Съдейки по последните данни от представително проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 11 - 17 февруари, не се отчитат сериозни промени в конфигурацията на електоралните нагласи в страната.

На този етап резултатите очертават 8 основни политически субекта, които ще играят главните роли на предизборната сцена.

Съдейки по резултатите, ГЕРБ и БСП все още не са достигнали своя електорален таван. Отчитаме, че 26% от хората имат доверие в БСП, а в ГЕРБ - около 38 на сто от населението 

Рамката на върха се запазва - ГЕРБ държи лидерството си, а БСП, Атака и ДПС оформят квартета, който със сигурност ще има представителство в следващия Парламент.

Отчитаме ръст в доверието и електоралната подкрепа на СДС и Движение „Напред" (ВМРО, Лидер, Земеделски Народен Съюз, Движение „Гергьовден").
На този етап те имат шансове да спечелят мандати в 41-вото Народно събрание.

ДСБ и НДСВ също подобряват позициите си, но все още нямат необходимата електорална тежест, за да се приеме със сигурност, че ще прескочат 4-процентовата бариера.

Вижда се, че ГЕРБ и БСП открито демонстрират амбиции за управлението на страната и това води до известно нарастване на подкрепата за тях.

Съпоставяйки актуалните резултати от аналогично проучване от декември 2008 г., отчитаме ръст в електоралната подкрепа за ГЕРБ от 23.1% до 25.6%, а за БСП - от 15.3 до 18 на сто.

Съдейки по резултатите, ГЕРБ и БСП все още не са достигнали своя електорален таван. Отчитаме, че 26% от хората имат доверие в БСП, а в ГЕРБ - около 38 на сто от населението.

При така оформилата се предизборна ситуация е видно, че нито една от двете водещи политически сили не би могла да спечели парламентарно мнозинство.

В същото време обаче и двете партии имат реални шансове за участие във властта, но всичко ще зависи от колаборацията им с партиите с по-ниска електорална подкрепа.

Отчитаме осезаемо безпокойство, тъй като над 69% от хората смятат, че световната икономическа криза ще се отрази негативно на финансовото им положение, а около 35% споделят тревога, че дори биха могли да загубят работата си, като най-голям дял сред тях са работещите в частния сектор 

Това означава, че коалиционното управление ще бъде неизбежно, а в зависимост от конфигурациите на политическите субекти, управлението може да бъде или дясно-центристко, или широка коалиция с участието на левицата.

Любопитни са нагласите на хората относно хипотетичен сценарий за създаване на бъдеща управляваща коалиция.

Общо около 48% от българите посочват ГЕРБ в различни комбинации за коалиции с други партии. Едва около 25 на сто от хората включват БСП в следващата управляваща коалиция.

Около 24% смятат, че СДС ще участва редом с ГЕРБ в новото управление, като две трети от тях добавят и ДСБ. От своя страна, около 12% от хората не изключват възможността за коалиция между сегашните опоненти - ГЕРБ и БСП.

Интересно е да се отбележи, че според очакванията на гражданите, „Атака" и Движение „Напред" заемат място в евентуална коалиция по-скоро с ГЕРБ и партиите в „десния" спектър, докато НДСВ се асоциира като бъдещ коалиционен партньор единствено на БСП и ДПС.

Въз основа на резултатите може да се предположи, че по-вероятно е формирането на широка дясно-центристка коалиция.

От една страна, едва около 24 на сто от населението споделя „леви" политически убеждения срещу малко повече от 36%, които определят своите нагласи като „десни".

От друга страна, гласоподавателите са в очакване на промяна на политическото статукво, тъй като четиригодишният мандат на Тройната коалиция абсорбира известна доза негативи към БСП (като основен носител на тежестта от управлението) и най-вече към ДПС (като партия, задържала се най-дълго време във властта през последните 8 години).  

Около 14% от хората заявяват, че ще гласуват, но се колебаят за коя политическа сила. Очевидно това ще бъде основната група гласоподаватели, към които ще бъде насочена предизборната кампания на главните действащи лица 

Вероятно кризата, в която изпадна световната икономика, също оказва влияние върху нагласите на българите.
Отчитаме осезаемо безпокойство, тъй като над 69% от хората смятат, че световната икономическа криза ще се отрази негативно на финансовото им положение, а около 35% споделят тревога, че дори биха могли да загубят работата си, като най-голям дял сред тях са работещите в частния сектор.

Въпреки доводите на управляващите, че са осигурили финансова стабилност и икономически растеж, данните показват, че критичните нагласи към сегашното правителство са преобладаващи - управлението на правителството печели одобрението на не повече от 20% от жителите на  страната, а около 42% споделят неудовлетвореност от свършената работа на Тройната коалиция.

На този етап отчитаме нарастване на броя на гражданите, които изразяват готовност да гласуват на парламентарните избори.
Почти 56% от хората декларират, че възнамеряват да гласуват и имат свой ясен фаворит - този показател е с 8 на сто повече в сравнение с отчетения през декември 2008 г. и със 16 на 100 повече от този през юни 2008 г.

Около 14% от хората заявяват, че ще гласуват, но се колебаят за коя политическа сила.
Очевидно това ще бъде основната група гласоподаватели, към които ще бъде насочена предизборната кампания на главните действащи лица.

Мобилизацията на гласоподавателите от всички дялове на политическия спектър ще бъде от значение за крайния изход от политическата надпревара.
Очевидно е, че при наличието на 8 основни играчи на политическата арена, всеки от тях би могъл да изиграе решаваща роля при формирането на следващото правителство.

Идеологията на „Атака" запазва националистическия си характер, въпреки че лидерът й Волен Сидеров е значително по-умерен в изказванията си.
„Атака" обаче все още олицетворява протестния вот от настоящото политическо статукво и привлича гласовете на недоволството.

При ДПС отчитаме консолидация на твърдото ядро симпатизанти - няма раздвижване в редиците й, тъй като на този етап партията все още не демонстрира открити намерения за бъдещо сътрудничество с БСП или други политически сили. 

Съдейки по данните, близо 4% от хората споделят, че биха гласували за СДС и по този начин биха могли да им осигурят участие в Парламента. Съпоставяйки аналогичните ни данни от декември 2008 г., отчитаме ръст в рейтинга на СДС.

Вероятно индикираният ръст е свързан със смяната на „синьото" ръководство и очакванията към новия лидер Мартин Димитров.

Той печели одобрението на 73% от симпатизантите на СДС. Прави впечатление, че близо 44% от поддръжниците на ДСБ също го одобряват.

Около 65% от симпатизантите на СДС смятат, че с новото си ръководство партията би могла да се превърне в обединител на „десните" политически сили в страната.

С отслабването на позициите на НДСВ, Движение „Напред" зае успешно нишата им в центъра на политическата ос. На този етап новият политически субект има възходящ рейтинг и ако запази тренда си, има значителни шансове да се пребори с опонентите си и да прескочи 4-процентовата бариера в Парламента.

Прави впечатление, че коалицията на ВМРО, „Лидер", ЗНС и Движение „Гергьовден" има скрит електорален потенциал, тъй като не е достигнала до електоралния си таван.
На този етап около 2.5% заявяват със сигурност, че ще упражнят своя вот в полза на Движение „Напред". Отчитаме обаче и наличие на общо 11% от хората, които имат доверие в новата политическа формация.

Това би означавало, че в зависимост от развоя на предизборната кампания те са потенциален електорален резерв на коалиционните партньори.

Вижда се също така, че Движение „Напред" се старае да разчупи шаблонните предизборни послания и насочва усилия в сериозни инициативи, които демонстрират амбиция за развитие на българската икономика (Инициативата „Дай скорост на българското производство" е одобрявана от 64% от българите).

Въз основа на данните отчитаме, че 5 политически сили имат електорален потенциал да прескочат 6 процентовата бариера на изборите за Европейски парламент - ГЕРБ, БСП, „Атака", ДПС и СДС. Данните показват, че на вота за евродепутати биха гласували около 48 на сто от българите.

Ако гражданите имаха властта да решават, партийните полемики относно провеждането на изборите в един ден щяха да бъдат преустановени.
Над 54% от хората смятат, че парламентарните избори и изборите за евродепутати трябва да бъдат проведени в един и същи ден.

Най-големи поддръжници на тази идея са симпатизантите на ГЕРБ, НДСВ и ДСБ. Не повече от 27% споделят противоположното мнение.
Интересен и фактът, че с течение на времето намаляват привържениците на идеята за избори в един ден.

Данните показват, че нагласите на гласоподавателите създават предпоставки за промяна в избирателната система. Действащата пропорционална избирателна система би била отхвърлена от народния глас - едва 7% я подкрепят.

Очевидно идеята за промяна на избирателния закон е застъпена в нагласите на по-голямата част от българите. Идеята за мажоритарния вот очевидно се ползва със значително по-висока степен на обществено доверие.

Вижда се, че 49% от хората посочват мажоритарната система като предпочитан метод за разпределението на депутатските мандати. Сред тях преобладават симпатизантите на ГЕРБ, „Атака" и ДСБ.

От своя страна, около 30 на сто от българите смятат, че смесената избирателна система подхожда на българската реалност.  В обществото във все по-голяма степен се налага мнението, че промените не трябва да се правят ситуативно, а принципно с оглед на подобряване на системата в дългосрочен план.

Не толкова еднозначни са нагласите на хората по отношение на задължителното гласуване. 52 на сто смятат, че провеждането на избирателния вот трябва да бъде задължително, а 48% са против тази идея.
Прави впечатление, че задължителното гласуване среща най-много поддръжници сред симпатизантите на БСП, ГЕРБ и „Атака".