Тези президентски избори ще останат в новата украинска история с нарастващата интензивност на оплюването и окалването между двамата кандидати за поста и намаляващата активност и заинтересованост на избирателите.

През последните седмици станахме свидетели на всевъзможни пикантни компромати за съпрузите и децата, и даже родителите на Юлия Тимошенко и Виктор Янукович. Те се стараят да навредят един на друг, без да осъзнават че допълнително понижават престижа на украинската държава както в очите на нейните собствени граждани, така и пред европейската и световната общественост.

Популизмът в предизборната агитация на Юлия Тимошенко вече надхвърли всякакви граници. Тя обещава невъзможни и нелогични неща, от гледна точка на реалната икономика и външна политика.

По-страшно обаче ще бъде,ако се опита да ги реализира! Тогава ще се сбъднат прогнозите на аналитиците, че при победа на Янукович, страната я очаква политически хаос, а при успех на Тимошенко - икономически.

Може би това е основната причина за видимото дистанциране на Кремъл от Юлия Тимошенко. Защото руските инвестиции в Украйна превъзхождат всички останали взети заедно и приближените до Кремъл олигарси са силно притеснении за тях и за своето бъдеще!

Така или иначе, „паночка" Юля до голяма степен е сформирала екипа, с който евентуално би управлявала страната, в случай разбира се, на победа.

Ако третият в класирането на първия тур Сергей Тигипко в крайна сметка я подкрепи, няма никакво съмнение, че ще заеме министър-председателския пост и ще обуздае до голяма степен нейните волунтаристични проекти.

Ако обаче й откаже подкрепа, този пост най-вероятно ще бъде зает от нейната „дясна ръка" - Александър Турчинов, който най-вероятно няма да проявява собствена воля и ще я гледа в очите.

По подобен начин би се държал и сегашният вицепремиер Григорий Немиря, ако бъде номиниран от нея. Не е изключено постът да бъде зает от едрия бизнесмен Виталий Гайдук (съвпадението на фамилното му име с това на бившия командващ Граничните войски на страната и военен аташе в София - генерал-майор Михайло Гайдук едва ли е случайно). Последният ще остави политиката на втори план и ще се заеме сериозно с икономиката и бизнеса.

Ако не се пребори за премиерския пост, Григорий Немиря сигурно ще се опита да се реваншира, като оглави външно-политическото ведомство. Това едва ли обаче ще му се отдаде, тъй като сегашният външен министър - „шоколадовият магнат" Петро Порошенко ще удържа креслото си „със зъби и нокти", без значение кой от кандидатите ще спечели на втория тур.

 Може обаче в борбата да се намеси и Олег Шамшур - досегашен посланик на Украйна в САЩ. Това ще отреди ролята на Украйна на буфер в противостоянието между Русия и Запада и на преден пост на НАТО.

Министерството на отбраната сигурно ще бъде дадено на сегашния командващ на сухопътните войски Николай Петрук, с цел Тимошенко да си осигури подкрепата на офицерството и да се застрахова за в бъдеще от неприятни изненади от страна на армията.

По същата причина Министерството на вътрешните работи ще остане в ръцете на Юрий Луценко, който въпреки всички съдебни разправии, скандали и дори побоя с киевския кмет Леонид Черновецкий, продължава да държи изкъсо МВР - структурите.

Съветът за сигурност на Украйна почти сигурно ще бъде управляван от Андрей Кожемякин. Неговият професионализъм за този пост е вън от съмнение.

За ветровития пост на Генерален прокурор ще спорят Виктор Шемчук, Александър Медведко, Ренат Кузмин, Андрей Портнов, Виктор Медведчук.

Ръководител на президентския секретариат може да стане шефът на апарата на Министерския съвет Михаил Левинский, съветникът на Тимошенко Виталий Чудновский, или дори самият първи вицепремиер Александър Турчинов, в случай, че не го огрее премиерският пост.

По трудно може да се прогнозира екипът на Виктор Янукович в случай на негова победа.

Основната причина е, че в неговата партия е стара практика да не се изпълняват предизборните обещания както финансови, така и политически. Затова не можем да бъдем сигурни дали, ако спечели, няма да преметне естествените си политически съюзници - лидерите на Комунистическата, Социалистическата и Прогресивната Социалистическа партии - Петро Симоненко, Александър Мороз и Наталья Витренко, въпреки че победата му е възможна единственно с помощта на техните гласоподаватели.

А те ще поискат преди всичко премиерския пост, министерствата на външните и вътрешните работи и на отбраната.

Засега е сигурно само, че няма да забрави верната си сподвижница Анна Герман, която се изяви в тази предизборна кампания с доста „удари под кръста" срещу Юлия Тимошенко, изразяващи се предимно в клевети и обиди - нещо типично за нейния стил.
От друга страна, когато украинските медиии напомнят, че трябва все пак да си плаща данъците, тя се прави на обидена и оклеветена!

Който и да спечели изборите обаче, ще трябва да направи компромис със своята предизборна програма. Защото, нито Тимошенко може да си позволи да се хвърли в обятията на САЩ, НАТО и ЕС и да продължи да преследва руския език и култура (Конституционният съд вече отмени нейната забрана за ползването на руски език в училищата и така й нанесе още един удар), тъй като ако продължава да дразни Путин и Медведев и рускоезичното населениев страната, ще провокира по-нататъшен сепаратизъм в югоизточните райони.

Нито пък Янукович би следвал сляпо инструкциите от Кремъл, при положение, че дори Александър Лукашенко вече не го прави. Едно прекратяване на помощта и инвестициите от страна на САЩ и ЕС, както и от украинската диаспора на Запад, би имало фатални последствия за икономиката на страната. 

Така или иначе, силите са приблизително равни. Очаква ни интересен изборен ден на 07.02.2010!