Задаващата се евробитка съвсем естествено роди и своите „ронини" - независимите кандидати за членове от България на Европейския парламент (ЕП).

Загубили доверието на доскорошните си патрони, или просто станали им ненужни, или намерили си нови господари, те явно са решили на всяка цена да докажат на сегашните си покровители, че не са сбъркали като са ги приели под крилото си!

Друга част от „ронините", независимо от качествата, които притежават, са само за кратко изплували от политическото небитие и по всичко изглежда, че след заслужените им „15 минути слава" пак ще се завърнат там. Такава е логиката на живота.

По всичко изглежда, че начинанието, в което са се впуснали шестимата, не предвещава шансове за победа за когото и да било. Затова за мнозина въпросът, който възниква: ще успеят ли „ронините" да спечелят евробитката, е риторически...

И все пак, имайки предвид, че шансовете им са различни, едно вглеждане в тримата най-изявени кандидати не е излишно. Най-малкото, за да сме наясно кой кой е на „бойното поле"? Надявам се, че другите трима независими кандидати: Евгения Банева, Николай Йовев и Янаки Ганчев няма да приемат лично загърбването им.

Вярно е, че горните трима заслужават поздравление дори само за това, че продължават в надпреварата. Докато при теглене на жребия от ЦИК обясниха, че липсват номерата 22, 23 и 24, тъй като някои от независимите кандидати са се отказали. Продължава и проверката на подписките в подкрепа на трима от независимите кандидати.

Това, по което ще разграничим тримата „ронини", са посланията им!

Писателят и разследващ журналист Румяна Угърчинска - Винсенти е добре позната сред българското общество от изявите й през последните години.

Каузата, с която се свързва името й е даване право чрез промяна в конституцията ни на българите с двойно гражданство да се кандидатират за депутати в българския парламент.

Провалът на тази инициатива, поради липса на достатъчно обществена и политическа подкрепа явно я е насочил към битката за кресло в бъдещия ЕП.

В де факто започналата й предизборна кампания Румяна Угърчинска се спира на проблема с различното прилагане на европейски норми в различните държави-членки и посочва, че и други страни като България се борят за повече равнопоставеност.

Струната, на която се опитва да свири е ясна: и други ги мачкат като нас, дайте да се обединим! Но това, че: „Съединението прави силата!" българинът го приема само за сведение, но не и като житейска практика. И тук й е грешката!

„Европейският съюз иска да спре „Южен поток", а защо Германия и Франция не се оттеглят от „Северен поток", защо не прекратят дългосрочните си договори за доставки на руски газ?" пита тя и допълва, че България не е заявила ясна позиция по този проблем.

И този неин коз обаче не е достатъчно силен, за да надцака съперниците си за място в европарламента. Българските избиратели, или по-скоро тези от тях, които ще отидат на 25 май до урните, могат да бъдат впечатлени по темата „Южен поток" само ако им се обясни, че пак могат да стоят на студено, както през 2009 г. Никакви геополитически или пък геостратегически сравнения не могат да предизвикат подкрепата им.

Румяна Угърчинска настоява и, че е необходимо уеднаквяване на социалния статус на европейските граждани.

„България изнася хора, бели роби за другите части на Европа, повече, отколкото изнася продукция. Те работят на по-ниски заплати, което създава един див социален дъмпинг - западните държави се настройват срещу източните работници, а работниците са недоволни от ниските си социални вноски. Ако вноските за пенсии и здраве са ниски, държавата няма да предостави на гражданите си необходимото", обяснява журналистката.

И тук пак чука на кухо, защото при 700 хил. реално безработни в България на българина му е все тая какво мислят за него в западните държави. При „избора" между гладуване и презрение „дилема" на практика не съществува и не може да съществува!

Затова увисват във въздуха и думите на Угърчинска, че за да може европейците да работят в ЕС, трябва поне социалните им вноски да се изравнят, тъй като със заплатите това ще стане по-трудно.

Явно европейската социалистическа риторика, която кандидат евродепутатката е взела „на въоръжение" няма да й свърши работа у нас и пускайки я в битката нейните соцпатрони са недооценили ситуацията.

Така или иначе, пропагандирането на социдеите с френска закваска, каквато изглежда е задачата на Румяна Угърчинска, може и да намери някой и друг техен „последовател" у нас.

Другият независим кандидат - Александър (Алекс) Алексиев (за когото стана ясно, че май няма да стигне до изборите, тъй като ЦИК го спря) допълва към проблемите идеята за Европа на две скорости. „Президентът на ЕЦБ Марио Драги смята, че еврозоната трябва да има отделно управление - това би било началото на края на ЕС", посочва той и допълва: „Никой не говори за проблемите на Източна Европа."

Само че нашего брата не е видял никакво реално подобрение и от Европа на една скорост. Така че това, че се готвят да добавят още една скорост него едва ли особено го интересува. Промяната няма да му осигури нов автомобил, нали?!

Алексиев сподели своите мотиви за участие в евровота. „Мотивира ме сегашната опасна ситуация, в която България се намира след събитията в Украйна. Мен ме тревожи политиката на управляващите, която се приема като прокремълска. А аз смятам, че България може да процъфти само в Европа", обясни анализаторът.

Ясно е, че специалистът по радикален ислям и председател на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания участва в „състезанието" за място в ЕП тичайки по пътеката, запазена единствено за... американски състезатели!

Алекс Алексиев е безспорно човек с доказани качества, но дълбоко се съмнявам за неговите достойнства. Даже ми се струва, че в желанието си да е оригинален, дава публичност на някои от зле прикритите си мисли.

Не плюя, говоря съвсем основателно след няколкото му интервюта във „Всяка неделя". Съставих си мнение - това е човек с амбиции, но поради напрегнатия му мозък, са неосъществени. Което още повече го мотивира да изявява злоба, недобронамереност, войнственост и разсъждения, граничещи с агресия.

Типично за финансов анализатор и дългогодишен шеф на Българската фондова борса, един от най-важните проблеми на кампанията за ЕП, които донякъде притесняват третият „ронин" - Виктор Папазов, е този за финансирането й.

„Тежко неравностойна е кампанията, защото на партиите им е позволено да похарчат до 2 млн. лв., а на независимите - до 100 000 лв., от които само 10 000 лв. лични пари", обясни Виктор Папазов.

Въпреки това, интересно е, че и тримата „ронини" обясняват, че сумата за кампанията не е непосилна, особено когато има послания, които трябва да бъдат комуникирани. Тримата независими кандидати са на едно мнение и по отношение на конкурентите им, които са включени в партийните листи.

„Това са избори на подмяната. Поне три-четири партии са по този начин - начело на листите са лидери, които със сигурност няма да станат евродепутати, а целта им е да изстрелят абсолютно неизбираеми хора в Европарламента", коментира Виктор Папазов. Това обаче изобщо не го кара „да свали гарда".

„Да сравним сивитата на текущите евродепутати с нашите - не могат да се мерят със знанията и международния опит. Къде е учил г-н Пеевски и с какво е успял? Бих желал да водим дебат за изборите на английски език", допълва той. За сведение, и тримата кандидати посочват по три езика, които владеят.

„Не е само до говоренето на езици, а до възможността да се защитава кауза - има правила, които не са направени за всички европейци, правят се закони, но няма правило за приложение - трябва да убедите западноевропейците в това нещо с твърди аргументи от много широк опит", обяснява Угърчинска.

Тя призовава да се спестят на гражданите внушенията, че Делян Пеевски ще бъде избран, преди хората да са гласували и да са направили своя избор. С което, отново показва, че не познава обстановката в страната, където е решила да се кандидатира за евродепутат.

У нас поискат ли парите власт, винаги я получават. Затова и „ронините" нямат никакъв шанс за ЕП!

***
Ронин - (в буквален превод - „странник", самурай без господар) е самурай, загубил покровителството на своя господар или допуснал той да бъде убит, през феодалния период в Япония (1185-1868).