Не само защото смъртното наказание в 21 век е неприемливо, продължава изданието, а и защото едва ли смъртта на диктатора ще подобри положението в разкъсвания от безредици и атентати Ирак.

Съдебният процес срещу Саддам бе порицан от Западните организации за защита на човешките права, като лидерите им коментираха, че обесването на "бившият първи" е по-скоро акт на отмъщение, а не на законово порицание, продължава авторитетното издание.

Ако бяха пощадили живота на Саддам, новите лидери на Ирак щяха да постигнат морална победа и по-голяма подкрепа от международната общност.
Ако Саддам беше останал жив, щяха да бъдат образувани нови дела срещу него, за много по-големи зверства от това в Дуджаил.

Саддам Хюсеин трябваше да отговаря за операцията Анфал, където загинаха над 100 000 невинни иракчани, а милиони бяха прогонени от родината си.

Все пак решението за обесването на Саддам си беше на иракчаните и те направиха своя избор.
Бившият иракски президент заяви часове преди да бъде обесен, че е "мъченик, който се жертва" за родината си.

Ежедневните кръвопролития в Ирак обаче не са дело само на последователите на Саддам. Те са част от вековното противопоставяне между сунити и шиити, както и на влиянието на терористичната групировка Ал Кайда в Ирак.

За сунитите, които подкрепяха режима на Саддам, днешното изпълнение на присъдата е огромно разочарование, което допълнително подкопа доверието им в сегашното правителство на страната.

За тях фундаменталният въпрос в момента е - дали следвоенното правителство наистина е законно и желано от народа.

Смъртта на Саддам Хюсеин няма да го направи мъченик. За съжаление обаче, тя няма да допринесе с нищо за обединението на иракчаните и тяхното мирно съжителство в бъдеще.