Морален акт на един морален политик или поредният ход на президента Първанов в типичния стил „една напред - две назад" е хвърлената оставка като лидер на АБВ? Въпрос нееднозначен с вариативни отговори.

Всеки малко или много изкушен от политическите процеси едва ли би приел за чиста монета обяснението на екс държавния глава, че в основата на противоречивите ходове на парламентарната група на „лилавите" по темата за 16-милиардния дълг е лошата комуникация. А решението за подкрепа е взето от ПГ в 12 без 5 и без негово знание. Равностойно по нелепост би било само твърдението, че в ГЕРБ нещо се случва без благословията на Б.Б.

Смехотворното оправдание на народния избраник Иван Славов с „неработещи телефони" в ерата на мобилните комуникации пък ни запраща обратно във времената на апаратите с шайба, които имаха недостатъка често да дават заето, когато дуплексът говори. Къде обаче е дуплексът на телефона на АБВ не е много ясно.

От създаването, през замразяването, до реанимирането и участието в европейските и предсрочните парламентарни избори АБВ е откровено лидерска партия. Дори нещо повече - това е едноличен проект на Георги Първанов, гарантиращ пълноценното му оставане в политическия живот. Не втори в БСП, но първи където и да било.

Дали хвърлянето на оставка от негова страна е симптом, че ГМО-партията е изчерпала ролята си в живота му или просто лакмуса, който да определи сплотеността на редиците, ще стане ясно идната седмица. Или просто и лидерът, и партията се готвят за преминаване в друго политическо измерение преди предстоящия местен вот.

Отсега едно е ясно - АБВ без Първанов е десятка без единицата. Какво е Първанов без АБВ? Лидер без проект. Или играч, свикнал при всички положения да е един ход напред, дори когато му се налага да прави тактически отстъпления със стъпките на тàнго.

Именно така историкът от Сирищник постъпи в лидерската битка на 48. конгрес на БСП, когато с елегантен пирует в последния момент (в 12 без 5, ако го цитираме) се оттегли от надпреварата. Така раздвижи фигурите по дъската, след като убедително твърдеше, че целта му не е разцепване на партията-столетница („БСП да набележи такива решения, които да могат да доведат до победа на предстоящите парламентарни избори"), а след това нанесе такива изборни щети на бившите си съпартийци, които още им държат влага.

Президентът Първанов е наясно, че участието на АБВ в управлението на ГЕРБ е компромис, неприемлив за повечето му избиратели, който ще се плаща на предстоящите избори. Вкарването на най-разпознаваемата личност на партията - Ивайло Калфин - на ключов пост в правителството показа, че в името на оцеляването лидерът е готов да положи на жертвеника всекиго, стига да не иде реч за саможертва.

През времето на присъствието на АБВ в този парламент по всички ключови теми от името на трибуквената формация винаги медийно становище е вземал именно Първанов. Около 16-те милиарда и ветропоказателното поведение за първи път народните представители застанаха пред микрофоните. И то с толкова абсурдни изявления, които навяват на мисълта за лошо написан сценарий. Или умишлено лошо интерпретиран от изпълнителите?

А гузното оправдание на зам.-председателят на ПГ Цочев „Ние не сме предатели", демонстрира дълбоко вкорененото у членовете на партията чувство за вина. Нали вече веднъж с подобни самозаклинания те се опитаха да замажат напускането на партията-майка.

Оставката на Първанов няма да бъде приета. „Моралният акт" на несъгласие на лидера с колаборацията на неговите парламентаристи с управляващите по спорния въпрос за дълга обаче ще бъде записан като „червена точка" в негова полза. Което при тази конструкция на формацията и електоралния й потенциал си е плюс за трупащата негативи партия. Подкрепяш АБВ - подкрепяш Първанов.

Ами ако конспиративно теоретично приемем, че протегната преди време ръка на АБВ към БСП е много хитър ход: заедно на избори, но без Първанов. Замислен от... Първанов. Защото на „Позитано" 20 може и да са склонни да амнистират по места разкаяли се за предателството абевейци, но никога няма да простят отричането на човека, който два мандата бе „нашият президент".

Самият той вече заговори за бъдеще извън политиката. Но с оглед целият му съзнателен път досега можем да го преведем на разбираем български така: извън тази политика, извън тази партия.

Защото, ако нещо не може да се отрече на Първанов е, че никога не прави стъпка напред, без да е опипал почвата за стъпка назад. А някак си извън политиката е трудно да си го представим. Без значение с тази абревиатура зад гърба си или без нея.