Сердика възкръсва в София
„Сердика е моят Рим". Това е обичал да казва император Константин Велики през далечната 306 година. Сега, векове по-късно, София определено не се доближава до вида на Рим.

Една археологическа находка обаче дава надежда на историци, археолози и всички българи, че съвсем скоро София ще може да се похвали с историческо наследство, достойно да нареди града сред едни от най-ценните световни културни обекти.

Преди седмици, официално бе съобщено, че в самия център на столицата има останки от средновековна църква и антични сгради. Според първоначалните оценки находките датират от втората половина на 13 век. До момента археолозите са открили и близо 30 гроба, които също се намират там от векове.

Специалистите не спират да попадат на различни находки всеки ден. Постоянно излизат нови неща, посочи д-р Марио Иванов, ръководител на археологическия екип, работещ в района.

Проверка на news.bg разкри, че първоначалната информация, според която находките са открити случайно от работници, заети с прокопаването на трасето за бъдещия лъч на метрото, е изцяло погрешна.

Истината е, че за съществуването на подобни исторически обекти се знае от десетилетия насам. За това потвърдиха и археолозите, и институциите, ангажирани с проекта за строежа.

Въпреки че е повече от ясно, че в района най-вероятно има изключително ценни находки, действия за тяхното откриване не са били предприети. Нещо повече, заради различни строителни дейности през годините, на някои от обектите са нанесени непоправими щети. Силно пострадала е и уж случайно откритата преди дни църква.

Архитект Иванов посочи, че информация за нея е имало още преди десетилетия. Въпреки това безотговорното отношение на институциите към тази ценна находка е повече от налице и граничи с абсурда.

Първите щети на средновековната постройка са нанесени през 50-те години на XX век при изкопни работи за топлопровод. При прокарването на мащабен колектор е унищожена голяма част от църквата.

Разрушаването е продължило, като последните поражения са от преди месеци при последния изкоп в района за същия топлопровод. Резултатът е, че до древната постройка сега лежат няколкометрови тръби. Последният "удар" е бил от багер, който е работел вече по изкоп с цел да се осигури изместване на подземната комуникацията заради строежа на метрото.

Интересното е, че машините са работили два дни без наблюдение на археолог. Въпреки това Иванов беше категоричен, че сериозните поражения са нанесени още преди десетилетия.

Каква ще е съдбата на откритите находки?
Най-вероятно ще се наложи те да бъдат премахнати временно от автентичните си места, за да продължат строителните дейности. Институциите са категорични, че това няма да нанесе никакви щети на ценните обекти.

Не такова обаче е мнението на археолога и общински съветник Борислав Бориславов. Според него пренасянето на толкова древни находки от Римска Сердика прави невъзможно кандидатстването на историческия център на София за признаване от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство, защото се нарушава тяхната автентичност.
Бориславов изказа опасения и че веднъж демонтирани, подобни обекти може повече да не бъдат върнати в района, в който са били открити. Той добави, че световната практика познава успешни примери на демонтиране на мащабни древни обекти и посочи за пример преместването на храма на Рамзес II при строежа на язовир Асуан в Египет.
Археологът обаче беше категоричен, че подобна операция ще е невъзможна в български условия, поради ред причини - най-вече бързане и недоглеждане от страна на отговорните институции.

По думите му районът от години е защитен като археологически резерват, който обхваща Античния град и се намира под прякото наблюдение на Министерство на културата. Бориславов добави, че преди да започне самото разкопаване в зоната е била извършена томография (предварително изследване - бел.ред.), което е доказало, че под една от централните точки в София чака да бъде открит цял античен град.

Това означава, че при едно цивилизовано и европейско отношение, дори да приемем, че от там ще минава метрото, археологическите разкопки е трябвало да започнат преди години, коментира той.
Обяснения, че багерът уж случайно е засегнал църквата, са просто смехотворни, изтъкна още Бориславов.

Това наследство не е просто на София, не е просто на  България, то е наследство на човечеството. Ние сме длъжни да го пазим и съхраним, а не вандалски да минаваме, за да гоним сроковете на строителни инженери, посочи той.

Според зам.-министъра на културата Тодор Чобанов няма никаква опасност за находките. Той беше категоричен, че именно строежът на метрото е шанс за тях. Ако не беше метрото, ние никога нямаше да започнем да работим в тази район и никога тези уникални структури няма да видят бял свят, отбеляза Чобанов.

Той обясни, че първоначалният проект на метрото изобщо не е включвал създаването на второ ниво с археологически обекти. След откриването на находките обаче планът е бил преработен и в момента той предвижда два нива - археологическо и това, през което ще минава метрото.

Освен това е решено да се намали до минимум размерът на метростанцията и са премахнати предвидените подземни етажи.

В идеалната ситуация нещата не се пипат, но това не е идеалната ситуация. Сега ние трябва да възстановим археологията след изграждането на цялостното съоръжение по метрото, поясни Чобанов.

Между метрото и историята
Един от авторите на проекта - архитект Славей Гълъбов, беше категоричен, че находките могат и трябват да останат в района, в който са били открити. По думите му цел на обновения след откриването им проект е да обвърже съществуващите подземни пространства, като покаже археологическия потенциал на района и същевременно в него бъдат включени съвременни функции.

Накратко за проекта:
На горното ниво местата, на които се намират пешеходните подходи от север на юг към археологическото ниво, осъществяват възстановяването на пешеходната връзка между пл. "Гарибалди", ул."Калоян", новото антично ниво, проходите между ЦУМ и Министерски съвет, до пл. "Бански", като по този начин обвързват зоните на Ротондата Св. Георги и археологическото пространство до нея, с пространствата на вътрешния двор между ЦУМ и МС.

Архитектът обясни още, че при оформлението на археологичното ниво, вътрешното пространство ще е "базиликално".

Над археологическото ниво в Ларгото ще бъде оформено остъклено покритие.

Проектът предвижда още пространството на археологическото ниво пред ЦУМ да се оформи от две основни зони - открита и покрита. Те са свързани пространствено по техните дълги страни. Откритата зона е разположена между бул. "Мария Луиза" и западната фасада на ЦУМ в издължена правоъгълна форма с посоки север-юг. Предназначението й е да експонира разкритите находки в естествения им вид.

Покритата зона е разположена непосредствено под уличните платна на бул. "М. Луиза" над бъдещата метростанция 2. В тази част ще се експонират историческите открития, демонтирани при строежа на метростанцията.

На по-разбираем език това ще рече, че над Ларгото ще има стъклен купол, а под него - действаща сцена и макет на древния град.

Срокът, който специалистите дават за осъществяване на проекта е между 3 и 5 години. Дали след това софиянци и гости на столицата ще могат да са толкова горди, колко Константин Велики, зависи от това доколко всеки, ангажиран с него, свърши добре работа си.

Остава и да видим дали безспорно уникалните находки ще бъдат запазени, така че да напомнят поне отчасти на величествения облик на Сердика.