Правителството с отпускарска небрежност отне от Софийския университет Ботаническата градина в Балчик и я даде на Министерството на културата.
Междувременно се оказа, че според Министерството на културата градината е просто украса към т. нар. дворец на румънската кралица Мария.
В нея нямало защитени видове.

Повече от час министърът на културата Стефан Данаилов и експертите му ни убеждаваха на специална пресконференция какво велико нещо е построила кралица Мария и неглижираха усилията на Университета за създаването и поддържането на ботаническата градина.

Министърът дори се похвалил с творението на румънския гений на Франсис Форд Копола, който решил да снима там някой от следващите си филми.

Попитах проф. Данаилов как е реагирал великият Копола на определението „дворец" за вилата на румънската владетелка, за което чужденците с право ни осмиват - по света такава постройка трудно може да мине за представителна сграда на кралска особа.
Не получих директен отговор.

„Ами да я съборим ли?" - попита министърът.

Не, няма нужда да я събаряте. Само наричайте нещата с истинските им имена.
Недейте да славословите паметник със съмнителна стойност и  да величаете кралица Мария, която е дала всичко от себе си за асимилирането на българското население в Добруджа (въпросите с историческа насоченост ги спестих на министър Данаилов).

Недейте да обяснявате, че получилата световно признание Университетска ботаническа градина съвсем случайно е обявена за спасителен център за защитени видове и че не е нищо повече от „шедьовър на парковото изкуство" - точно така се изрази присъдружната на МК Ивелина Радилова, магистър ландшафтна архитектура от Лесотехническия университет.

По света такива преценки се правят от учени-ботаници, не от лесовъди или озеленители. Но на кого му пука?! Не и на МК.

Впрочем, на МК, на правителството, на премиера Станишев очевидно не им пука и за мнението на учените от БАН, които ясно обясниха какво е значението на ботаническата градина и каква е ролята на Университета.

Експертите на министерството не обясниха как озеленители ще се грижат оттук нататък за растителната колекция на градината и ще развиват научна дейност.
Защото ценното в нея не са цветните лехички, с които от МК толкова се гордеят, а редките видове.
За сметка на това чиновниците се похвалиха, че имат договор с Лесотехническия университет и колко по-хубави били лехичките, откакто не ги стопанисва Софийският университет.

Заявиха, че на висшето училище великодушно са предоставени разсадникът и стопанският двор (с обща площ 11 декара). Обаче не обясниха как на 11 декара се развива научна и природозащитна дейност.

В чест на истината трябва да кажа, че министър Данаилов допусна възможността студентите от СУ да бъдат пускани в градината.
Дори да даде част от терена на Министерството на образованието и науката и отново да го стопанисва Университетът.  

Ами защо тогава трябваше да го отнемате от Алма матер? Както се изрази директорът на Университетските ботанически градини Красимир Косев, то е все едно да вземеш на някого къщата и после „благородно" да го пуснеш в килера.
Или в някоя от стаите, ако те слуша.

При подобни абсурди човек се пита в каква държава живеем. Ако Министерството на културата ще стопанисва ботаническата градина, Университетът сигурно трябва да снима филми или да разпределя бюджета на театрите.

У нас не е нормално всеки да си върши работа, а властта да се стреми буквата на закона да отговаря на здравия разум или на повелите на морала.
Или да се чуе гласът на научната общност, когато говори далаверата.

Но не си мислете, че чиновниците от МК бранят „на нож" привилегията да почиват евтино в райско кътче, създадено в сегашния му вид с половинвековните усилия на университетските ботаници.
Да канят гости, включително министри, които после им прехвърлят правата върху градината (поканиха и нас - журналистите, дори обещаха да ни почерпят).

Те просто са много загрижени какво ще стане, ако ботаническата градина остане в ръцете на тези, които наистина разбират от ботаника.