Провалът на предшественика на „Европа 2020", Лисабонската стратегия, бе един от най-видимите на Европейския съюз. Приета преди десет години с много апломб, тя трябваше да направи европейската икономика най-конкурентната и динамична в света, като в същото време осигури пълна заетост. Тогава тя бе замислена като писта за догонване на Америка, а Европа възприемаше себе си като ключов играч в успешната глобализация.
Сегашната стратегия се прие в коренно различна ситуация на разклатен либерален модел на глобализация, напреднало преразпределение на геополитическо влияние и икономическа тежест, криза на европейския модел на развитие. Нейната задача, без да бъде мислена като социалистическа „десетилетка", е да даде известни контури на бъдещата европейска икономика или посоките на развитие, по които има експертен и политически консенсус.
Стратегията е много важна и от финансова гледна точка. Предстоят преговорите за финансовата рамка на ЕС за периода 2014-2020 година. В тях „Европа 2020" ще бъде важен критерий за бъдещите европейски инвестиции. С други думи, там са заложени новите цели, към които ще се насочват все повече и повече ресурси.
По-развитите европейски държави започват активно да налагат идеята за постепенното намаляване на любимите и в България структурни, регионални и селскостопански фондове, които са по-скоро част от икономиката на отминалия 20-и век. Вместо това, много повече ресурси ще бъдат насочени към приоритетите, фиксирани в „Европа 2020". Това ще има ефекта на де факто преразпределение към „старите" страни-членки и това притеснение е вече видимо в поведението на новите членки.
Например, почти цялото финансиране по линия на Европейския изследователски съвет и Европейския институт за иновации и технологии остава в „стара" Европа, като тук-там има някоя институция от Полша, Чехия или Унгария успяла да стане участник в проектите. България като правило отсъства.
Най-добре трудността става видима, ако погледнем как точно изглеждат структурите, които получават подкрепа по подобни програми. Това са така наречените „общности на познанието и иновациите", в които участват задължително образователни институции; такива, които правят изследвания или разработват технологии; фирми и други бизнес формации, както и такива, които подкрепят предприемачеството. Иначе казано, това са партньорства, чиято основна задача е превръщането на познанията и изследванията в използваеми търговски продукти.
Така изглежда „институционалната фигура", която трябва да се появи и в България, за да може страната да участва активно в „Европа 2020". Ясно е, че изграждането на подобни структури следва да бъде инициирано от бизнеса просто защото скоростта на промяна при останалите не е достатъчна.
В по-общ план, пред позиционирането на България в стратегията стоят няколко проблема. Един от тях е в самото мислене и в предпочитанието към по-статични, потребителски фондове като земеделските. Доминиращият подход към европарите е или като за (позволено или не) потребление, или за запълване на бюджетни дупки (например, в образователната и социалната система). Те не се възприемат като инвестиции и не се обвързват с различни стратегически идеи за развитие. Натискът от страна на предприемачите тук следва да бъде за ясно обвързване на всякакви национални стратегии с „Европа 2020".
Втори въпрос е спешната промяна на фокуса от страна на държавата и бизнеса, за да изградим нужния капацитет и в публичния сектор, където се взимат много от важните решения и трябва да се осъществи голяма част от подготовката за участие в стратегията.
Администрацията следва да бъде добре подготвена за прилагането на стратегията. На политиците трябва да бъде бързо обяснено, че не става дума просто за някакъв документ, а за цялостна рамка за икономическо и геополитическо развитие. Часовникът вече е пуснат и повечето страни активно готвят проекти.
Много важно е какво ще направят и отделните браншове и фирми. Стратегията може да бъде популяризирана чрез бизнес организациите и браншовите такива. Европейските браншови структури с по-голям опит в европейските политики и програми също са полезен източник на информация.
Рамката дава нова перспектива и на отделните фирми и отваря нови ниши, за които те да се подготвят или доразвият. Отделната фирма или групи от фирми могат да бъдат инициатори на партньорства за участие вътре в страната, но в други страни-членки, за да имат по-добър достъп до пазарни ниши и експертиза. Организираният бизнес трябва да притиска и държавата, за да бъде активна в подготовката за изпълнение на стратегията.
На по-ниско ниво е необходима промяна в управлението на образователните и изследователски институции. За да бъдат активни участници, те трябва да подобрят качеството на състава си, да изградят трайни отношения с бизнеса, да развият добра система за международни партньорства и сътрудничество. Част от това може да се случи чрез пазарна принуда, друга чрез системата на стандартите, която да отстрани немалка част от тези „фабрики за дипломи". Те трябва да променят и своите програми за обучение и да се насочат към подготовката на кадри за икономиката на бъдещето.
Приетият наскоро документ, има по-големи шансове за успех от отминалата Лисабонска стратегия. Вярно е, че остава проблемът със санкциите, които страните-членки не пожелаха да приемат при нейното неизпълнение на собствен терен. Все пак, ЕС няма карт бланш от тях да им предписва икономическа политика или да формулира задължителни модели за развитие.
В момента обаче има фактори, които работят в полза на новата стратегия. Най-важният е, че глобалната криза стресна страните-членки и ги принуди да си дадат сметка за големите промени, настъпващи в съвременния свят (поява на нови полюси на икономическа и политическа тежест, твърде скъпата континентална социална държава, изоставаща иновативност). Кризата в еврозоната пък ги накара да усетят много ясно все по-голямата взаимна зависимост на техните икономики и това допълнително прави елитите по-готови за сътрудничество.
„Европа 2020" не е директива или регламент, която просто да присадим на местен терен. Нейната полезност ще зависи от способностите на отделната страна-членка. Нашият същностен дефицит се корени в неспособността ни да се стреснем от големите размествания на световната икономика и политика, за да предприемем успешни действия.
Ако все пак успеем да го направим, „Европа 2020" може да ни бъде полезен ориентир, без да е рецептурник; нелош пътеводител през сложния терен на глобалните промени; подкрепяща рамка за наши, национални програми и източник на финансиране за политиките на бъдещето.
Основният стимул за това трябва да дойде от предприемаческата прослойка, за която има най-голямо значение как ще изглежда икономиката на бъдещето. Иначе оставаме само на терена на приказките.
„Европа 2020" има логична структура, която ясно показва пътя от амбициозната цел до конкретната мярка за нейната реализация. Според нея моделът за европейски растеж има три стълба. В неговата основа е „умната" икономика, която се движи от познания и иновации. Устойчивостта й идва от ресурсното „позеленяване" и по-високата конкурентноспособност, а социалният елемент се осигурява от включването на всички индивиди и райони в икономическото развитие.
Подредени по този начин тези намерения имат леко утопично звучене, но идеята е те по-скоро да служат като пътеводител, отколкото като задължителна десетгодишна „петилетка". Както и в предишни документи, са определени конкретни цели, които се очаква страните да изпълнят: например, инвестиране на 3% от БВП в изследвания и иновации, 75% заетост на хората между 20 и 64 години, 40% от завършващите средно образование да влизат във висши учебни заведения и други.
Целите на стратегията би следвало да станат реалност чрез няколко конкретни инициативи, за които ще бъде заделено и финансиране. Такива са например „Иновативния съюз" (по-лесен достъп до финансиране за изследвания и иновации и по-бързото им прилагане в реално производство), „Дигиталения дневен ред за Европа" (по-бързо разпространение на високоскоростен интернет и дигитален единен пазар) и други.
dk
на 22.08.2010 в 11:09:21 #9Като сме се хванали на хорото, трябва да го играем. Като ще го играем, поне да е както се играе. Цените са ни по големи от европейските. Милионери на глава от населението май пак имаме по-вече от европейците. Магазини и МОЛове - колкото щеш! Ама инвестициите намаляха драстично, заплатите също (не казвам на администрацията).Във фирмите си карат по старому - Трябва ми толкова за данъците на имотите, трябват ми толкова за лично потребление, трябват ми толкова джобни, на наследника трябва да осигуря толкова. Айде да видим какво остава за фирмата - данъци, амортизация, заплати за администрацията. Я да видим какво остава за работниците - а бе малко е, ама е криза, ще ги пратя половината в неплатен отпуск. Те сами ще си напуснат, иначе трябва да им плащам обезщетение! Другия месец парите са още по-малко. Идва време за търгове. Хората са ми малко, ако спечеля, трябва да ползвам подизпълнители, те си искат обаче своето. И така фирмата затъва бавно, но сигурно. За да е конкурентноспособна една фирма, трябва да има кадърен персонал, мотивиран, и съвременно оборудване, осигуряващо възможност за висока производителност! Като искаме да се сравняваме с партньорите от ЕС, трябва да правим точно както и те - Специално в заплащането - обязателно почасово! О т една страна работника знае, а не гадае какво ще получи при съвестна работа, от друга работодателя знае какво трябва да даде и се старае така да организира нещата, че да е на печалба. Ако някой не си уплътнява работното време, може да му се отрежат часове. Така всеки ще е обвързан, не е правилно да се очаква от работещите повишение на ефективността на труда - колкото и съвестни да са, ако няма добра организация и читави проекти, все тая!
lotsopa
на 12.08.2010 в 21:47:51 #8В статията има много точни наблюдения, но авторът избягва заключения; а може и да не може да ги направи, тъй като изглежда момче младо. Просто Стара Европа не ще да дава пари на Източна и да я развива технологично. Те с голямо удоволствие гледаха как нашата образователна система се срина. Сега вече са спокойни, че ще бъдем в клекнало положение - и така до края на света. Е, ако след 20-30 години Русия дръпне, може и нас да ни огрее, но дотогава има време.
Колумнист
на 07.08.2010 в 13:07:48 #7Господа Журналиги, Моля ви от все сърдце, да ПОЛЗУВАТЕ ТОЧНИТЕ НАЗВАНИЯ НА ФАКТИТЕ, за да не се приемат и грешно разберат от подрастващото ни ЛУМПЕН-Младио Поколение, В случаят заглавието трябва да ЗВУЧИ така; България – "АУТ-САЙДЕР", но член-МАРИОНЕТКА в Евро-Конгломерата. ЗАЩО ТАКА МИСЛЯ? ЕТО ЗАЩО; РАЗПРОДАДОХМЕ ЦЯЛАТА СИ ИКОНОМИКА НА ЧУЖДЕНЦИ А СЕГА ПРОСИМ ПАРИЧНИ НПОТДАЯНИЯ ОТ ТЯХ, Д€М€К-о-КРАТИЧНО!! Да, именно Евро-марионетка-Просяк, с вътре поляризирано и на култови-групи мажоритирано общество е Родината и на ЛЕВСКИ, БОТЕВ и ВАПЦАРОВ. СРАМ И ПОЗОР ЗА НАС ПРЕД ТАКИВА БЪЛГАРСКИ ГЕНИИ, (ЛЕВСКИ, БОТЕВ и ВАПЦАРОВ ) КОИТО СИ ДАДОХА ЖИВОТА ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ, ЗА СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА, А НИЕ ПРЕВЪРНАХМЕ ОТ БЪЛГАРИЯ, ЕДНА, ултра-дяснo центриска, просеща потдаяния от чужбина, €вро-марионетка-ПРОСЯК "Да повярваш на банкер, че ти отпуска заем, за да ти помогне, е все едно да повярваш на зимата, че очаква с радост пролетта." "СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ ТОВА, КОЕТО ИСТОРИЦИТЕ НЕ ВИ КАЗВАТ" От Никола М. Николов ВСИЧКО РАЗПРОДАВАЙТЕ БЪЛГАРИ нали е "Д€м€к--окрация Г€РБ-оП€ЙСКА", а след това се питайте защо няма това и онова? «Лято е избирай за€м, как да го изпием зна€м, вторият ще вземем зим€, първият да изплатим€, ИДВАЙТ€ ПАРИ ОТ ЗАПАД, КОИТО ПОЛИТИЦИТ€ ЩЕ ЛАПАT, А ПРОЦ€НТИТ€ ЩЕ ВРЪЩАТ, ВНУЦИТЕ НА НАШИТ€ ТЪЩИ» гр.НЛО MADE IN БГ / Д€М€К-ократcки РАЗПРОДАДОХМЕ ЦЯЛАТА СИ ИКОНОМИКА НА ЧУЖДЕНЦИ А СЕГА ПРОСИМЕ ПОТДАЯНИЯ ОТ ТЯХ. СРАМ И ПОЗОР ЗА НАС ПРЕД ТАКИВА БЪЛГАРСКИ ГЕНИИ, КОИТО СИ ДАДОХА ЖИВОТА ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ, ЗА СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА, А НИЕ ПРЕВЪРНАХМЕ ОТ БЪЛГАРИЯ, ЕДНА, ултра-дяснo центриска, просеща потдаяния от чужбина, евро-марионетка. Да, именно Евро-марионетка-Просяк, с вътре поляризирано и на култови-групи мажоритирано общество е Родината на ЛЕВСКИ и БОТЕВ "Да повярваш на банкер, че ти отпуска заем, за да ти помогне, е все едно да повярваш на зимата, че очаква с радост пролетта." "СВЕТОВНАТА КОНСПИРАЦИЯ ТОВА, КОЕТО ИСТОРИЦИТЕ НЕ ВИ КАЗВАТ" От Никола М. Николов. "Глобализирай и Владей" е лозунга сега на „Новият вид “Г€РБ-о-П€ЙСКO Д€м€к-о-кaтични” Отношения”. РАЗБЕРЕТЕ ЧЕ: ДЪРЖАВАТА не значи правителството, а НАРОДЪТ В НЕЯ. Какъвто е народът такава ще е и Държавата. А правителството е само един временен "резултат" от РАБОТАТА на Народа. От това следва изводът че, щом една "работа" не е свършена както се полага, то и "резултата" от нея НЯМА ДА Е ДОБЪР!! "За ПЪЛНОТО си щастие, Човек трябва да има СЛАВНО Отечество" Симонид Кьоский, 5 век преди Новата ера. С уважение: И.П.Енчев / enchev.i@abv.bg
Justice for ALL
на 04.08.2010 в 22:19:31 #6nedko, Отивай в Куба веднага. Ще ти хареса. Хем топло, хем мацките знойни, хем дето казваш здравеопазването им е супер. Е, няма да имаш интернет и заплатата ти едвам ще покрива храната и тока, ама ти си си свикнал на комунизъм, нали?
Justice for ALL
на 01.08.2010 в 21:39:05 #5Основният стимул за това трябва да дойде от предприемаческата прослойка, за която има най-голямо значение как ще изглежда икономиката на бъдещето. Иначе оставаме само на терена на приказките =========================================================== Точно така. Политиците нищо релано не произвеждат. Само заделят бюджети, гласуват, и обявяват война, ако им е изгодно. Това българските правителства добре да го видят и да направят така, че хората лесно да могат да започват бизнес и да не са рекетирани за това - дали от истински рекетьори, дали от държавата чрез данъци и разпоредби. Защо частният бизнес трябва да води развитието на икономиката? Много просто, защото когато нещо е твое, ще бачкаш яко, за да успееш. Когато не притежаваш нещо, не ти дреме за него. Социализмът се опитваше с лозунги и идеали, но не накара хората да се грижат за държавната собственост като за своя. Защо няма пари за научни проекти в Източна Европа? Ами първо не ни останаха учени, освен феодалните старци разбира се. Кой ще е този в БГ дето ще измисли нещо. Ако има такива хора, те ще бъдат наети директно в "стара" Европа и готово. Просто нямаме вече нижните ресурси. Научният потенциал на една държава се изгражда с години, че и с десетилетия. Ние една сносна лаборатория нямаме, искаме пари за научна дейност.
Justice for ALL
на 01.08.2010 в 21:33:36 #4ЕС дава възможност на държавите с правителства милеещи за собствения успех на родината си, да постигнат нужните резултати. Два примера са Ирландия и Испания. ЕС им отпусна доста пари, безлихвено чрез структурните фондове, и те си оправиха икономиките. Разбиира се, правителствата им не са корумпирани и крадливи като нашите. Първо трябва да променим манталитета си и чак тогава да започнем да оправяме държавата. Ако ви се ходи в Русия, КОМУНЕТА ИЗСИПАНИ, вземете си ЕДНОПОСОЧЕН билет за Москва и НЕ се връщайте повече тук. Не ми говорете за държава с гладуващо население, алкохолна зависимост, с наркотици, и мания за величие заради ядрените си оръжия. Там мъжете живеят средно 59 години, а жените 64. Съжалявам, но предпочитам ЕС пред Русия, както и по-голямата част от българското население.
Минувач
на 01.08.2010 в 10:19:10 #3Инвестиране в изследвания и иновации, съвсем не означава парите да се опукат от БАН.
Шехерезада
на 31.07.2010 в 21:28:26 #2Стара Европа съвсем тенденциозно не инвестира за иновации в Източна Европа. Трябва и само суровинна база за нейната икономика. Ако някой не го е разбрал си е негова работа. Така че, този въпрос и дискусия са само риторични. И да се създаде нещо, ще побързат да го присвоят. Това хората със значими идеи и с потенциал го знаят и не хукват да участват в разните там програми. Тенденциозно конструирани така, че нищо да не излезе.
james1
на 31.07.2010 в 14:13:32 #1България просто трявба да излезе от ЕС и да се ориентира към Русия!