Германският канцлер Ангела Меркел никога не е билa известна със смелa политика. Без значение какъв е проблемът, тя не обича да поема по-голям риск от този, който е неизбежен.

Мнозина германци определят нейната политика, като политика на малките стъпки. Те все още харесват този надежден подход. През годините Меркел достигна рекордно висок рейтинг и бе преизбирана два пъти.

Новият въпрос, който възниква е: Ще сложи ли гръцката драма край на нейната забележителна история на успеха? За пръв път Меркел не може да приложи предпазливите си подходи в политиката. Нито този на малките стъпки, нито този на надеждността.

Меркел скоро може да предприеме една голяма, рискована стъпка, с която ще позволи Гърция да напусне еврозоната. Това вероятно ще бъде най-важното решение, което ще се наложи да вземе канцлерът от момента, когато дойде на власт преди почти десет години.

Ако Меркел откаже да направи това, тя скоро може да бъде принудена да наруши двата основни принципа, на които разчита от април 2010 г., когато започна кризата в Гърция.

А именно, от една страна Международният валутен фонд да бъде допълнителна европейска неправителствена организация, която да е наблюдател на всички спасителни програми и второ, да се дава нова финансова помощ само в замяна на договорни споразумения, залегнали в основата на фискалната дисциплина и структурните реформи. Германските гласоподаватели вероятно няма да бъдат доволни, ако тези ръководни принципи умишлено се нарушат. Правилно или не, те са известни привърженици на надеждната политика.

Това е страхът на Ангела. Тя иска да избегне напускането на Гърция на еврозоната почти на всяка цена. За първи път тя зае открито тази позиция през лятото на 2012 г., главно поради икономически причини. Заедно с много експерти, Меркел очакваше, че един гръцки изход ще нанесе фатални щети на еврозоната като цяло.

До началото на 2015 г. обаче правителството на Германия промени своята икономическа прогноза. Днес е широко прието, че гръцкото излизане ще нанесе не по-голяма икономическа вреда от тази, в случай че Гърция остане в еврозоната. Но канцлерът все още е решена да запази Гърция на борда. Този път нейният аргумент е чисто политически и много немски.

Канцлерът възприема еврото като най-голямото постижение в дългата история на европейското следвоенно помирение и просто не иска да го излага на риск. Но излизането на Гърция, поне в мисленето на Меркел, ще направи точно това. Международните партньори и инвеститори може да възприемат това като важна повратна точка в ситуацията на дезинтеграция в Европа, а не като защитна мярка за гарантиране на силата на еврото.

Освен това Ангела Меркел в никакъв случай не иска на Германия да се търси отговорност за изхода на Гърция и за насочване на Европа в непозната посока. Ето защо тя по скоро е готова да проведе още сто часа разговори с гръцкия премиер Алексис Ципрас, отколкото да прекрати преговорите с него.

Тя лично участва в преговорите за сроковете за изплащане на кредитите, излишъците, пенсионната реформа и публичните разходи, повечето които в по-голямата си част са свързани с базисни елементи на гръцкия БВП, който никой не е в състояние да прогнозира. Може би дори е готова да приеме, че МВФ ще напусне тройката, което би било абсурдно.

"Германия се възприема като страна, която взривява Европа за трети път в течение на един век", промърмори Меркел преди месеци, когато я попитаха от какво се страхува най-много от кризата.

Ципрас играе до този момент, тъй като иска да получи по-добра сделка за страната си. Водещата сила в Европа, Германия, очевидно е ключът към това. Граждани, индустрията, медиите, както и старши членове на кабинета - това е доста широка коалиция, която е срещу позицията на канцлера относно Гърция.

Но все по-малко германци споделят страховете на Меркел. В едно скорошно проучване на общественото мнение, само 41 % се обявиха в подкрепа на Гърция и запазване на еврото. Сдружението на германската индустрия (BDI) призова за край на компромиса "на всяка цена". Повечето германски вестници и не на последно място гласовития таблоид Bild повече или по-малко заемат същата позиция. Не на последно място, министър на финансите Волфганг Шойбле, изглежда готов да приеме излизането на Гърция и да се справят с последиците от него.

Всички икономически данни показват, че Гърция ще има нужда от пълноценен трети спасителен пакет до края на 2015 г. За първи път от десет години насам това може да бъде моментът, в който Меркел да бъде изолирана от собствената си партия, консервативният Християндемократически съюз.

Въпреки всички икономически доказателства, въпреки всички гръцки опити да се изнудва останалата част на Европа и въпреки увреждането на вътрешния ръст на Гърция, Меркел се страхува най-много от напускането на Гърция на еврозоната.

Ясно е, че й е омръзнало от позьорството на Ципрас. Но тя е пленник на германската история. Нейният страх е по-силен от гнева й. Срамота е.

***
Авторът е германски журналист и писател, бивш член на редколегията на Der Spiegel