На 16 ноември т.г. в Румъния се състоя втори тур на президентските избори, в които участваха двама претенденти.

Единият, премиерът и социал-демократ Понта, бе фаворит, получил на първия тур 40 % от гласовете.

Вторият кандидат, Клаус Йоханис, получи в първия тур 30 % от гласовете. Той е председател на Национално-либералната партия (PNL) и лидер на Христианско-либералния алиянс, където влиза още една партия, която планира да се обедини с PNL.

Изборите, особено втория тур, преминаха в силно наелектризирана атмосфера. Конкретните предизборни програми останаха в значителна степен в сянка. Преобладаваха емоциите. Много хора в Румъния възприемат социал-демократите като корумпирана партия, наследница на бившите комунисти. Това обстоятелство предизвиква алергия сред голяма част от политическата класа и цялото население.

Румъния сега е предпоследна в списъка на бедните страни на Евросъюза (най-бедната е България). 3-4 милиона, т.е. приблизительно 15 % от населението се пресели в по-развитите страни от ЕС. Повечето обвиняват управляващата Социал-Демократическа Партия за всички беди на страната.

Особено на тези избори, те проявиха сплотеност в гласуването против Виктор Понта и за Клаус Йоханис.

Правителството допусна грешка, а от гледна точка на диаспората, преднамерено престъпно действие, със създаването на пречки пред нея да гласува. Просто не бяха организирани в нужното количество избирателни участъци. Хората стояха с часове на опашки в Берлин, Париж, Рим, Мадрид и т.н. Това унижение избирателите не простиха на правителството и гласуваха за Клаус Йоханис, като в Париж за него гласуваха 96 %, т.е. както в Крим за обединението с Русия 96...97 %.

Други фактори, освен политическите аспекти и проблемите с диаспората, съдействали на Клаус Йоханис, стана неговата националност. За разлика от стандартния гражданин, румънец и православен Виктор Понта, Клаус Йоханис е немец и разбира се - лютеранин по вероизповедание. В този смисъл румънските избиратели проявиха немалка толерантност. Но тази толерантност беше проявена именно към немец. Към друга националност обществото едва ли би било толкова толерантно.

И тук не помогнаха гръмките заявления на Виктор Понта за гордостта му, че е румънец и православен. И натискът на регионалните „барони на ПСД" върху свещенослужителите - да призовават в храмовете „да се гласува за румънец и православен".

Така, гласуването за Клаус Йоханис беше до голяма степен протест на гражданите против ПСД. Но изигра важна роля и усещането от съветско време, че немско - значи по-добро. Не случайно предизборният лозунг на Клаус Йоханис беше „Румъния на добре свършената работа". Не случайно той демонстрира пред журналистите писмо за подкрепа от Ангела Меркел.

Разбира се, при всеки президент и всяко правителство външната политика на Румъния ще остане тясно свързана с Вашингтон и Брюксел. Но, както се казва, може да има и нюанси. И най-очакваното събитие е стремежът на избрания президент да подобри отношенията с Берлин, а като следствие и с целия ЕС.

В първите дни след изборите обаче ще бъде трудно да се предвиди бъдещето. Нужно е да се изчакат поне традиционните първи 100 дни.

****
Заглавието е от букурещки вестник в деня след вота