Градежът на системата за национална сигурност у нас се извършва противно на всякаква строителна логика - в момент, когато тя се нуждае от здрави основи, политическите зидари започват от керемидите. А ако се вгледаме по-внимателно - от назначаването на домоуправителя.

По традиция от времената, когато кадрите решаваха всичко, различни партии неизменно се стремят да овладеят ключовите позиции в службите. И на втори, че и трети план остава въпросът, който би трябвало да е основополагащ за всяка реформа в сектора: кои са реалните предизвикателства и заплахи, на които системата трябва да отговори, адекватна ли е тя нормативно, структурно, кадрово и технически на динамично променящите се условия във вътрешен и международен аспект. И съвсем не на последно място - как да се подобрят качествата на услугата, която предлага на гражданите.

Докато текат пазарлъците на президентско или премиерско подчинение да е една или друга служба, управляващата партия или присъдружните и формации да излъчат техните шефове, никой не си дава сметка, че самите служби са приведени в състояние на пълна професионална несъстоятелност.

Натоварената с много очаквания ДАНС така и си остана петото колело в каруцата на системата. Достатъчно е да се спомене, че проспа атентата на летище „Сарафово", катастрофата КТБ, бежанската вълна, че няма експертиза да различи радикален ислямист от ортодоксален юдей, че не знае от коя страна се отваря Корана.

Неоспоримо агенцията, която медиите побързаха да определят като „българското ФБР", не разполага с необходимия капацитет на ефективна контраразузнавателна служба. По закон тя няма полицейски правомощия, но очевидно не разполага с нужните ресурси на действен аналитичен орган. Или с желание да бъде такъв. Но след изцепката с Пеевски, партийци от всички боички духат и ледено мартини - сакън да не се опарят с поредно предложение за бос на нефункциониращата агенция и останалото им е последна грижа.

Местенето на ГДБОП от едни гащи с лампази в други едва ли допринесе за подобряване на работата на антимафиотите. Без значение, под чия шапка е, службата няма да е работеща, без нейна основна задача не стане превенцията на организираната престъпност. Това обаче се постига не със СРС - които се превърнаха в основно оръжие срещу криминалните структури, но най-вече срещу политическите опоненти - а с агентурен апарат, какъвто очевидно липсва. И вълната от поръчкови убийства, и невъзможността за тяхното разкриване го потвърждава. Да не говорим, че емблематични лица от подземния свят под носа на властите си организираха еднопосочни екскурзии в по-спокойни части на света, където нямат произнесени присъди за излежаване.

Българското разузнаване (цивилно) на практика от години не съществува, смазано от тежестта на евроатлантическата ориентация на страната. И едва ли ще заработи ударно, след като подмени табелката си от НРС на ДАР.

Една от най-резултатните спецслужби - „Военна информация", е на път да последва съдбата му. Подобно другите органи за защита на националната сигурност и военното разузнаване става жертва на депрофесионализация, прикрита под удобната за определен кръг избиратели декомунизация и скъсване с ДС-миналото. Не грешка, а престъпление е разсекретяването на документи от тази служба. Двойно по-страшно ще бъде то, ако в ръцете на некомпетентните и най-вече неморални членове на онази комисия, попаднат данни за чужди граждани, работили в интерес на България. Но и тези теми остават на заден план.

Реформаторите (да не се бърка с едноименната партия, а пък защо ли не) се вълнуват повече ще козируват ли цивилните разведки на униформените по коридорите на бъдещия им общ дом. И дали ще се наложи поредният ефрейтор да бъде ръкоположен за генерал или армейските шпиони ще поминат с началник НГВС (негоден за военна служба). С неподходящо образование като допълнение.

Тук военният министър земеделец така и не успя да разбере, че няма значение дали си придобил професионални знания и умения на „Лубянка" или в Ленгли, важно е да ги имаш. А още по-важно - да ги използваш за благото на родината. Както преди, така и сега.

Традиционно най-приближената (телесно) до властта служба НСО досега бе избягвана при реконструкциите на сектора, но очевидно „беззаконието" й ще остане в миналото. Ако нормативният документ, който коват законотворците променя нещо.

Не подлежи на съмнение, че службата и занапред ще си остане скъпоплатена и многобройна държавна охранителна фирма - безплатно за ползвателите, но не и за данъкоплатците - такси на властта, кетърингът на управляващите. Много важно, че държавни гардове няма да бдят над Станишев и Доган. Законопроектът е толкова смислен, че именно тази новина изведоха медии в своите заглавия. Някак си стеснително забравили да попитат, защо и от какво обаче ще пазят софийската кметица...

От 1989 година системата за сигурност - на първо място нейните служители и потребителите на услугите й - многократно е ставала жертва на реформи. Всички с представката „де". Декомунизация, деполитизация, девоенизация, децентрализация... На практика всеки нов опит за промяна е бил разграждане на съществуващите модели.

Дали поради ограниченост във времето, ограниченост в мисленето или нежелание, никога не се стигна дори до полагането на стабилни основи, да не говорим за надграждане на съществуващите добри практики. В началото страхът от възкръсване на огромната добре работеща машина Държавна сигурност накара новаторите да трансформират отделните управления на ДС в самостоятелни служби. За по-сигурно командването между тях бе разпределено между изпълнителната, законодателната и президентската власт. Което не доведе до тяхната ефикасност, а само до продължаваща и до днес подмолна борба, кой да дърпа конците.

Независимо, че комунистическата структура за защита на сигурността бе разделена, нейният размножен модел продължава да работи и досега. В значително по-некачествен вид. И тогава, и днес реформата се извършва, без тя да почива върху ясна философия, как трябва да изглежда системата за безопасност на страната, на какви изисквания да отговаря, какви са предизвикателствата пред нея днес и утре. Подобна база би могла да се сътвори обаче единствено от професионалната експертиза на хората от системата, а не от политическите експериментатори всичколози. На база изчерпателна информация и прецизен анализ.

И когато тази единна философия за национална сигурност залегне в един качествен рамков закон, тогава лесно и бързо ще се надграждат и законите за отделните служби.

И системата ще работи, дори ако някоя партия реши да постави магаре начело на предпочитана от нея служба. Дотогава и господ ще е безсилен.