"Пореден протест в центъра на столицата". Така започваме доста новини, отразяваща хорското недоволство, особено през последната година и половина.
За разлика от друг път, днес ще обърнем внимание не на числеността, плакатите или лозунгите, които издигат протестиращите. По-скоро ще опишем видяното от оператора ни така:
Едночленен зеленчуково-регулативен протест се проведе в центъра на София, пред храм-паметника "Св. Александър Невски".

С крива краставица в ръка, обърнал взор към слънцето, мъж, облечен с тениска на една от политическите сили, борещи се за управлението на страната след 5 октомври, протестира. Кротко и мълчаливо, с усмивка, изразяваща надежда за по-добро бъдеще, но все пак протестира.

Символика на действията му можем да тълкуваме по няколко начина.
Първият, станал популярен като повод за недоволство през последните години, е несъгласието с регламента на ЕС, който определяше кои краставици могат да се причислят към престижната "първа класа" на агропродуктите на Стария континент, а именно - правите и красивите. И тъй като от Брюксел все пак позволиха на краставицата да расте на воля, то поводът да се протестира в случая отпада.

Второто тълкувание е кривата краставица в ръката на мъжа, да е оскъдна прехрана за някакъв период от време. Фактът, че хем е крива, хем не засища кой знае колко, може би е накарал този гражданин да застане на място в центъра на София, на което не пада сянка, за да зареди себе си, а и краставицата с малко енергия от слънцето.

В политическия контекст на гражданския протест според нас има няколко сюжетни линии, неволно търсени, но все пак - бяла, зелена и червена.
Червената ясно личи от облеклото на протестиращия (който не можем да наречем "недоволен", имайки предвид изражението на лицето му). Дали в тази сюжетна линия се крие надеждата му за по-добро, която споменахме по-горе, или вярата, че този цвят ще подобри дадена ситуация, или е избрана като контрапункт на социалния статус на гражданина, не бихме могли да знаем, но сме длъжни да отбележим.

Зелената линия, макар и крива, може би задава въпроса "Дали ще продължим да се примиряваме със заклеймяването на кривата, но адски вкусна българска краставица, от страна на европейските ни партньори?" (С уговорката, че това важи не само за зеленчука, но и за енергетиката, икономиката и редица други сфери).

Бялата сюжетна линия е в слънцето, на което човекът от снимката се наслаждава. Символ на надеждата, на промяната към по-добро... Но слънцето е един от факторите, стимулиращ краставицата да расте такава, каквато е...

Ще успеем ли да съхраним себе си с всичките си предимства и недостатъци? Ще огрее ли слънчев лъч и нас или пак ще се намери какво да я помрачи? Ще чуе ли някой отгоре молитвите ни? Или ще продължим да се примиряваме със станалото клише "статукво"? Ще намерим ли място в "първата класа" на европейската зарзаватчийница?

И така до безкрай можем да питаме, да импровизираме... Краставицата обаче пак ще си е крива за някои, вкусна за други, а за трети - ще бъде всичко.