Рокадата по върховете на турската политика е завършена. Абдуллах Гюл не оправда очакванията на експертната общност и не стана министър-председател. Навярно, основната причина са слуховете за неговия арменски произход и активното му участие в не особено успешната досега „футболна дипломация" между Анкара и Ереван, на фона на предстоящото честване по цял свят на 100-годишнината от Геноцида над арменците в Османската Империя.

Бившият президент се мести да живее в Истанбул и за сега остава частно лице. Той обаче е твърде млад и амбициозен, за да се оттегли съвсем. При всички случаи, няма да пречи на стария си приятел Реджеп Тайип Ердоган. А дали ще му помага на официален пост (вътрешен или международен) още не е ясно.

Новият президент е пример за човек, осъществил на практика „турската мечта". Роден е в бедния истанбулски квартал Касъм Паша, в семейството на грузинци-мюсюлмани, преселници от района на североизточния черноморски град Ризе, близо до грузинската граница (жалко че винаги минавам оттам нощем и все не мога да го разгледам). След като успява да натрупа първоначален капитал и да стане финансово независим, той се впуска и в политиката. Многобройните обвинения в корупция до момента не оказват сериозно влияние върху кариерата му. Явно на Балканите и най-вече на юго-изток от тях се приема за нормално политиците да са корумпирани.

Новият президент ще помогне на своята Партия на справедливостта и развитието да спечели и парламентарните избори, които ще се проведат през юни 2015г. В зависимост от численото изражение на нейния успех, ще бъдат наложени съответните промени в Конституцията, които трябва да превърнат страната в президентска, или поне в полу-президентска република. При всички случаи, пълномощията на новия президент ще бъдат значително разширени, което ще бъде в съответствие с неговото силно личностно, харизматично присъствие в турската политика.

Очаква се оттеглянето на Реджеп Тайип Ердоган от партийното ръководство да бъде само формално и оттук-нататък да бъдем свидетели на фактическото съвместяване на президентския пост, с този на партийния лидер. Това означава и много силни позиции в изпълнителната власт.

Изповядваният от него умерен вариант на исляма напълно импонира на мнозинството от турските граждани, тъй като е в унисон с техните традиционни мюсюлмански ценности. Това се отнася както за турците, така и за кюрдите, грузинците-мюсюлмани, амшенците, лазите, арабите и т.н. Финансираните от него религиозни училища са на високо научно и общообразователно ниво и излъчват кадри за управляващата Партия на Справедливостта и Развитието. А тези, които са разположени в чужбина, в тюркските републики и там, където са налице значителни турски малцинства, успешно създават „пета колона" за възходящата регионална сила. Ердоган засега успява да ги предпази от влиянието на основния си противник - ходжата Фетхуллах Гюлен.

Живеещият в САЩ проповедник успя да спечели значителен брой верни последователи сред политиците, дипломатите, силовиците, бизнесмените в югоизточната ни съседка. Именно той се превърна в реалната алтернатива на властта на Реджеп Тайип Ердоган, а не отслабените народно-републиканци на Кемал Кълъчдароглу и националистите на Девлет Бахчели. За да се справи с него, настоящият президент (тогава премиер) пое два големи риска: пусна от затвора някои от опасните участници в заговора на организацията „Ергенекон", разчитайки на тяхната подкрепа в борбата срещу Фетхуллах Гюлен; постави ултиматум на азербайджанския президент Илхам Алиев за избор между себе си и проповедника.

Трябва да се има предвид, че ако Алиев беше проявил характер и се беше опънал на Ердоган (както подобава на авторитарен лидер на една богата на нефт и газ държава), отношенията между Анкара и Баку щяха да бъдат замразени. Тогава Турция щеше да се прости с надеждата за реално влияние в средноазиатските тюркски републики, а Азербайджан - с мечтата да си върне Нагорни Карабах (която, така или иначе, изглежда напълно нереализуема, след позорното поражение на азербайджанците в сблъсъците с арменците през това лято).

А, освен в тюркските държави на изток и турските малцинства в съседните страни, Република Турция няма другаде истински приятели по света. И Ердоган го разбира много добре. Не случайно, въпреки напрегнатите отношения с Илхам Алиев, турската телевизия TRT HABER по цял ден показва кадри от различните срещи на двамата президенти в последните години. И прави впечатление, че и Ердоган, и Алиев, са винаги с червени вратовръзки - червеният цвят е основен в турското национално знаме и присъства и в азербайджанското. Липсва им само полумесецът...

Той все по-категорично отхвърля опитите на САЩ за по-тясно военно-политическо обвързване, за сметка на отношенията с Русия. Дава ясно да се разбере, че тесните отношения между Анкара и Вашингтон са по-скоро вредни за страната, особено на фона на въоръжаването на иракските кюрди. В случая става дума за преливане на бойци и въоръжения от една кюрдска формация в друга. Този факт не е тайна и опасенията на новия турски президент, че американските оръжия могат да попаднат в ръцете на ПКК са напълно оправдани. Затова, дистанцирането от САЩ е публично.

Обратното, след връщането на Крим в състава на Руската Федерация (когато Ердоган дори заплашваше да затвори Босфора), отношенията между Анкара и Москва се подобряват бавно, но сигурно. Руските контра-санкции се оказаха „златен дъжд" за турските селскостопански производители. На проведения в Австралия форум на Г-20 руският министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев се срещна с турския си колега Нихат Зейбекчи. След срещата стана известно за желанието на Турция да създаде с бившите съветски републики, влизащи в ЕвразЕС, зона за свободна търговия. Имайки предвид, че на този етап руско-турският стокообмен възлиза на 32,7 милиарда долара, прогнозите са, че, след създаването на зоната, той ще достигне 100 милиарда долара до 2020г. (като бъдат премахнати, или силно намалени митническите такси).

На 14 август в Анкара, след първия тур на преговорите между Россельхознадзор и Министерството на храните, селското стопанство и животновъдството на Република Турция, беше подписан протокол за разширяване на износа на турски хранителни стоки за Русия. Турската страна се ангажира да предостави на руските си партньори списък на новите предприятия - експортьори, цялата информация за тях и продукцията им. Също така, беше постигната предварителна договореност за създаване на единна система за електронна сертификация на продукцията, която преминава през ветеринарен и фитосанитарен контрол. Освен това, турската страна е готова за преминаване към националните валути на двете страни и руската едва ли ще има нещо против.

Дребните проблеми във взаимоотношенията не могат да бъдат препятствие за бурното им развитие. Например двата малки тюркоезични народа - кримските татари и гагаузите (и едните, и другите наброяват примерно по 300 000) изобщо не присъстват в дискурса между политическите и икономическите функционери на Москва и Анкара. И двата народа са ангажирани предимно в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост (гагаузите - и в производството на спиртни напитки, което никак не се харесва на Ердоган и компания). Интелигенцията им е малочислена, притежаваща всички характерни черти на „народната интелигенция" от времето на социализма, и не може сериозно да се намеси в отношенията между двете регионални сили.

От тюркските бивши съветски републики, освен Азербайджан, най-сериозен турски партньор в момента е Казахстан. Не случайно всички турски телевизии показваха как на президентската инаугурация на Реджеп Тайип Ердоган, Нурсултан Назарбаев беше единственият чужд държавен глава, който през цялото време стоеше, или седеше близко до него. През изминалата година търговията между Казахстан и Турция почти достигна 3,5 милиарда долара. Централно място в нея заема продукцията на казахския топливо-енергетичен комплекс, към който турският интерес продължава да нараства. Налице са планове за разширяване на транзита на казахски нефт на запад, по нефтопровода „Баку-Тбилиси-Джейхан". Според министъра на нефта и газа на Казахстан Узакбай Карабалин, очакваният транспортиран обем от платформата „Тенгиз" за 2014г. е 3 милиона тона. Той ще бъде компенсиран от продукцията на турската лека промишленост: дрехи, текстил, килими и т. н. В рамките на бъдещата зона за свободна търговия, липсата, или същественото намаляване на митата, ще направи и турската и казахската продукция взаимно изключително конкурентноспособни. Бурно развиващото се икономическо сътрудничество с Турция е основната причина Астана да подкрепя позицията на Анкара по нагорно-карабахския проблем, въпреки сериозните противоречия с Баку по разграничаването на Каспийския шелф.

С Узбекистан, Киргизстан и Туркменистан отношенията са по-скоро патерналистични, отколкото партньорски. Патернализмът от страна на Анкара е необходим, поради липсата и даже невъзможността за стабилна власт в Киргизстан (която да бъде приета от всички кланове и малцинства в размирната бивша съветска република) и от пълното пренебрежение към елементарните човешки права на своите граждани, от страна на узбекския и туркменския президенти Ислам Каримов и Гурбангула Бердимухамедов. Турция подкрепя икономически и политически тези режими, изключително за своя сметка, в очакване за нарастване на своето културно-политическо влияние. Засега обаче, местните пост-съветски елити не се дават...

Неуспехите на турската външна политика на източното направление, на фона на бурното развитие на отношенията с Русия станаха причина постът на Ахмет Давутоглу да не бъде зает от младия началник на турското разузнаване Хакан Фидан, който определено носи отговорност за провала на реализацията на Туранската идеология (той е водещ специалист по проблемите на Близкия и Средния Изток и Туркестан, в широкия смисъл на думата). Затова, постът беше даден на бившия министър на европейската интеграция Мевлют Чавушоглу. Последният е ориентиран към сближаване на Анкара с Брюксел и Москва. Говори много добре руски и определено ще има много общи теми за разговор с руския си колега Сергей Лавров (роден в грузинската столица Тбилиси от майка рускиня и баща арменец). Една от тях ще бъде руското съгласие бившата автономна република Аджария да остане формално в състава на Грузия, но постепенно да минава под турско влияние. След като местният лидер Аслан Абашидзе избяга в Москва, там няма вече кой да защитава ефективно руските интереси. А който е бил в аджарската столица Батуми, сигурно се е впечатлил от гъстотата на разположението на минаретата, недалече от морския бряг. И най-важното - произходът на Реджеп Тайип Ердоган предопределя неговата емоционална ангажираност по темата за грузинците-мюсюлмани - мнозинство от аджарското население.

Въпреки спорната оценка на успехите в реализацията на доктрината на „неоосманизма", от страна на бившия външен министър, теолога Ахмет Давутоглу, близостта на неговите идеология и ценности с тези на новия президент го издигна на министър-председателския пост. Може да се очаква засилване на натиска към турските съседи, особено към тези, където компактно живеят турски малцинства. На този фон, впечатлява превантивният ход на арменската дипломация - външният министър на Република Армения Едвард Налбандян, поканен да присъства на инаугурацията на Реджеп Тайип Ердоган, му предаде поканата на президента Серж Саркисян да посети честванията на 100-годишнината от Геноцида над арменците в Османската Империя, които ще се сътоят на 25.04.2015г. в Ереван, с коментара, че „ако турският президент присъства на този ден в мемориалния комплекс „Цицернакаберд", заедно с арменския народ, той повече няма да може да поставя въпроса за изследване на архивите, съдържащи информация за Геноцида".

Това беше брилянтен ход от арменска страна: и двата възможни варианта са печеливши за Ереван и губещи за Анкара. Ако Ердоган посети Цицернакаберд на 25.04.2014г., това ще означава фактическо признаване на Геноцида, независимо как ще бъде озвучено от негова страна. Ако не отиде, ще си има допълнителни неприятности с Вашингтон, Париж, Буенос Айрес и т.н. А назначаването на проевропейски и проруски ориентирания Мевлют Чавушоглу означава опит за пробив в отношенията поне с ЕС, а и със Запада като цяло. Защото, ако например САЩ и Франция продължат да въоръжават кюрдската „пешмерга" в Иракски Кюрдистан, ясно е срещу кого могат да бъдат използвани един ден тези оръжия, след бъдещата военна победа над ислямистите.

В тази връзка особено важно за новия президент е укрепването на всестранното сътрудничество с Ислямската Република Иран. Коренните различия в геополитическите предпочитания на Анкара и Техеран (Иран е във враждебни отношения с Азърбайджан и Запада като цяло и в много близки с Армения) отстъпват пред симпатиите на Ердоган и Давутоглу към историята и ценностите на Ислямската Революция, чиято автентичност все още се старае да поддържа духовният лидер аятолах Али Хаменей. Не е тайна, че умереният ислямизъм, изповядван от турските и иранските лидери, има много повече общи неща, отколкото различия. И най-важният общ интерес на двете страни - недопускане на разпространението на кюрдския сепаратизъм, който в перспектива може да откъсне Северозападен Иран и Югоизточна Турция, на фона на фактически независимия Иракски Кюрдистан и скорошното присъединяване към него на сирийските кюрдски територии.

На този фон изпъква слугинското поведение на българския президент Росен Плевнелиев, който лично отиде да поздрави Реджеп Тайип Ердоган с новия му ключов пост. По този начин, нашият държавен глава с лека ръка зачеркна всички противоречия в между-държавните отношения и обоснованите претенции на българската страна към турската: за компенсациите на тракийските бежанци; за екзархийските имоти; за насилственото насочване на сирийските бежанци към българската граница и т. н. Особенно, на фона на назначението на идеолога на „неоосманизма" Ахмет Давутоглу на министър-председателския пост!

Можеше например да изпрати неопитния външен министър Даниел Митов да „отбие номера". Вместо това, Росен Плевнелиев нарече Република Турция „добър съсед и стратегически партньор"! И това при положение, че именно доктрината на „неоосманизма" засяга пряко българската национална безопасност и териториална цялост, а не действията на Путин в Донбас! По този начин разочарова някои от потенциалните избиратели на ГЕРБ и е съмнително, че Бойко Борисов ще му прости този грях!

Напротив, ако се беше вслушал в съвета на евродепутата Ангел Джамбазки, да се въздържи от присъствие на инаугурацията на Реджеп Тайип Ердоган, щеше да отнеме в полза на ГЕРБ гласове именно от Патриотичния съюз! Но той не го направи. А може би целта е именно подпомагане на влизането на ПС в Парламента, с цел съставяне на коалиционно, дясноцентристко правителство, без участието на несговорчивите десни ветерани от РБ... Кой знае?