На 3 октомври Университетът за национално и световно стопанство отбеляза своя 90-ти юбилей - грандиозно с мега концерт, както подобава на университет номер едно в България, какъвто е по думите на водещата на мероприятието Гери Дончева.

С много настроение, зашеметяващи пироефекти и осветление организаторите се бяха постарали тази вечер да остане незабравима за събралите се 200 - 300 души в двора на най-старото висше икономическо заведение в страната.

Гала вечерта започна обещаващо... Голяма сцена, големи хора на нея... защото както традицията повелява не може VIP събитие без VIP гости. На сцената един до друг се изправиха образователният министър Сергей Игнатов, заместник-ректорът на УНСС Валентин Кесимов, главният изпълнител директор на банка ДСК Виолина Маринова и Петър Чаушев - председател на Националното представителство на студентските съвети в България.

Всички те отправиха своите поздравления и пожелания по случай празника към студенти, преподаватели и гости. Сергей Игнатов от своя страна подкани студентите от време на време да искат от управниците невъзможни неща, защото само така, по думите му, ще се оправят нещата в образователната ни система, която е остаряла и изпитва хроничен недостиг на квалифицирана работна ръка, който от своя страна спира чуждите инвеститори и подкопава усилията да се помогне на боледуващата ни икономика.

Дотук с официалната част, дотук с поздравите и VIP гостите. Дойде време публиката да  получи своето, да вземе това, за което е дошла и то в цели три сета - поп, поп - фолк! и хаус музика.

По време на първия сет, който аз бих нарекла „подгряващ", своите почитания и уважение към университета поднесоха чрез изпълненията си Надя Казакова, Дичо и рок динозавърът Кирил Маричков. Те имаха на разположение почти 90 минути, за да „подгреят" публиката за появата на големите, на идолите на младото поколение - бъдещето на България...

И така напрежението расте с всяка изминала минута, адреналинът и той неудържимо нагоре, дъждът все повече и повече се усилва, температурата постепенно спада от 11 до към 8-9 градуса. Публиката тръпне в очакване. Ето, че дойде и дългоочакваният момент - часовникът удари 19.54 часа и ритъмът се смени почти толкова рязко, колкото често водещата сменяше тоалетите си.

На сцената излезе поп-фолк идолът Крум, който „разчупи" замръзналата публика с кръшни танци под звуците на едни от най-култовите си парчета - „С близалка в ръка", „Буба лази" и „Майната ти".

Майната му на студа, майната му на дъжда. Един път УНСС става на 90 години и трябва да му отдадем необходимата почит. Студентски град кънти - УНСС празнува ЧРД! На сцената една след друга се редуват знаменити поп-фолк тупалки. Ето, че дойде ред и на Емануела - „жената, която първа се осмели да въведе данък „Любов", жената, която, по думите на водещата, е единственият шанс на финансовото министерство да запълни бюджетния дефицит".

Гледам и не вярвам на ушите си - шепа чалгари подлудиха стотици студенти и не къде да е, а в самия университет. Жалка гледка, направо трагична. Те за пореден път доказаха, че чалгата се превръща в състояние на духа, състояние на обществото, блато, в което затъваме все повече и повече...Паразит, който се опитва да повали всички ни...

Палавата брюнетка нажежи обстановката до макс - „бъдещето на банковата система" показа своите умения по отношение на кючеци, кълчотения и всякакви други подобни превъплъщения на ориенталските танци.

Истински фурор обаче предизвика появата на „шампиона в категория „Могъщ", лагеруващият в палатака общински съветник от Бобов дол" Борис Дали. Мега хитовете му „Палатка" и „Пиян" направо „довършиха" най - издръжливите близо 100-тина души, които въпреки че бяха вир вода продължаваха да куфеят със своите любимци. Приблизително още толкова, скрили се от дъжда под стрехите на университета, ги подкрепяха с широко отворени гърла - нещо, което не можеше да се сравни със скимтенето, долавяно по време на първия сет.

Зъзнещи, но неуморими. Мокри, но неугасими - студентите подкрепяха своите пътеводители, светилата в чалгата.  Всички те се подготвяха - дали с песни и танци, дали с биричка в ръка, за афтър партито по случай случката - големият купон в известна чалготека в Студентски град, където знойни знайни и незнайни красавици ще кършат снаги в ритъма шакадъм за успеха на университета.

А дъждът продължаваше да вали. Дали, за да ни върви по вода, както изтъкнаха участниците в спектакъла, или пък защото някой горе плачеше. Някой горе не искаше да повярва, че всичко това се случва, че чалгата поглъща образованието и науката ни, че един от големите ни университети се превръща в арена на чалга изпълнители.

Не издържам...безобразие, безочие...и то от най-висше ниво. Давам крачка встрани, заобикалям подскачащите празнуващи, извиващи кръшни снаги и си тръгвам...извръщам поглед назад и се отчайвам ...в съзнанието ми се прокрадва - Боже, помогни...