Българите, поне на думи излиза, че сме състрадателни хора и сме готови да помогнем на дете в беда, без да се интересуваме от неговата националност или да търсим финансова облага от това.

Това показват резултатите от анкетата на news.bg, в която ви попитахме дали бихте осиновили сираче от Хаити.
Малко над 25% от отговорилите са посочили еднозначно да - без никакви условности.

Благотворителни акции за набиране на средства и за осиновяване на деца се провеждат по цял свят след опустошителното земетресение в Хаити.

Близо 200 000 души загинаха, а ранените са милиони. И без това бедната страна, беше почти срината.
1.8 млн. са само децата пострадали при бедствието - голяма част от тях са останали сираци, които нямат и покрив над главата си. Скоро няма да имат и шанс за нормален живот в родината си.

Целта на нашата анкета бе да проверим до колко чуждото нещастие е докоснало нас българите и готови ли сме да забравим за собствените си проблеми и да помогнем на друг - на дете негърче (имайки преди вид расизма при голяма част от българите) от държава, за която едва ли много от нас бяха чували преди земетресението.

Отговорите са обнадеждаващи - близо 50% от включилите се почти 2300 души имат желание да помогнат на дете в беда. За да сме абсолютно прецизни - 47,6% от запитаните са готови да отгледат сираче от Хаити.
25% не поставят условия за това.

Почти 13% са съгласни, ако бъде облекчена процедурата по осиновяване, а малко над 9% биха приели дете от Хаити в дома си, ако държавата ги подпомогне по някакъв начин с финансови средства.

В началото на анкетата еднозначните отговори „Да" и „Не" получаваха почти равен брой гласове. Дали заради кампаниите на УНИЦЕФ и БЧК, които междувременно тръгнаха из медиите, дали поради други причини - отрицателният отговор остана назад, като събра малко над 17%.

„Не бих осиновил дете от Хаити, защото у нас има достатъчно деца сираци" в течение на анкетата изпревари категоричното „Не". Така са отговорили 23% от всички участвали, което ги нарежда на второ място.

За тях българските деца са по-важни или тълкувано с голяма доза оптимизъм - да помогнем на себе си първо и после на другите.

Българските деца сираци много често живеят при лоши условия. Сега е моментът да го припомним... Нека само се върнем назад във времето с филма на БиБиСи за децата от Могилино.

След него започнаха да текат множество кампании за събиране на средства. Сега с Могилино всичко е наред, но това ли е единственият дом за сираци у нас?

Тук изниква друг въпрос - готова ли е България да приеме чужди сираци, когато не може да се погрижи адекватно са своите?

Сред възможните отговори, които ви бяхме предложили, бе и този - „Не, не бих осиновил сираче от Хаити, защото се опасявам, че няма да е прието от обществото".
Изненадващо само 6% от участвалите в анкетата са отговорили така, което поне до някъде развенчава мита за расизма и нулевата толерантност на българина.

Все пак има и хора, които нямат мнение по този въпрос или пък въобще не ги интересува. Макар и най-малък дял от включилите се в анкетата, все пак и този отговор събра гласове - 5,6%.

И ако тази трагедия ви е оставила безразлични и се смеете на това, че хората се бият за парче хляб... само си помислете, без да си го представяте...

България е не много по-голяма от Хаити, дори с по-малко население, също толкова неизвестна страна за по-голямата част от земното кълбо, колкото за нас е далечното Хаити.

Проблемът идва от това - никой не избира къде да се случи подобно бедствие и в такива случаи човек е длъжен да се замисли - ако това беше моето дете, останало само да се бори за залъка си?
Ако този прах и срутени стени бяха моят дом, граден с години? Никой не кара насила хората да осиновяват деца - всеки сам трябва да прецени дали има възможност за това.

Една такава трагедия е просто повод да се замислим...ами ако това се беше случило на нас и да благодарим, че животът ни не е такъв, че българчетата имат възможност да ходят на училище и да закусват всяка сутрин.