Тази гледка ни е добре позната: за последните няколко месеца уличните протести в Украйна бяха отразявани от западните медии по един и същ добре отигран сценарий. Продемократичните активисти се борят с една авторитарна власт, настоявайки за правото си да бъдат част от ЕС. Въпреки това президентът на Русия Владимир Путин налага своето вето върху техния шанс за свобода и просперитет.

Това е историята, която сме срещали под една или друга форма - последно по време на подкрепяната от запада Оранжевата революция преди десет години. Но тази история има само бегла връзката с реалността. Членство в ЕС никога не е било и най-вероятно никога няма да бъде на дневен ред за Украйна.
Както и миналата година в Египет, президентът, който протестиращите искат да свалят от власт, бе избран справедливо, поне според мнението на международните наблюдатели. Много от демонстриращите по улиците обаче не са от най-запалените демократи.

От повечето репортажи в новините вие никога няма да разберете, че крайнодесни националисти и фашисти бяха в основата на протестите и нападенията срещу правителствени сгради. Една от трите основни опозиционни партии, застанали начело на протестите, е крайнодясната антисемитска партия „Свобода", чийто лидер Олег Тягнибок твърди, че "Москва е олицетворение на еврейската мафия", която контролира Украйна.

Въпреки това американският сенатор Джон Маккейн беше щастлив да сподели с него една и съща платформа в Киев миналия месец. Партията, която в момента управлява град Лвов, поведе поход от 15 000 души с факли по-рано този месец. Той се състоя в памет на украинския фашистки лидер Степан Бандера, чиито отряди се бориха заедно с нацистите през Втората световна война и взеха участие в масови убийства на евреи.

По този начин през седмицата, в която светът отбелязваше международния ден на Холокоста  и освобождението на Аушвиц, привържениците на тези, които помогнаха да бъде извършен подобен геноцид, бяха приветствани от западните лидери. Свобода вече отстъпва мястото си и на още по-крайни групи като „Десен сектор", които настояват за „национална революция" и заплашват с „продължителна партизанска война", ако исканията им не бъдат изпълнени.

Не че за самите украинци е ударил часът да се занимават с ЕС, който оказа значителен натиск Киев да подпише споразумение за асоцииране, предлагайки кредити при строги условия, вдъхновени от немската кампания за отваряне на Украйна към западните инвеститори. Всъщност именно отхвърлянето на тази възможност от президента Виктор Янукович, последвана от предложението на руския президент Владимир Путин да даде 15 млрд. долара финансова помощ, доведе до протестите на хората.

Те обаче са дълбоко разделени относно въпросите за европейската перспектива и протестите в нейна защита. Тази тенденция се забелязва особено отчетливо сред рускоезичното население на изток и на юг (където комунистическата партия все още командва и се радва на значителна подкрепа ), и традиционно националистически настроената Западна Украйна. Индустрия в източната част пък си остава сило зависима от руските пазари и може буквално да бъде смазана от конкуренцията на свободния пазар в ЕС.

Това е историческо разделение в сърцето на Украйна и Западът се опитва да се възползва от него, за да победи руското влияние от последните две десетилетия. Наред с всичко останало, това е и един внимателно обмислен опит да се привлече страната в НАТО. Да припомним само, че лидерите на Оранжевата революция дори бяха насърчавани да изпратят украински войници в Ирак и Афганистан.

Източното разширяване на НАТО беше спряно от газовата война през 2008 година и изборната победа на Янукович, основана върху политическата идея за необвързаност. Съмненията, че усилията на ЕС да привлече Украйна са тясно свързани със стратегическите военни планове на Запада, отпаднаха, след като генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обяви, че един предварителен пакт с Украйна би бил „голям тласък за евроатлантическата сигурност".

Това помага да си обясним защо политици като Джон Кери и Уилям Хейг бяха чак толкова крайни, докато осъждаха полицейското насилие в Украйна, взело няколко човешки жертви. В същото време силите за сигурност в Украйна показват сдържаност, поне в сравнение с убийствата на стотици протестиращи в Египет, извършени по време на военния преврат от миналата година.

Янукович в никакъв случай не може да бъде разглеждан като прогресивна личност. Той се радва на подкрепа от олигарсите, които установиха контрол над производството, приватизирано след рухването на Съветския съюз. Това са същите хора, които финансират представителите на опозицията, протестиращи срещу президента. С други думи, изпитанията пред Янукович са свързани с това, че на олигарсите вече им омръзна да правят услуги на групата от политически парвенюта, известна като „семейството".

Гневът на протестиращите е насочен към фрапиращата корупция и неравенството, икономическата стагнация и бедността в Украйна, които принудиха хиляди обикновени хора да се включат в демонстрациите.

Подобно на Русия, Украйна също бе разорена от неолибералната шокова терапия в икономически план и последвалата масова приватизация. Повече от половината брутен национален доход на страната беше изгубен през последните пет години и тя е все още не може да се възстанови от това сътресение.

Опозиционните лидери все още не предлагат каквато и да било истинска алтернатива, да не говорим за алтернативата на олигархията, която държи Украйна в своята хватка.

Янукович вече направи няколко отстъпки към протестиращите - уволнението на министър-председателят, предложението опозиционните лидери да се присъединят към правителството и отмяната на антипротестните закони, приети по-рано този месец.

Дали това ще успокои, или ще подхрани безредиците, ще разберем много скоро. Въпреки това рискът от разрастване на конфликта и избухване на гражданска война, за което предупредиха няколко водещи политически фигури, остава сериозен.

Има и други стъпки, които биха могли да помогнат за успокояване на напрежението: създаването на широко коалиционно правителство, референдум относно отношенията с ЕС, преминаване от президентска към парламентарна система на управление и по-голяма автономия на отделните региони.

Повече от ясно е, че бъдещо разпадане на Украйна не би могло да се случи, ако сегашните сблъсъци между власт и опозиция си останат чисто вътрешна политическа афера.

Не бива да забравяме, че наред с все по-сериозното предизвикателство, което Китай отправя към американското господство в Източна Азия, украинската криза има потенциала да увлече целия Източноевропейски регион, довеждайки до стратегически сблъсък между Изтока и Запада.

Само украинците могат да преодолеят настоящата криза. Ето защо едно продължително външно вмешателство в протестите може да се окаже не просто арогантно, но и много опасно.