качваме до най-високите етажи и се замисляме: а там корупция няма ли? Подчинявайки проверяващите на една от горните институции, създаваме каста на недосегаеми. И правилен показалец, който да сочи верните мишени.

Ако този орган започне да действа, това ще е мощно оръжие срещу всеки неудобен на властта в момента. И никаква пречка пред благословената свише висша корупция.

Ще е така, докато с изкореняването на порока - убиец на държавността, се занимават партийци, които през годините (дори членувайки в забравени отдавна абревиатури) дадоха всичко от себе си явлението да бъде обилно наторявано и щедро поливано.

Нов закон и нов орган не са ни нужни. Като граждани. Съществува Наказателен кодекс и куп други препятстващи закони. Има МВР и ДАНС, има Сметна палата, финансов надзор. Въпросът е първата компонента да се прилага винаги, към всеки и с цялата строгост. И да се позволи на втората компонента да работи.

Тогава напъните за законотворчество на политически изчерпани фигури ще са единствено повод за снизхождение.

А и ние няма да умуваме как безименно да накиснем съседа, че „взема", само защото всяка вечер сме му бесни, че ни е заел мястото за паркиране...