Неотдавна коалиционните партньори в македонското правителство - Никола Груевски и Али Ахмети - влязоха в медиийна дискусия, обект на която бе уж евроатлантическата перспектива на страната, а прерасна в друг дебат, който засяга брадясалият спор за името между Атина и Скопие.
Онова обаче, което скопските медии не успяха да преглътнат бе фактът, че македонските журналисти научиха от България за последното предложение на посредника на ООН Матю Нимиц за името на страната.
„Али Ахмети трябваше да замине на среща с българските държавни ръководители, за да научим за новото предложение на Нимиц, което според македонски източници, Атина го е отхвърлила", коментира изданието „Либертас" и посочва, че в Скопие никой не е разтревожен от този подход на Ахмети. Бившият вицепремиер Ивица Боцевски е заявил, че подходът на Ахмети не бил важен, тъй като предложението на Нимиц името да бъде „Република Горна Македония" било отхвърлено от Гърция.
Започналият преди 21 години спор между Атина и Скопие за името на новата държава, регистрирана в ООН като Бивша югославска република Македония (БЮРМ), прерасна в политически конфликт, който очевидно се задълбочава. Може даже да се говори и за негова ескалация с възможни обезпокоителни последици както за двустранните отношения между Гърция и Република Македония, така и за цялостния климат в региона на ЮИЕ.
Още от самото начало за познавачите на същността и историята на "македонския въпрос" бе ясно, че спорът за името на новата държава не е "ирационален", "анахроничен" или "абсурден", както го определяха редица европейски политици, а въпрос, който засяга дълбоко интереси от политико-идеологически и етно-национален характер както на Гърция и Македония, така и на други държави. И че той не може да бъде решен, ако двете страни загърбят историческите и днешните реалности, свързани с географската област Македония и населявалото я от векове население.
Отсъствието на политическа воля на властите в Атина и Скопие да признаят тези реалности и да направят съответен компромис е главната причина спорът да се интернационализира. Факт е, че той днес стои на вниманието на ООН, НАТО, ЕС, ОССЕ, Международния съд в Хага. Факт е също така, чe няма очаквания както в тези организации, така и в самите спорещи страни за неговото бързо разрешение.
Същностният проблем на властите в Скопие лежи във възприетата от тях теза, че името на държавата е производно на "македонска етно-национална идентичност", формирана в географска област Македония още от древността и произтичащата от нея актуална политика с претенции за исторически съществувала македонска нация, за наличие на македонски етнически малцинства и македонско културно наследство на територията на съседните държави.
Споменатата теза, на която научният свят гледа с насмешка, е сериозно доказателство за задълбочаване на кризата на идентичност на тези, които се определят като македонци по националност.
Отричането на славянските корени на "македонската нация" внесе объркване в населението, в научните среди, предизвика разделение и противоречия в политическия живот на страната. Обикновенният гражданин днес се пита - ако се наложи тази теза, какво място ще бъде отредено на славянските просветители, на църквата, на езика - основните стълбове, върху които се конструираше след Втората световна война "македонска нация"?
На политическия връх в Скопие е пределно ясно, че всяка промяна на името на държавата ще бъде нов удар срещу доктрината на македонизма със сериозни последици за тези, които я внедряваха, които извършиха кървав погром над българите и изкореняваха българското историческо, културно и църковно наследство във Вардарска Македония.
Именно страхът от ревизия на македонистката доктрина след принудителната смяна на държавните символи и промените в конституцията под натиска на Гърция, подписването на Охридския договор под натиска на албанците и новата редакция на конституцията, е главната причина да не се роди в Скопие каквато и да е идея за някакъв компромис с името. Това е и причината за цялостната конфузия в политическия връх относно начина за разрешаване на спора с Гърция, за националистическите прояви, за грешните външно-политически ходове на правителството.
Атина започна спора за името на новата държава, отстоявайки свои държавни и национални интереси. Тя е в правото си да защитава тезата, че Скопие не може да претендира за исторически съществувала македонска нация в географската област Македония, за историческото и културно наследство на Александър Македонски, за етническо македонско малцинство на територията на днешна Гърция. Според Атина самото име на държавата - Република Македония, съдържа претенции към цялата област Македония, конкретно към Егейска Македония, в която живеят 2.5 млн. македонски гърци и подстрекава към иредентизъм.
Проблемът на Гърция в спора определено е свързан с отсъствието на политическа воля да се подкрепи открито всепризнатата, исторически документирана истина, че славянското население в географската област Македония още в началото на 19 век категорично се самоопределя етно-национално като българско!
Нима не е известно на света, че това население воюваше за своя църковна независимост в рамките на Османската империя, че проля реки от кръв за присъединяване към освободеното отечество, че именно то предизвика появата на политическата сцена в Европа на "македонски въпрос" - по същество, въпрос за съдбата на българите в Македония?!
В двустранните българо-гръцки отношения през 20 век има неоспорими свидетелства, че гръцката държава признава българския етнически характер на това население. Потвърждават го и двустранните междудържавни договори за размяна на население след Първата световна война. Защо днес Атина определя това население като "славофони" и "славомакедонци"? Това е, меко казано, нелогично и недружелюбно в гръцкия подход в спора, защото засяга и интересите на България и българската нация.
Очевидно, подходът на Атина и на Скопие за разрешаването на конфликта обрича преговорите под егидата на ООН на неуспех. И двете страни остават подвластни на свои доктрини от миналото. Предлаганите от американския посредник Матьо Нимиц компромисни решения се приемат като поражение за едната или другата страна.
Вече може да се направи констатацията, че това е поредния конфликт на Балканите, който не може да се разреши без сериозен натиск отвън. Такъв натиск засега не се очертава (нито от страна на НАТО, нито от ЕС), главно поради разбирането за сложността на македонския въпрос, голямата чувствителност и възможните реакции при едно или друго решение в Македония и съседните й държави.
В началния период на спора между Атина и Скопие, България се въздържаше от каквато и да е позиция, водена от искрено желание за поддържане на добросъседски отношения и очакване за разумни компромиси от двете страни, които са базирани на реалностите обусловили появата и признаването на новата държава.
Имаше очакване, че Скопие ще коригира недружелюбната, меко казано, политика към България, ще се откаже от абсурдните претенции за македонско малцинство на нейна територия, както и че гръцката страна ще се придържа към историческите и етнически реалности, отнасящи се до географска област Македония.
След това обаче, когато спорът се изостри и обогати с претенции на Скопие за признаване на македонско етническо малцинство в Гърция, за регистрация на негова партия (паралелно с подобни претенции към България), с имуществени и други претенции, когато интернационализацията на спора стана факт, София зае позицията, че това е „само двустранен въпрос" (?!).
Тази позиция е не само нелогична и като такава я възприема и обикновеният българин, но тя е и грешна, защото спорът между Атина и Скопие е по същество и спор на двете страни с България. Ако страната ни желае да защити своите национални интереси, вече не трябва да стои безучастно!
Логиката подсказва, че след интернационализацията на конфликта между Атина и Скопие, ще се стигне до натиск на международните фактори и решение рано или късно ще бъде намерено и то с отстъпки на Скопие. Промяната на името, каквато и да е, ще бъде и удар срещу македонизма с неговата антибългарска същност. Не би следвало обаче да се очаква, че подобно отстъпление ще води до промяна на политиката към България и конкретно снемане на претенциите за наличие на „македонско етническо малцинство" на нейна територия.
Налага се още сега българската страна да промени подхода си по този спор и да доведе до знание на своите партньори в НАТО и ЕС виждането си относно актуалните проблеми, свързани с македонския въпрос, които усложняват отношенията в региона и пречат за неговата евро-атлантическа интеграция.
Това следва да се направи, тъй като България не може да очаква нейните интереси да защитят нито спорещите страни, нито някоя международна институция. Тя е принудена да каже своята дума и да защити своя национален и духовен интегритет, без при това да се опасява, че ще влоши отношенията със съседите си и ще засегне авторитета си на стабилизиращ фактор на Балканите. В случая тя ще защитава обективни реалности, а не политико-идеологически доктрини от миналото!
sim_e_on
на 06.08.2013 в 06:05:34 #12" В началния период на спора между Атина и Скопие, България се въздържаше от каквато и да е позиция, водена от искрено желание за поддържане на добросъседски отношения и очакване за разумни компромиси от двете страни... Имаше очакване, че Скопие ще коригира недружелюбната, меко казано, политика към България, ще се откаже от абсурдните претенции за македонско малцинство на нейна територия, както и че гръцката страна ще се придържа към историческите и етнически реалности, отнасящи се до географска област Македония. След това обаче, ...., София зае позицията, че това е „само двустранен въпрос" (?!). " Ето ясно и синтезирано, ПОРЕДНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ на откровените анти-българи, както и на обикновените дилетанти, намерили се "на топло" във външно. ИДИОТИ, в политиката НЯМА ПРАЗНО. Ако не настъпваш, значи, че ОТСТЪПВАШ Политика в стила "се въздържаше" , "изчакваше", "очакване на разумни компромиси" с въпросните страни е ясен израз за политическа дилетантщина, безволие и безсилие. Или по-лошо, преднамерено предателство. ДОКОГА
persian
на 27.07.2013 в 16:56:07 #11Няма славянско,а само българско население,както в Егейска,така и във Вардарска Македония!Тази позиция трябва да се отстоява от всяко българско правителство,журналист,политик и обикновен българин!А гърците и сърбоманите искат да откраднат чуждото и ние не трябва да мълчим!
лиахиМ
на 25.07.2013 в 06:38:10 #10На нашего брата ту грък му виновен, ту сърбин, ту руснак, ту някой друг. Има едно правило в международната политика, че няма вечни приятели, а само вечни интереси. Вие знаете кой го е казал. Аз лично не видях в статията нищо, което да излиза извън рамките на реалното и даже съм впечатлен от журналистическият стил. Сега е момента Македония да бъде вкарана в ъгъла от България и със няколко политически крошета, ДА БЪДАТ ИЗБИТИ ЗЪБИТЕ НА МАКЕДОНИЗМА.
evropata
на 24.07.2013 в 14:06:10 #9Гърците са и крадлив народ, а и нацисти. Човек не може да стане държавен служител, ако не е ортодоксален по религия. Къде е отделянето на държавата от религията. Те по това отношение са по-назад от Турция. А най-важото е, че не искат да работят. Грък и работа как така, все другите трябва да им работят. Те най-много с търговия да се занимават, защото могат добре да лъжат, като за еврото.
evropata
на 24.07.2013 в 13:56:24 #8Тези твърдо мръсни гърци са един много проклет народ. Те носят на голи цици лисици. Нямат никакво покритие между амбиции и реалност. През 17,18,19 век сами си разграбваха остатъците от некропола за строителни материали като последните цигани. По времето на комунизма упорито си сътрудничиха със Сърбия против България и всичко българско в Македония. А освен това във цивилизованите страни, каквато Гърция далеч не е, важи принципа на Самоопределяне. Видяхме коко струва този скапан, мързелив и корумпиран народ. Нито искаха да си събират реколтата, нито да си гледат старите жени. Тези Гърци са дълбоко балкански народ и нямат нищо общо с Европа. Това е един народ, който само по името има някаква връзка със древните държавици на това място. Между другото Гърция като държава възниква чак пез 1830 година. Дотогава са били отделни държавици, Македония, Византия, ... Що се отнася до сегашната Македония, може да се погледне към Египет. Там нито религията, нито езика са се съхранили, но е Египет. Това което е могло да се разграби там отдавна е разграбено, защото не е било смятано за свое. Добре е известно, че 90% от населението са нахлули от Арабия. А за погърчването на Българите в северна Гърция си мълчат. Гърците бързат да забравят, че се съгласиха през 1945 година македония да носи това име като соц. Република, като беше известно, че Македония не беше автономна на Сърбия, като Косово, а имаше законното право да се отдели от Югославия с референдум, както и стана. Сега, а и после Гърците нямат много основание да се напъват по чужди, защото си имат свои проблеми. А доколко гърците са македонци е отделен и неизяснен въпрос.
dddddd
на 23.07.2013 в 07:30:41 #7Балканец | 22.07.2013 05:18 Македония - Швейцария на Балканите. Това знаеш кой го е написал. И не е нужно да бъде използвано от комунистите и псевдо патриотите за разправии. Идеята за Независима Македония е много по-стара от комунистическите навлеци. Целите на организацията, обсъждани при основаването ѝ, са описани от Христо Татарчев по следния начин: „ …Разисква се на дълго върху цельта на тая организация и по-сетне се спрѣхме върху автономията на Македония съ предимство на българския елементъ. Не можехме да възприемемъ гледището „прямо присъединение на Македония съ България”, защото виждахме, че туй ще срещне голѣми мѫчнотии поради противодействието на великитѣ сили и аспирациитѣ на съседнитѣ малки държави и на Турция. Минаваше ни презъ ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини съ България, а въ краенъ случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканскитѣ народи. След 120 години пак същите разправии, Добре, че е ЕС, да сложи малко ред. А провокатори и подлеци като МВРО и разните доносници списвачи като Еков да се радват, че го няма истинското ВМРО, досега да се търкаляха съветски тикви.
Балканец
на 22.07.2013 в 06:18:22 #6Абе Дидке, Преди ми пробутваше една турска административна карта за етническа, а сега мешаш "баби" и "жаби". Ти правиш ли разлика между етнос и нация? Айде сега прочети кога и как е дошла идеята за създаване на македонска държава и какви етноси е имало тогава на територията на евентуалната бъдеща държава Македония. Малко елементарна грамотност и обща култура!
Балканец
на 21.07.2013 в 23:21:44 #5Сега требва да клъвнеме на тема Македония. Ако не клъвнеме там, ще стане дума за Соросоидите, Масоните, Илюминатите и Извънземните. А през това време Изродите - Гьонсурати крадат. И докато мъдрите се напротестират, лудите се налудуват. После ще плащаме нови борчове...пак. Още не сме изплатили ония от Луканов, Виденов, Станишев и Борисов, а сега идват и тези на Орешарски, младши ортака на Станишев. Мирни протести, на ви!
makemak
на 21.07.2013 в 20:03:56 #4Братучеди .............Живи ли сте , здрави ли сте ....
dddddd
на 21.07.2013 в 04:23:23 #3Рошко | 20.07.2013 14:38 Хич не ми се коментира под доносника ченге Еков, защото ясно защо пуска поредната провокация. Но искаш от македонците да "признаят" (интересно пред кого, пред Божо и Славчо Трифонов ли?), че са млада нация. Ами тогава и ние да признаем, че сме млада нация, може би почваме от Берлинския договор? Или може би от Букурещкия? На тебе няма да ти давам хинт що е нация и що е етнос, щом си с този аватар, ама по темата малко мислене преди пишуванье е добро.
Shebek
на 20.07.2013 в 16:30:03 #2А, върнала се е клъстата червена пачавретина клЕков от Масква, бе И пак е оцвъкотила с болшевишка дрисня клетия червен парцал слуз.бг Дано се гътне скоро я от синя пъпка, я от холера...
Рошко
на 20.07.2013 в 15:38:37 #1Македонците имат огромен проблем заради позициите на властта там, която дълги години се уповаваше на македонизма като основна трактовка за политиката на страната. Фалшифицирането и изкривяването на историческите факти неминуемо води до конфликт със съседите, защото за да измениш един факт, то трябва да измениш цялата нишка с факти до преди новата ера. Това доведе до абсурда да се променя дори историята на съседните държави - червена линия, която не трябва да се прекрачва. Има два изхода и всеки от тях ще е болезнен за македонците: 1. Да продължат по същия начин с политиката си и да си стоят изолирани още дълго дълго време, което пък може да доведе до разпад на държавата. 2. Да направят компромис и да признаят, че са млада нация, чиято история е пряко свързана с тази на нейните съседи.