Всеки път, когато Барак Обама смята, че е успял да въведе ограничения във външната политика на САЩ, хаосът в Близкия изток го кара да направи крачка назад.

През 2011 г. опасенията, че Муамар Кадафи в Либия ще унищожи своите опоненти накараха Съединените щати да проведат въздушни удари. През 2013 г., използването на химически оръжия в Сирия срещу цивилното население почти накара Обама да се намеси и в този конфликт. Сега на дневен ред е Ирак, за който президентът смяташе, че ангажиментът на САЩ е приключен. Но в момента там възниква нова заплаха в лицето на терористичната армия на Ислямска държава.

Миналата седмица, когато Обама за първи път обяви, че е дал нареждане за военни действия срещу ислямистите, заявлението му бе свързано главно с ограничеността на операцията. Това са "насочени въздушни удари", каза той, с ограничени цели: защита на американските служители в Кюрдистан и спасяване на бежанците в планината Синджар.

Не отне много време мисията да са разрасне. До уикенда Обама вече говореше за "по-широка стратегия в Ирак", която ще помогне за избора на ново, по-добро правителство в Багдад и ще елиминира терористите на Ислямска държава изцяло.

"Ние ще продължим да предоставяме военна помощ и съвети на иракското правителство и кюрдските сили, за да може те да се борят ислямските екстремисти" добави той: "Това ще бъде продължителен и дългосрочен проект."

За тези, които не обръщат внимание на детайлите, всичко това изглежда като нов рекорд за скорост на познатата тенденция в американска военна интервенция на преход от по-малки към по-големи цели. Но в действителност една по-голяма операция е вече заложена в американската политика, макар и Обама да не е склонен да говори за война и да му е по-удобно да говори за ограничения и за цели.

Според доктрината на Обама, която премина през болезнени опити и грешки, като например Либия и Сирия, Съединените щати няма да използват военна сила, освен когато са застрашени жизненоважни интереси на САЩ. Но цитираните от Обама изключения на "жизненоважни интереси" включват международния тероризъм и други заплахи за американски граждани и геноцид. И трите изключения са налице в Ирак.

Всъщност, залозите в тази война са неизмеримо по-големи, от безопасността на американците в Кюрдистан (които можеха да бъдат евакуирани) или дори от живота на хиляди иракски йезиди въпреки че, и те също заслужават да бъдат спасени.

"Членовете на Ал Кайда изглеждат като бойскаути в сравнение с бойците от Ислямска държава", предупреди наскоро в интервю за телевизионния канал ПиБиЕс бившият посланик на САЩ в Ирак Райън Крокър.

"Те са много по-силни, те са далеч по-многобройни. Те имат хиляди членове, които притежават чуждестранни паспорти и не се изискват визи, за да влязат в САЩ и други западни страни ... И сега те контролират много повече територия, отколкото Осама бин Ладен контролираше."

"Това не е група, с която може да се постигне споразумение", заявява ген. Мартин Демпси, председател на Съвета на началник - щабовете, пред аудитория в Института Аспен миналия месец. "Те се жестоки по начин, който е забележителен, дори и в сферата на терористичните организации. Армията на САЩ смята, че те са заплаха за региона и нашите близки съюзници и в дългосрочен план и за Америка."

Да, Обама е прав да действа убедително, дори и според собствената си доктрина за максимална сдържаност. Но неговата доктрина не е същата както неговата стратегия.

Той се опитва да принуди враждуващите политици в Ирак да формират едно по-всеобхватно правителство от това на самодържавието на премиера Нури Малики. (Как? Чрез военна помощ от Багдад и оказване помощ на кюрдите, които Багдад мрази.) Той иска новото правителство, което все още не съществува, да спечели по-широка международна подкрепа, както и да възстанови силата на иракската армия, която да може да победи организацията Ислямска държава.

Демпси, с точност на военен офицер, запълва празнините: "Ние подготвяме стратегия да разрушим и да победим организацията Ислямска държава", каза той. Генералът умело използва думите на Обама от 2009г., когато той описа целите на САЩ в борбата срещу Ал Кайда Американския президентът заяви тогава, че иска да "разруши, победи и да разбие" терористичната група.

В този момент ясните цели на Демпси са само предложение. Стратегията е все още в процес на работа. Основните въпроси остават без отговор. Каква ще бъде ролята на американски военни сили? Какво ще стане, ако иракските лидери не успеят да формират едно по-обхватно и ефективно правителство? Ислямска държава все още ще бъде там и все още ще представлява заплаха. А какво да кажем за Сирия, където са корените на Ислямска държава ?

Дори и без американска наземна операция, Обама вече въвлече САЩ в четвърта война в Ирак. Тя няма да свърши бързо. Или както президентът каза, това ще бъде един дългосрочен проект.