В последните дни повечето балкански столици отново са арена на оживени дипломатически совалки с американско и европейско посредничество. В Белград не желаят по никакьв начин да се примирят сьс загубата на Косово, докато в Прищина не са готови да се разделят с района северно от Косовска Митровица и другите срьбски анклави.

Забележително е, че и сърби, и албанци не се отказват от своите национални идеали, въпреки незавидната съдба, сполетяла техните кумири - доскорошни предводители в борбата за тяхното осъществяване.

В Хага беше умьртвен Слободан Милошевич, нямат шанс за излизане от там нито Радован Караджич, нито Воислав Шешел. Очаква се към тях (или кьм Милошевич) да се присъедини и Ратко Младич.

Тази мрачна перспектива не уплаши премиера на Република Сръбска Милорад Додич, който заяви, че решението на Международния съд на ООН в Хага, постановил, че декларацията, с която Косово обяви независимост, не противоречи на международните норми, е „ново послание към сьрбите, че политиката на насилие е успешна" и посочи, че „не изключва борба за статут, който не нарушава международното право в съответствие с решението на съда на ООН".

По този начин Додич съживи идеята за отцепване от босненската дьржава. Естествено, веднага беше порицан и заплашен от посланика на САЩ в Сараево Чарлз Инглиш, но едва ли се е уплашил особено.

Твърдост проявява и сръбският президент Борис Тадич, който обяви, че „Белград ще продължи по мирен начин да се бори за Косово", макар да е наясно с липсата на перспективи за успех. И двамата обаче са изразители на сръбския консенсус по проблема.

От друга страна, в Прищина също така нямат намерение да сдават завоюваните вече позиции, въпреки репресиите срещу някои от най-известните герои от войната за независимост.

Повторното изправяне пред съда в Хага на бившия премиер-министьр Рамуш Харадинай за военни престъпления и арестите на гуверньора на Централната Банка на Косово Хашим Реджепи и преди това на министъра на транспорта Фатмир Лимай за корупция, от страна на полицейската мисия на ЕС - ЮЛЕКС, не засягат сплотеността на косовския политически елит по въпроса за независимостта и целостта на младата република.

В случай на нужда косоварите са готови отново да се хванат за оръжието, но да защитят досегашните си завоевания. Не ги притесняват даже репресиите от страна на Брюксел.

В същото време - малко по на юг - между Атина и Скопие продължават тайните преговори - наистина, този път в рамките на добрия тон - по вечния спор за името на нашата югозападна съседка.

Забележително е, че в положение, когато мегакризата изправи Гърция пред перспективата да продаде някои от безлюдните си острови и исторически ценности - свьрзани с нейната национална идентичност, а Македония не знае какво да направи, за да задьржи в границите на държавата населените изключително с албанци северозападни територии, нито как да се справи с нарастващото недоволство на осъзнатите бьлгари сред мнозинството от населението, двете страни продължават стария, безсмислен спор!

Това говори, че по въпроса е налице удивителен консенсус в двете общества, иначе раздирани от непреодолими противоречия.

В Атина, въпреки че анархистите разстрелват разследващи журналисти, а комунистите искат премахване на частната собственост на демонстрациите под знака на червените знамена със сърпове, чукове и звезди и съветски песни от 20-те до 50-те години на ХХ век, никой не се отказва от македонското историческо наследство.

В Скопие също са се хванали за името, като удавник за сламка и се надяват по този начин да се докажат пред Европа и света.

Не остава назад и най-северната балканска дьржава - Румьния. В Букурещ използват слабостта на бившите съветски републики в опитите си да подновят претенциите си за заграбените от Сталин територии. Посолството в Кишинев и консулството в Черновци продължават да издават паспорти на етническите румънци по съкратената процедура.

За историческото си наследство претендират и умерените ислямисти и неоосманистите в Турция. След като разбраха, че нямат големи шансове за пробив в Кавказ, Арабския свят и новите тюркоезични републики, те насочиха цялото си внимание към Балканите.

Единствено в София управляващите не се интересуват от балканската политика на страната и гледат само как да угодят на Вашингтон и Брюксел.

Младият и неопитен външен министьр Николай Младенов прави под американска диктовка помпозни изказвания в Кабул, създавайки впечатление че Афганистан е висш български национален приоритет! Не се сеща обаче - или не му позволяват задокеанските „господари", да постави въпроса за българските малцинства в съседните страни, които в уязвимата позиция, в която са в момента, би трябвало да са склонни на някои компромиси.

Шефът му Бойко Борисов се правеше на голям патриот, докато беше кмет, но когато дойде на власт, най-напред отиде „да бие чело" в земята в Турция. Партия „Атака", която възникна на основата на възродения български национализъм - след разочарованието от демокрацията, тотално изостави национално-патриотичната реторика, откакто се присламчи към управляващите.

Само ВМРО се опитва с последни сили да отстоява националните интереси. Гласът й обаче не се чува толкова силно, защото след безумната коалиция с Мозер и Софиянски не можа да влезе в Парламента.

Заместник-председателят Костадин Костадинов твьрди, че в случая с Косово „Ние сме защитавали повече албанските интереси, отколкото българските". Той порицава управляващите, че не правят нищо за тамошната бьлгарска общност - така наречените „горани".

Според координатора на организацията във Варненска област Стефан Соколов, „нито един от управляващите не поставя въпроса за българските малцинства в сьседните държави и въпреки репресиите срещу тях, ги подкрепяме за бъдещото им членство в НАТО и ЕС".

Неговият колега в Русе Искрен Веселинов - Председател на Общинския съвет в града, обвързва въпроса и с демографската криза в Бьлгария.

Дали обаче управляващите ще ги чуят?