На малко прасе и на ново правителство човек не се радва. Особено ако сам си ги е избирал. А в нашия случай дори не вàжи поговорката, че всичко ново е добре забравено старо: доста му сърбахме попарата на старото, а едва ли Алцхаймер може да порази цял народ отведнъж.
Борисов може да бъде щастлив - вече отивайки към кабинета си на „Дондуков" 1, да минава край собствения си лик на стената.
С войнството, което ръкоположи да властва обаче, премиерът може сериозно да се опасява. Защото, освен че е заченато в грях в среднощна доба, правителството на споделения компромис е откровено лъжовно.
Един от крепежните елементи на управлението - Радан Кънев - честно си призна, че е метнал избирателя, когато се е клел, че Реформаторите и ГЕРБ са два свята и - както е казал поетът - единият е излишен. Министър от кабинета пък - седесар № 1 Лукарски - още в изборната нощ си призна, че са използвали "трикове" към избирателите по време на кампанията.
Дано Лукарски поне тези трикове ги знае добре и да ги приложи градивно и в министерството, което оглави.
В абревиатурата на хората на Борисов буквичките ЕР идат да рекат - „европейско развитие", а се опират на Патриотите, които са толкова проевропейци, колкото Марин льо Пен, Найджъл Фарадж и гръцката „Златна зора" накуп. Войводско-националистическите фронтоваци се опитват да цакат всички с грубичка двойна игра - хем с властта, хем извън властта. Ако успеят, ще опровергаят теорията, че такова животно като „малко бременна" няма.
Формацията на президента Първанов пък е най-голямата шашма за гласувалите - ако хората знаеха, че лявото на опитомените социалисти стига само до ъгъла на тротоара, до розата на светофара, щяха да дадат вота си за нещо като БКП на Владимир Спасов...
Едно не може да се отрече на новата стара власт - поне е честна и неприкрита в намеренията си, връщайки във властта голяма част от изпълнителите на първите роли в кабинета "Борисов 1" (на носталгиците ще липсва пицарят Дянков).
Не говорим въобще за неизвестните експерти, номинирани от Реформаторите, които до един са като в брадатия виц - неизвестни не щото не им знаем имената, а понеже не ги знаем що за експерти са.
Въобще не бива да храним особени надежди, че това ще е управление на съмишленици, а не на съучастници. По-скоро правителство на самосъхранението и оцеляването.
Което не означава, че не бива да им се даде шанс. Последен шанс. Въпреки неубедителния списъчен състав на кабинета, въпреки нестабилното парламентарно статукво, определено от избирателя, където един пудел е заменен с цяла глутница джавкащи властогончета. Поне когато им отпуснем ограничено доверие, няма да се обременяваме с особено болезнени илюзии.
Тома е наречен Неверни не защото не е вярвал, а защото е искал да се увери - око да види, ръка да пипне. Нему не било достатъчно Христовото уверение: „Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали" (колко предизборно звучи). Веднъж убеден, апостол Тома останал верен до края - приел мъченическа смърт в Мелипура, набит на пет кола...
Така че - чакаме да видим. Ако управлението спечели - печели цял народ, ако загуби - печелят само управляващите. Но това сме го живели, може да боли, но няма да ни е за сефте.
Единственото, което можем да пожелаем на премиера втори мандат е този път да има по-къси ръце и по-дълга памет.
Б.Б. веднъж сбърка и плати своята политическа цена. Наистина, не цялата - избирателят се смили над него. Но дали втория път ще е пак така?
Преди много години Еренбург мрачно констатира, че страшен е светът, където Каин е и законодател, и жандарм, и съдия. Обръщайки се назад, можем да установим, че първият мандат на Борисов отговаря на подобно определение. За започващия сега - ще видим. Политиката е изкуство на възможното, но едва ли британският премиер с вечната пура е имал предвид - възможния предел на търпимост на електората.
Лотарията, наречена vox populi, отреди на Борисов отново да поръчва музиката. Но колко ще танцува кордебалетът - все пак ще решаваме ние. Една млада жена изгоря като факла на метри от Президентството, докато там течаха лакардии около кабинета (без определена връзка, разбира се!).
Още преди правителството да е положило клетва, пред сградата на съединението и силата се появиха автобуси със „спонтанни" протестиращи - и те не знаеха за какво. Но двете уж случайни съвпадения ни върнаха драматично към началото на 2013, напомняйки, че историята се движи по спирала и има отвратителната способност да се повтаря. Противно на схващанията - рядко като фарс, най-вече като трагедия.
„В залеза на живота на политика не са важни няколкото успеха, от значение е само финалът." Разбрал го е Карл Йозеф Вирт - райхсканцлер по време на най-тежката следвоенна политическа криза в Германия 1921-1922.
Не би било вредно премиерът Борисов да си го припомня, когато минава покрай портрета от стената.
dddddd
на 22.11.2014 в 01:05:06 #2krankenkasse | 12.11.2014 23:19 Не Делян, а Красен.
hydra
на 18.11.2014 в 11:13:06 #1Евгени, и тебе ли да уча? Вълкът козината си мени, нрава не! Второто му правителство няма да направи нищо по-различно от първото.