News.bg започва публикуване изследването в 10 части на д-р по социология Теодор Дечев, представящо "Основни твърдения около съдбата на българите - мюсюлмани през Балканските войни"
(Продължение от предишната част)
С риск да бъдат отегчени читателите, от тук нататък ще последва едно доста подробно изложение да допълнителни факти от различни източници, които допълват доста изчерпателно свидетелствата на Шишков и на Караманджуков. Тази изчепателност от една страна добре очертава размера и обхвата на бедствието, както го наричат самите свидетели, а от друга страна ясно показва, че цитираните до сега два документа не са някакви екзотични изключения, рожба на свръхчувствителност от страна на двамата им автори. Основно внимание ше бъде отделено на фактите, които се съобщават за опожаряването и ограбването на помашките села, за глада, липсата на дрехи и обувки и за избухналите епидемии.
Данни за опожаряването на село Палас откриваме в писмо на Христо Шишков до брат му Стою Шишков (имаме всички основания да смятаме, че авторът на докладната записка цитирана по-горе и комендант на Устово - С. Шишков и братът на Христо Шишков - Стою Шишков са едно и също лице. Стою Шишков е един от големите познавачи на бита и живота на помаците, автор на сериозни трудове по въпроса, които и сега ни дават информация за тях). Писмото е от 26 декември 1912 г. и в него се съобщава:
„За сведенията, които искате, са следните:
Палас се състои от две махали, Горна и Долна. Разстоянието помежду им е ¾ час. И двете махали са имали преди войната 118 семейства, а 108 къщи. Сега са останали 5 къщи: Оръжейният склад, заставата, Мюдюр идареси и дюкянът на Ив. Георгиев. Хора няма нито един. Всички са се пръснали по Инуздере, Арда, Текир и Тоз-борун".[1] В случая, списъкът на оцелелите сгради потвърждава, че опожаряването на Палас е извършено от българската войска - турците едва ли щяха да оставят точно оръжейния склад в ръцете на настъпващите българи. Пак едва ли турците щяха да оставят непокътнат точно дюкянът на българин - християнин.
За катастрофалното положение и липсата дори на облекло при помаците, свидетелства и писмото на секретаря на Светия Синод на Българската Екзархия - Ст. Костов до министър-председателя Иван Евстратиев Гешов от 5 януари 1913 г. В него освен всичко друго се говори и за помощите, събрани от Червения кръст. Секретарят на Св. Синод пише дословно:
„Синодалните мисии до идния вторник ще заминат: едната през Дубница за Неврокоп, другата през Свилен, Дедеагач за Гюмюрджина. Най-целесъобразно щеше да бъде, ако мисиите знаеха от тук, какви помощи, освен параклисите с църковните принадлежности, може да се раздават на досущ голите и гладни помаци. - Помощите от Черв. Кръст би трябвало да се употребят само за дрехи на помаците у новите земи, а не и за Пещерско, гдето оголени и ограбени няма. ... Добре беше, мисиите да не отидеха на първо време с праздни ръце, без да могат да дадат на гологлавите по една шапка или кърпа и по едни цървули в тая жестока зима".[2]
Това писмо документира факта, че през първите дни на 1913 г. секретарят на Светия Синод е бил наясно, че помаците в „новите земи" са „голи и гладни", а също така „оголени и ограбени". Освен „голи и гладни", хората очевидно са били и боси, след като Ст. Костов иска да им се дадат поне „по едни цървули в тая жестока зима".
За това, че правителството съвсем не е останало без информация за извършваните насилия над мюсюлманското население, говори телеграма на министър-председателя Иван Евстратиев Гешов до Българската легация в Лондон, по повод меморандум, връчен му от британския пълномощен министър в София. Телеграмата е адресирана до д-р Стоян Данев - по онова време председател на ХV Обикновено народно събрание, шеф на българската делегация за преговорите за сключване на мир с Османската империя и лидер на Прогресивно-либералната партия, която е едната от двете партии в управляващата коалиция. (Другата партия е Народната партия, чийто лидер е самият Иван Евстратиев Гешов).
В телеграмата си Гешов информира Данев, че „досежно мнимите изстъпления върху мюсюлманите днес тукашния английски пълномощен министър ми връчи меморандум, с който английското правителство ни обръща вниманието върху тях и се надее, че ще вземем мерки за тяхното прекращение и наказание виновните. Отговорих му, че още преди месец, когато Вие ми телеграфирахте, аз депеширах на генерал Савова и той издаде на 4/17 Декемврий строга заповед за изследване престъпленията и за наказание престъпниците. Дори и Norddeutsche Allgemeine Zeitung намери,че в тази заповед се съдържат много пълни и енергични мерки за пазене живота, имота и честта на мусулманите. Вижте вестника Temps от 13 декември 1912 г. Все пак обаче ще предам на Главната квартира английския меморандум и ще настоя за драконични мерки".[3]
Премиерът Гешов отлично е знаел, че изстъпленията не са „мними". Друг е въпросът, че това се отнася най-вече за Източна Македония, по-конкретно за Струмишко. В дневника на министъра на правосъдието по това време - Петър Абрашев има достатъчно свидетелства, че правителството неколкократно се е занимавало с проблема за насилието над мюсюлманите в Струмишко и е искало сурови наказания за виновните. Заповедта на генерал Михаил Савов, разбира се е била в сила за всички завзети и администрирани територии, на които има и мюсюлманско население, но по това време проблемът с помаците в Родопите е бил свързан най-вече с липсата на покрив, глада и болестите.
„Драконичните мерки" на правителството и на Върховното командуване обаче се отразяват на кампанията по покръстването на българите мюсюлмани в Източна Македония. Както ще се види по-нататък, в Македонското военно губернаторство със седалище в Серес през по-голямата част от времето на кампанията по покръстване на помаците не се гледа с добро око на ставащото. Има твърде голям брой оплаквания от страна на православните мисионери от Неврокопската мисия, че военно-административните власти не им помагат, пречат на работата им или направо я спират.
Правителството съвсем не се информира за положението на мюсюлманското население само от британските меморандуми. Секретарят на Светия Синод - Ст. Костов редовно и доста добросъвестно информира министър-председателя за проблемите около българите мюсюлмани. В неговите информации истината по принцип не се спестява. Така например, в писмото на Ст. Костов до премиера Гешов от 8 януари 1913 г., покрай всички молби за съдействие на православните мисии, заели се с покръстването на помаците, специално се настоява „да се нареди, по-благовременно и редовно да се раздава брашно на гладните".[4]
Освен гладът, липсата на дрехи продължава да е огромен проблем за помаците. Пак секретарят на Светия Синод пише на министър-председателя на 10 януари 1913 г., като освен всичко друго го информира спешно за острата нужда от дрехи. В послепис към писмото, той съобщава: „Ей сега получих телеграмата из Гюмюрджина, с която Управителят Москов моли да се изпроводят по-скоро дрехи за големите и малките „новопокръстени братя". - Не е ли възможно, помощта на Друж. Черв. Кръст по-скоро да се раздаде в дрехи на близки и на далечни новопокръстени? - Чини ми се, че Черв. Кръст има много дрешени работи, които тъкмо сега може да раздаде с увереност за двояка полза, но трябва да бърза и много да бърза".[5]
Междувременно, на 17 януари 1913 г., Светият Синод на Българската Екзархия се събира на първото си заседание от началото на Балканската война. На него въпросът за покръстването на помаците е един от основните, като мизерията и бедственото положение, в което са изпаднали помаците се смята за напълно установен факт. В протокола от заседанието са дадени и констатации и предложения за конкретни мерки:
„В повечето съобщения Пловдивската Митрополия изтъква, че са необходими да се пратят за новопросветените центрове шапки ишамии в голямо количество, както и прехрана и облекло за бедните новопокръстени. Също такива ходатайства има от Гюмюрджинския окръжен управител, от Митроплита Теодосия (по това време Митрополит Теодосий ръководи покръстителската мисия в Източна Македония със седалище в град Неврокоп, б. авт.), от благотворителни комитет в град Джумая, от Даръ-Дерското градско управление и от Д. Ласков. ... Като изслуша развитието на тая преписка, Св. Синод намери, че това, което е направено досега по тоя въпрос за подпомагане на новопросветените, е съвсем слабо и недостатъчно. Нуждите на тия злочести братя са големи и многобройни. Те са голи, боси и лишени от насъщна прехрана. Дълг и на църквата и на държавата е да помислят за съдбата на тия новопостъпили в Христовата вяра наши измъчени братия, повече от които, поради войната, са останали дори без подслон".[6]
В Светия Синод изглежда са силно шокирани от положението на помаците, защото решават да отделят средства от проповедническия фонд „в помощ на хилядите гладни - новопросветени" за посрещане на насъщните им нужди, 20 000 лева за „шапки, шамии и други нужди на новопросветените". Само по себе си, това представлява формално нарушение на правилата, защото средствата от проповедническия фонд, както сами отбелязват членовете на Св. Синод са за просветителски нужди. Но ситуацията е такава, че на никой не му е до буквалистичното следване на правилата. Нещо повече - в открит текст се признава, че „гладът, голотата и босотата са тъй много, че и с тая сума не е възможно дасе посрещнат всички нужди".[7]
Светият Синод се обръща към Рилския, Бачковския, Троянския, Преображенския и Черепишкия манастир да се отзоват с подобаващи средства за покриване на „големите нужди на страдалците". Манастирските обители са призовани да изпратят „всичко що се намира излишно в монастирския склад, като долни и горни дрехи, чорапи, калцуни, черги, възглавници, покривки, пешкири и пр. За да се раздадат от име на монастирите на новопросветените".[8] Ако се съди по мащаба на събирателската акция и по вида на събираните вещи, можем да разберем, какво е имал пред вид коменданта на Устово - С. Шишков, когато призовава към поголовно претърсване за издирване на ограбеното имущество на помаците.
Светият Синод естествено се обръща с драматичен призив и към Червения Кръст и към правителството за помощ за „новопросветените", тоест за покръстените помаци. Но докато светите отци в София се опитват с благотворителност да „закърпят положението", в Родопите нещата се влошават още повече. Съвсем в тон с опасенията на Шишков и на Караманджуков, пламват епидемии. На 18 януари 1913 г., Йероманах Павел, докладва на пловдивския Митрополит Максим за хода на покръстването на българите мюсюлмани в Чепинско. Покрай поредицата от новини за приели християнството села, той съобщава: „Кръщението на лъдженските помаци, което щеше да се извърши днес, се отложи поради тифозната епидемия, която е запалила много помашки къщи. Същата епидемия върлувала и в колибите, поради което покръстването на колибите ще позакъснее, докато се уясни размерът на бедствието. Днес пристигна лекар. Пристъпването към работа в колибака е невъзможно докато не пристигнат шапки. За това пак се осмелявам да моля да разпоредите потребното за по-скорошното им изпращане".[9]
Йеромонах Павел провежда „масови мероприятия" с голямо струпване на хора и няма как да подмине тифусната епидемия. Нещо повече, той добросъвестно информира духовното си началство и за други симптоми на хуманитарната катастрофа:
„При кръщенията и на мене, и на всички направи големо впечатление крайната мизерия на помашките жени: телом са изтощени и облечени в дрипи, които се едва прикриват от фереджето и яшмака. Християнството безспорно ще донесе истинско освобождение на жените само, когато те се облекат и заживеят като християнските жени. Понеже бедните и техните нужди са много, за да улесни освобождаването на жените от сегашната носия, възприе се да им се дават не долни, а горни дрехи горе-долу според лъдженската носия. Нуждата от хляб е въпиюща. Ако има отпусната сума, моля Ви незабавно да изпратите пари или жито (предпочтително ръж), докато не ни е изпреварила някоя чужда мисия, която да обере плода на положените усилия".[10]
Депешата на йеромонах Павел заслужава малко по-подробен коментар. От една страна, тя дава ясна представа за последиците от глада, в това число и за избухналата тифусна епидемия. От друга страна, вижда се, че мисионерите разполагат с ограничени средства и се чудят как да оправдаят всеки малко по-съществен преразход. Фактът, че покръстителската мисия раздава долни дрехи на помаци, говори сам за себе си - хората са останали образно казано и без долни гащи и ризи. Всъщност, йеромонах Павел потвърждава информацията и от други източници, че помаците и помакините са останали буквално полуголи и изнемогват на студа. За да се оправдае отпускането на горни дрехи, йероманах Павел написва едно „идейно издържано" обяснение за необходимостта от освобождаването на жените в Чепинско от гнета на мюсюлманските традиции.
Едновременно с това, той деликатно заплашва началството, че ако не се даде нещо повече на хората, те могат да прегърнат и протестантската пропаганда. Избягвайки напред, тук ще отбележа, че протестантската пропаганда не постига на практика никакви резултати сред помаците. Доста преди Балканската война, протестантите успяват да привлекат пасоми - прозелити, които идват от редовете на православните българи. При помаците обаче не постигат нищо.
Събитията продължават в галоп. На 19 януари 1913 г., Светият Синод отново заседава и се занимава почти изцяло с помашкия въпрос. На заседанието е прочетена телеграма от митрополит Теодосий (ръководителят на покръстителската мисия със седалище в Неврокоп) за продължаващия глад в новопокръстените села. В протокола е записано дословно: „телеграмата на Митрополит Теодосия вх. № 303 от 19 того. съобщава, че жителите на новопокръстените села се намирали в съвсем бедствено положение. Моли да се направи разпореждане за раздаване на новопокръстените в четирите села на 60 000 кила ячмик (ечемик, б. авт.) и 20 000 кила брашно, които се намирали реквизирани в едно от тия села".[11]
За чест на Светия Синод, трябва да се отбележи, че сигналите на Митрополит Теодосий и на други като него не се приемат просто „за сведение". В същия протокол е отбелязано:
„По въпроса за отпущане храна за новопросветените помаци, както и семе за посев, да се уведоми Високопреосвещений Теодосий, че е направена вече надлежна постъпка пред Българското правителство и според обещанията на последното, в скоро време щяло да последва нареждане за удовлетворение нуждите на тия страдалци. Възлага се на Синодния Секретар да следи и действува за по-скорошното отпущане на храната".[12]
Три дни по-късно, на 22 януари 1913 г., на заседание на Светия Синод, секретарят му докладва устно за проведените консултации с правителството за „отпущане на храна за гладните новопросветени". Показателно е, че Св. Синод е поискал докладът да се направи преди да се проведат разискванията по цялата информация, идваща от районите където покръстването на помаците тече на пълни обороти. Ето какво е протоколирано за изложението на Секретаря на Светия Синод, направено на 22 януари 1913 г.:
„...Призован в заседанието, Секретарът докладва устно на Св. Синод, че преди получаване писмото на Високопреосвещеннаго Теодосия, половин час по-рано бил при г. Министра Яблански, временно управляющ на Финансовото Министерство, комуто предал, че в Св. Синод са постъпили, покрай сведенията по религиозни нужди на новопросветените в Г. Джумайско и другаде, сведения и за крайно бедственото положение, в което се намирали същите откъм храна и семе за посев. Като запознал г. Министра с мероприятията, взети от Св. Синод по въпросите от негова компетентност, Секретарът привлякъл вниманието му върху необходимостта да бъдат вземени мерки по-бързо да се достави на нуждающите се храна и семе от складовете с реквизиционни храни, като за улеснение и по-бързо действуване се открият в нова България клонове на Земледелческата банка. Г. Министрът обещал да възбуди в същия ден дума в Министерския съвет по горните въпроси. Подир малко, като получил писмото от Митрополит Теодосия, той веднага го проводил на г. Министра Яблански с молба да го прочете и си вземе бележка. На другия ден г. Министрът повърнал писмото на същия и му съобщил, Министерският съвет се занимал с въпросите, по които му бил говорил, и решил да се възложи на една комисия от висши държавни чиновници, която да проучи местата, дето се чувствува голяма нужда от храна и семе, и да се погрижи със средствата на държавата да ги достави по-скоро".[13]
Използувани източници:
[1] Шишков Хр., Писмо до брат му Стою Шишков, с. Устово, 26 декември 1912 г., ДА - Пловдив, ф. 52 к, оп. 1, а.е. 581, л. 18, Оригинал, Ръкопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 19 - 20.
[2] Писмо от секретаря на Светия Синод Ст. Костов до министър-председателя Ив. Евстр. Гешов, София, 05 януари 1913 г., ЦДА, ф. 568, оп. 1, а.е. 800, л. 17-18, Оригинал, Ръкопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 23.
[3] Телеграма от министър-председателя Ив. Евстр. Гешов до Българската легация в Лондон, София, 07 януари 1913 г., ЦДА, ф. 568, оп. 1, а.е. 757, л. 1, Първообраз, Ръкопис, Публикувано в: ПБМ 1912-1913, стр. 28.
[4] Писмо от секретаря на Светия Синод Ст. Костов до министър-председателя Ив. Евстр. Гешов, София, 08 януари 1913 г., ЦДА, ф. 568, оп. 1, а.е. 800, л. 23, Оригинал, Ръкопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 29.
[5] Писмо от секретаря на Светия Синод Ст. Костов до министър-председателя Ив. Евстр. Гешов, София, 10 януари 1913 г., ЦДА, ф. 568, оп. 1, а.е. 800, л. 261 Оригинал, Ръкопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 31.
[6] Свети Синод на Българската Екзархия, Протокол № 1, заседание на 17-й януарий 1913 г., София, 17 януари 1913 г., ЦДА, ф. 791, а.е. 24, 1-11, Оригинал, Машинопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 35-40.
[7] Пак там, стр. 39.
[8] Пак там.
[9] Доклад на йеромонах Павел до пловдивския Митполит Максим за покръставнето на българите мюсюлмани в Чепинско, Лъджене, 18 януари 1913 г., ДА - Пловдив, ф. 67 к, оп. 2, а.е. 125, л. 9 - 14, Оригинал, Ръкопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913,стр. 41 - 43.
[10] Пак там, стр. 42.
[11] Свети Синод на Българската Екзархия, Протокол № 2, заседание на 19 януарий 1913 г., София, 19 януари 1913 г., ЦДА, ф. 791, оп. 1, а.е. 24, 11-14, Оригинал, Машинопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 44 - 45.
[12] Пак там, стр. 45.
[13] Свети Синод на Българската Екзархия, Протокол № 3, Заседание на 22 януарий 1913 година, София, 22 януари 1913 г., ЦДА, ф. 791, а.е. 24, 20 - 29, Оригинал, Машинопис, Публикувано в: ПБМ 1912 - 1913, стр. 46 - 50.
mutlu-turk
на 04.10.2014 в 12:24:42 #12"mutlu-turk, помаците са българи, " Vaobrajenieto ti moje da vodi navsqkade, no logikata vodi ot tochka A do tochka B. A logichnoto e , che pomaci bqgat (ot tochka A do tochka B ) v Tyrciq po vreme na Rysko-Osmanskata voina prez 1878 i posledovatelno po vreme na Balkanskite voini, sled tova i po vreme na komynisticheskata banditska brigada Chavdar nachelo s Toshko sopoliviq ovchar. Kato milion i polovina muslumani sa samo izklanite prez Balkanskata voina , a izselenite sa poveche nad 4 ri miliona, kato tehnite naslednici sa po tyrci ot korennite tyrci v Tyrciq. Vinagi sum pital na haidyti, neka i teb da te pitam: - Zashto pomaci sa narichani tyrci po vreme na provakativnite byntove v Batak, a sega gi narichate "bAlgari" ??? Ezika ne vodi kum nikakva logika s opredelenieto na individa ot kakuv proizhod moje da e, zashtoto vseki ezik e sistemiziran s postaveni chyjdi dymi i otkradnati (ot Kliment - Kopski bykvi) s vekove ot razlichni grypi v antichnosta. Pomaci nikoga ne sa tarseli na istok kato vas pra-babite si !
Сурвакар
на 02.10.2014 в 04:00:54 #11mutlu-turk, помаците са българи, а корените на българите се намират около източните брегове на Черно Море, много преди цивилизованият свят да е чувал за "тюрки". Тюрколожките теории за някаква хипотетична миграция на българите от Сентрална и Източна Азия нокога не са потвърдени и многократно са опровергани, но тщрките са упорити, поне това го можете. Българите са стар европейски народ, ти за помаците, не се кахъри, както и за шопите, така и за волжските или за бесарабските българи, това са си български работи, не тюркски. Ти вместо да се занимавш с тюркските племена си взел като руските получовеци да се бъркаш с мръсната си гега в българската история и да ни правите къде славяни, къде траки, къде тюрки. Абе защо не вземете да се разберете вие тюрките и руските получовеци, те мераците ви за завладяване на Балканите включват българите и затова много ви се ще да ни правите такива и онакива, но поне да постигнете консесус кои сме ние - тюрки или славяни, но без научна подготовка май няма да ви минат номерата, а такава нямате, колкото и да ви е мъчно, лъжци! Само с молитви към Алла и Путкин няма как да ви стане работата. Те руските получовеци успяха с лъжи и насилие да създадат "македонски" етнос, който е престанал да съществува от две хилядолетия насам, къде чрез Коминтерна къде с айдуците от Сърбия и рубладжийските псета в България, сега вие тюркските пехливани се опитват "помашки" етнос да създавате. Няма да е далече момента когато българите ще наврат муцуните на рубладжийските псета в болшевишките лайна които от 70 години изакват из България, а тогава и вие ще се наложи да похапвате сланина защото няма да може да си защитите смешните ислямистки теории.
mutlu-turk
на 01.10.2014 в 22:06:46 #10Bre haidyte, bre tapan, tezi koito napadat Kitaiskata stena ne sa nikvi izmisleni "bAlgari" s Kopski bykvi bre Zyrna, ...tezi sa bulgar - turki na koito sabratq vse oshte govorqt turkik v'v Volshka Bulgariq,... sabratqta im turki s lider Atil'kese osnovavat Tyna- Bulgar pod Dynava. Nikoi pomak ne tarsi korenite si v chykarite na Afganistan, Iran i Indiq kato vas haidyti-peshternqci, koito ne znaqt proizhoda si .
mutlu-turk
на 01.10.2014 в 11:12:55 #9"bAlgari-muslumani" - shto e to ? - moje bi bulgarite muslumani v'v Volshka Bulgariq / Tataristan Kak taka edni samonarekli se kato "bAlgari" se asociirat s bulgar-turkite i tarsqt pra-babite si po Centralna Aziq, Afganistan, Iran i Indiq, koito se narichat s prisvoen termin i "stavat bAlgari" ? A samite Pomaci kazvat, che ne sa bili "bAlgari" i nikoga ne sa tarseli korenite si po chykarite na Afganistan, Iran i Indiq. I zashto Pomacite sa narichani tyrci ot haidyshki "istorici" i pisateli v Batak, a sega gi narichat "bAlgari" sled kato samite hristiqni ne sa bili "bAlgari", koito ne sa ot osnovatelite bulgar-turki,... a prosto edni ostanali omesheni prishalci v minaloto ot predishni imperii samonarekli se kato "bAlgari, sled karjbata na Kopskite bykvi ot Kliment pri vavejdaneto na izkystven sistemiziran ezik, kato taka i pri karvavata hristiqnizaciq s prisvoeni dymi ot razlichni etnosi s nalojen termin ot bulgar-turkite sashto taka i sled vtardqvaneto na termina "bAlgari" ot grako-monaha asimilator Paisii " O nerazymnii, Urode shto ne se narichash bAlgarin" taka i sled nacionalizaciite na darjavite s novopribavena izmislena bykva "ъ" (kade vi padne v izrechenie i dyma) v kraq na 19 vek, sled kakto se znae vsqka naciiq ima bezbroi razlichni etnicheski grypi v'v vsqka darjava.
Цепеница
на 30.09.2014 в 12:45:19 #8да ги подарим на гърците , да ви еба майката малоумна . предишните "мъдри" българи им изгорили къщите и ги оставили посред зима да мрат голи и гладни , сегашните " мъдреци " не ги харесват , щото си дали вярата . жалки панелни мижитурки , за да запазите безмисления си животец , не от вяра , ами и от майките си ще се отречете .
сеирджия
на 28.09.2014 в 15:51:26 #7Големо си говедо, Дзвер !!! Не си мисли, че наливам вода в твоята мелница ! Това, което е написал Дечев е правилно! Само дето е едностранно разглеждане на проблемите от онуй гадно военно време !!! -------------------------- Zver | 27.09.2014 12:36 Сценаристите зад този "измислен" голодомор са същите тези дето промиваха с глупости на украинците 20г. докато ги доведоха до гражданска война и национална катастрофа. -------------------------- И тоя, и украинският голодомор (а за либийски или иракски голодомор не съм чувал...) си ги е имало, и не дай Боже отново тоя или оня "нов господар", използвайки глада над беззащитно цивилно населние, да налага своите решения... А украинският голодомор си е бил особено садистичен, защото е бил прилаган не от "чужди" нови завоеватели, а от СВОИ!!! Как да забравя разказите на украинци, това, което са чули от СВОИТЕ РОДИТЕЛИ -свидетели на методите на управление на СССР!!! Все още могат да се намерят живи украински столетници, които ПОМНЯТ ТОВА, ЕЙ!!! Иди на тях да го разправяш, че било измислено, хайван !!! ... .
ilkko
на 28.09.2014 в 11:27:28 #6Тези които наричате помаци са християни-затова шведските специални части(ХЕЛБРОК). влизаха в България 2008,и отново ще дойдат.
Сурвакар
на 27.09.2014 в 17:49:24 #5Заръмжи ли рубладжийско псе като Звер срешу писание за българската ни история, значи статията е добра.
sponge_bog
на 27.09.2014 в 10:44:49 #4Имат ОГРОМЕН късмет, че от там е минала българската армия, а не тази на императора всерусийский, цар на Полша и велик княз на Финландия (за един и същ човек става въпрос , разбира се)...
сеирджия
на 27.09.2014 в 06:25:52 #3Да, тежки времена са били... Долу-горе по същото това време (Междусъюзническата война) семействата на баба ми и дядо ми по майчина линия са се изселили от одринска Тракия... Пристигнал привечер в селото турски офицер на кон и съобщил - "Утре сутринта тук ще дойде турски аскер. Да му мислят българите, които бъдат заварени..." И си заминал... Баба ми, тогава била 4-годишна, смътно си спомняше върволицата бързащи хора... Прадядо ми само впрегнал чифт волове в предницата на една волска кола, не искали да се бавят да сглобяват цялата, взели също едно медно котле, ... и тъй... Метнатият хляб останал "да се пече" във фурната. Златото, закопано под черницата, имотите - и те останали... Не били редки случаите бягащи многолюдни семейства да изоставят бебета край пътя, защото заради тях се забавяло бягството на всички... Прибирали ги идещи подир бездетни семейства или просто хора, които могат да си го позволят... Името "Найден" станало доста популярно... Добре е да се помни историята, но да се помни ЦЯЛАТА, а не само отделни нейни парчета. Как страдал този етнос, или как страдал онзи етнос... СТРАДАЛИ СА ВСИЧКИ !!! Срам ме е като българин за диващините на нашите хора из помашките села тогава, но все пак като потомък на страдалци нека кажа - Това трябва да се помни, но ровенето без повод в него може да подклажда РЕВАНШИЗЪМ, у тия или ония правнуци на страдащи, тъй че, по-внимателно с тая материя... Добре е все пак, че пътеводната звезда на Дечев е Трактора, а не бат Боко, та инак сега като нищо да четяхме поредица материали за страданията на българските каратисти или пожарникари... .
Цепеница
на 26.09.2014 в 23:36:01 #2типично по български ! пристигат новите господари и първо изгарят къщите , ограбват всичко което може да бъде ограбено и откарват в плен всичко мъжко от 16 до 60 години . остават децата , майките и бабите , които на момента биват покръстени............ . помаци , обичайте ни !!!! ние сме вашите благодетели . ако останат живи помаци , разбира се....
Сурвакар
на 26.09.2014 в 20:43:47 #1Поредната отлична публикация на Теодор Дечев по този въпрос. Тези писания не бива да останат само в архива на нюз.бг, тези исторически факти трябва да се превеждат на разлини езици и разпространяват по Интернет в по-големите и съседните държави. Да организираме група доброволци за превод и пропаганда на българска история - всеки който достатъчно добре борави с английски език, турски, гръцки, румънски, сръбски, руски, китайски, германски, френски, италиански да отдели малко време и да започне да превежда. Може дори части от текста, като се приложат референциите. Превотите може да ги публикувате като коментар под публикации като тези на Дечев, докато създадем централна банка за подобна информация. Тези с познания по публикации в социалните мрежи, исторически сайтове и онлайн енциклопедии да не си губи времето за нарцисистки изяви и селфита по-интернет, ами да пропагандират българската история. Един пост на ден стига, а това едва ли ще ви отнеме повече от 10 минути. Това прави над 300 публикации на година само от един българин. Ако наберем 1000 родолюбиви българи, които да пропагандират историята ни, след няколко години ще успеем да запълним вакума за нашата история създаден умишлено от рубладжийските псета. Информацията за помаците е изключително важна в този момент, когато южните ни съседни - Гърция и Турция се опитват да създадат нов етнос - "помашки", както се слуи с "македонският". Те обаче не са сами - от десетилетия ислямските центрове по света създават и пръскат фашива пропаганда по въпроса, която за жалост е допълнена от западни манипулатори, най-вече англиски източници. Опазването на нашата българска история е в наши ръце. Само да се снимаме пред портретите на Левски и Ботев и да цитираме стихове и становища в българските медии не допринася с нищо за България, а от тук започва борбата за цялостта на нашата Родина. Писане по интернет му е майката, а тези лентяи от БАН да се заменят с млади хора и то с чисти предтави за нашата история, стига с рубладжийска пропаганда! Пропагандирането на българска история в Интернет (НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ) днес е също толкова важно, като да нарамиш пушка на рамо и да тръгнеш с четата на Панайот Хитов за да спасяваш българското и българите в борбата срещу полумесечното робство!