Владимир Путин ще се опита да използва военният парад в Белград, за да представи Русия и нейните съюзници като преграда срещу възхода на неонацизма в Европа.

Парада в стила на Студена война с участието на танкове, фаланги на войници и военни самолети е първият по рода си, от почти три десетилетия насам. Последният път Сърбия бе все още част от социалистическа Югославия.

Събитието е в чест на освобождението на Белград от нацистката окупация от югославските партизани и Червената армия преди 70 години. Датата на церемонията е бил преместена с четири дни, за да се впише в графика на Путин.

В момент на дълбок разрив между Русия и Европейския съюз относно Украйна, еднодневното посещението ще бъде възможност да покаже, че има приятели и влияние в близост до сърцето на Европа. За сръбското правителство това ще е шанс да се подмаже на важен приятел и доставчик на енергия по време на хронична икономическа криза и наближаването на зимата и да се противопостави на дясната критика, че е ориентирала политиката си твърде много на запад с надеждата за евентуално членство в ЕС.

От сряда в небето над Белград, руски самолети репетираха формации за парада. Десни групи в центъра на Белград носеха снимки на Путин и лозунги "Нека приветстваме нашия президент".·Като част от интензивни мерки за сигурност за посещението, пътища в Белград и до летището са затворени, както и въздушното пространство над столицата. На жителите, които живеят в сгради по трасето е било наредено да държат затворени техните прозорци и щори и да няма пране навън, като предпазна мярка срещу снайперисти.

В интервю, публикувано в сръбския вестник „Политика", Путин говори за конфликта в Украйна и възраждането на нацистката идеология.

"За съжаление, ваксината срещу вируса нацист, разработена на Нюрнбергския процес губи своята ефективност в някои европейски страни. A ясен знак за тази тенденция са проявите на неонацизма, които са станали чести в Латвия и другите балтийски държави", заяви Путин, според откъси публикувани от руската агенция РИА Новости.

"Днес, нашата обща цел е да се противодейства на възхваляването на нацизма, да се опитаме да се преразгледат резултатите от Втората световна война и впоследствие да се води борба срещу всички форми и прояви на расизъм, ксенофобия, агресивен национализъм и шовинизъм."

Сръбският премиер Александър Вучич заяви, че няма противоречия между стремежа на неговото правителство за присъединяване към ЕС и гостоприемството към Путин. "Сърбия ще върви в посока към ЕС, което е стратегическа цел, но няма да налага санкции на Русия поради много причини, едни от тях икономически", каза той в телевизионно интервю тази седмица. "Нашата политика не е нестабилна, а твърда, решителна и ясна. За година и половина тя не се движи нито в посока наляво, нито надясно."

Вучич каза, че се надява визитата да доведе до търговски и инвестиционни сделки, особено в селското стопанство и енергетиката. Но всички такива сделки ще охладят отношенията между Белград и Брюксел, което ще се отрази на санкциите, наложени на Русия за анексирането на Крим и въоръжената подкрепа за руските сепаратисти в източната част на Украйна.

Путин се очаква да натиснете сръбското правителство да започне строителните работи на планирания газопровод Южен поток, предназначен да пренася руски газ в Южна Европа. Белград се колебае поради спор между Москва и ЕС, който иска тръбопроводът да бъде на разположение на всички производители на газ, а не само на Газпром, която е и собственик на мажоритарен дял в основната енергийна корпорация в Сърбия.

Путин трябва да подпише седем споразумения със сръбското правителство по време на визитата в Белград, включително едно за обмен на военни технологии, което ще се окаже допълнителен дразнител за Брюксел, поради наложеното оръжейно ембарго на Русия. Ще има и споразумение за "имунитета и привилегиите" на сръбско-руският център за хуманитарна реакция, създаден миналата година в град Ниш.

Според Йелена Милич, ръководител на Центъра за евро-атлантически изследвания в Белград, центърът в Ниш не се използва само за помощ при наводнения и борба с горските пожари, но също и за доставка на оборудване за "Гражданска защита", които се използват от сръбските малцинства в Северно Косово. Русия подкрепи сръбската опозиция до подписването на декларацията за независимост на Косово през 2008 г., отказвайки да признае бившата сръбска провинция.

"Налице е разрастването на проруски неправителствени организации в северната част на Косово," каза Милич. "Най-лошото от седемте споразумения е даване на специален статут на руснаците в Ниш. То е напълно непрозрачно."

Йово Бакич, социолог в Белградския университет, заяви: "Проблемът с Косово е доста болезнен за по-голяма част от сърбите и това е една възможност за правителството да покаже благодарността си за руското непризнаване на Косово.'

"Не често президенти на големи и силни държави идват в Сърбия и междувременно е важно за Русия да покаже, че има приятели в Европа. Разбира се, това можеше да стане без провеждането на парад. Всъщност, не е необходимо да се организира такова скъпо събитие, но политиците, особено в Сърбия, не се славят с разумност."