Както можеше да се очаква, участниците в бунтовете на каирския площад „Тахрир" от началото на годината не се задоволиха с козметичните промени на върха и отново демонстрират и атакуват правителствените войски. Последните не си поплюват (най-вече тези, които защитават сградата на МВР) и жертвите постоянно нарастват.

Едва ли оставката на правителството ще успокои младите радикали, след като на всички е ясно, че управлението реално е в ръцете на въоръжените сили. Главнокомандващият египетската армия - маршал Хюсеин Ал Тантауи, даде да се разбере, че нито той, нито подопечните му ще се оттеглят, докато не осигурят „мирния преход" в най-голямата арабска страна така, както те го разбират. Тоест, преди всичко да осигурят своите бъдещи привилегии и предаването на властта на свои доверени лица.

Явно, че точно това успя да направи съвсем навреме бившият президент Хосни Мубарак. За разлика от либийския си колега Муамар Кадафи и може би за в бъдеще сирийския Башар Ал Асад и йеменския Али Абдулла Салех, той в момента се лекува в правителствената болница, където най-големите специалисти полагат за него нужните грижи на нивото на съвременната медицина. Синовете му със семействата си са „затворени" в нещо като пет-звезден хотел и спокойно очакват края на съдебния фарс. Кой беше казал, че Хосни Мубарак свърши като Тодор Живков, а Муамар Кадафи - като Николае Чаушеску!?

Сегашните египетски военни напомнят полските си предшественици, командвани навремето от генералите Войчех Ярузелски, Флориан Шивицки и Чеслав Кишчак. Първият е бил унизяван от съветските и полските комунисти заради аристократичния си произход, семейството на втория е било депортирано от някогашния полски и сегашен украински град Луцк, а третият е стискал зад зъбите си какво мисли за „реалния социализьм" в СССР и Източна Европа. И те първо умиротвориха страната. После направиха наистина плавен преход към демокрация, като не забравиха да осигурят и своята безопасност и възможност да доживеят спокойно старините си.

Ясно е, че Хюсеин Ал Тантауи и неговият началник-щаб Сами Енан ще жертват досегашния министър-председател Есам Ашраф, за да успокоят духовете. Естествено, ще има още убити, но на фона на случващото с в съседните страни, никой извън Египет няма да ги забележи. Или най-много към египетските военни да бъде отправена „другарска критика". Защото няма как САЩ, НАТО и ЕС да умиротворяват едновременно целия Близък и Среден изток в условията на икономическа криза.

А демонстриращите на площад „Тахрир" все повече ще заприличват на симпатизантите на късното СДС - употребени, изоставени, никому ненужни. Хвърлили на вятъра излишната си енергия и в един момент усетили че животът е минал покрай тях.

Защото, дори да оцелеят през предстоящите кървави сблъсъци с египетската армия, никога няма да се доберат до огромните богатства на семействата Мубарак, Тантауи и компания, натрупани по време на вярното им служене първо на съветските, а после и на американските интереси.

Или докато лудите се налудуват, мъдрите се намъдруват!