С предложенията си към Русия да се присъедини към „Г-77" (в която реално членуват 133 държави) и към световната общественост да разпусне ООН (конкретно Съвета за Сигурност) и да създаде нова система за равноправни международни отношения, в която всички държави ще имат еднакво право на защита на своя суверенитет и на експлоатация на природните си богатства, боливийският президент Ево Моралес, може да се каже, прие щафетата от покойния Уго Чавес. Лидерството му сред латиноамериканските и световните леви радикали засега е безспорно. Той насочва идеологията си - революционния индеанизъм в руслото на анти-североамериканизма.

Още като опозиционер, в качеството си на лидер на Движението към Социализъм - МАС, Ево Моралес обвини посолството на САЩ в Ла Пас в организация на атентати в страната, с цел дестабилизация. Той по произход е индианец-аймара. Роден е през 1960г. в бедно, многодетно семейство, в изолирано село в Андите.

Безуспешният му опит да заеме президентския пост по парламентарен път през 2002г. доведе до акции на гражданско неподчинение, в които участваха, преди всичко, така наречените „кокалерос" (селяни, занимаващи се с отглеждането на кока), а така също профсъюзите, гражданските асоциации и индианските организации. Тези акции доведоха до блокиране на магистрали и сблъсъци с полицията. Консервативните президент и вицепрезидент бяха принудени да подадат оставки. Бяха назначени предсрочни президентски избори, спечелени от Ево Моралес и Алваро Гарсия Линера - ултраляв интелектуалец, основателно смятан за „сив кардинал" правителството.

Първата им работа след победата стана отмяната на забраната за отглеждането на кока, която е основен продукт за боливийците. Те установиха държавен контрол над месторожденията на нефт и газ (нанасяйки удар по западните ТНК), в надежда да решат социалните проблеми на страната. По запаси от газ Боливия заема второ място в Латинска Америка. И въпреки това, 60% от населението живее под границата на бедността.

Впоследствие, Ево Моралес и Алваро Гарсия Линера обявиха национализация на всички природни ресурси на страната, в това число енергоносители и редки метали (злато и сребро). Те съкратиха наполовина своите заплати и заплатите на министрите и депутатите в Парламента.

Ево Моралес публично обеща, че неговото управление ще се превърне в „нощен кошмар" за САЩ и обяви Джордж Буш - Младши за „единствен терорист на планетата". Той често ходи в Каракас, Хавана, Манагуа и Кито, демонстрирайки сплотеността на лидерите на петте страни в противодействието на Вашингтон и „новия световен ред". Те заедно формираха икономическия и военно-политически блок АЛБА, насочен срещу САЩ. Неговото идване на власт стимулира активизацията на индианските организации в Перу и в Еквадор, предопределяйки победата на президентските избори, първо на левия радикал Рафаел Кореа (вече 2 пъти), и после на националиста-индеанист Олянта Умала.

Ево Моралес и Алваро Гарсия Линера сложиха край на полуколониалната държава и създадоха нова Боливия, в която представители на коренните народи вече завършват военните училища, включват се в управлението, работят във Върховния Съд. Те подмениха традиционния политически елит в страната, формиран през столетията от потомци на испанските конкистадори и преселници. Техните думи, че управляват от името на индианското мнозинство, означават за него символично завръщане в средновековната социалистическа империя на инките - Тауантинсую.

Имайки предвид, че и покойният Уго Чавес не пропускаше да подчертае своите индиански корени, може да се каже, че Латинска Америка преживява истинска индеанистка революция.

Идеологията на индеанистката революция в Боливия излага Алваро Гарсиа Линера в брошурата „Пояснения по повод на демократичната и културна революция в Боливия":
„В колониалния период и след завоюването на независимостта, боливийският народ не само беше принуден да съществува в пълна забрава и дискриминация, но и беше обект на експлоатация и насилие". „Революцията от 1952г. постигна много в признаването на правата на гражданите: всеобщо избирателно право, предаване на земята на селяните, подем на промишлеността"

„На основата на опита от революционната борба, се появи индианско селско движение, с цел създаване на нова власт, способна да измени структурата на държава, в името на съвместното съществуване на различните групи на боливийския народ". През 1995г. то се обедини в "Политическо Оръдие в Борба за Суверенитет на Народите" и после се трансформира в „Движение към Социализъм". След победата на Ево Моралес през 2005г. то управлява страната.

„Изминавайки пътя от съпротивата и защитата на своите права до вземането на властта, индианското движение осъзна необходимостта от вземане в свои ръце на контрола над държавата и започна нейното преобразуване, създавайки, в крайна сметка, своя, нова държава". Сега на власт са предимно представители на мнозинството - индианци и метиси.

За първи път в Боливия белият елит не е на власт. Новите управляващи нямат високи заплати и не се превръщат в бюрократична класа. Ево Моралес и Алваро Гарсия Линера срещат сериозна съпротива от бялото население от испански произход, живеещо компактно в най-богатата провинция Санта Крус. То е сепаратистки настроено - лидерите на белите боливийци смятат, че самостоятелно могат да създадат нова държава на расово - етническа основа, където няма да има място за индианците. Още не е съвсем ясно дали тежката катастрофа от 22.06.2014г., довела до многочислени човешки жертви, е диверсия от страна на бели терористи, насочена срещу социалната стабилност в Боливия и срещу президента?

Ево Моралес подчерта, че условие за успешното развитие на въглеводородната промишленост на Боливия е национализацията. Той каза: „Ние вече не сме страна, която се бои от околния свят. Национализацията ни освободи икономически. Приветстваме чуждите капиталовложения в нашата икономика". Според него, неслучайно предпочитание се дава именно на руските компании, в различни области.

Боливия е заинтересована и от получаване на руски кредити. Президентът конкретизира: „В областта на предаването на технологиите, ние бихме искаме да знаем, как можем да се възползваме от руските кредити". С оглед на мащабите на страната, за Русия това не е проблем.

В ООН представителят на Боливия гласува против антируската резолюция, свързана с присъединяването на Крим. Именно след визитата в Москва, на Ево Моралес му беше отказано да прелети през територията на много страни от ЕС, а на виенското летище даже беше задържан и цял свят разбра, че е бил в Руската Федерация. Отношенията между Москва и Каракас се развиват бързо. Така ще бъде в обозримото бъдеще. Поне докато двамата сегашни президенти са на власт.

На 12.10.2014г. Ево Моралес убедително спечели трети президентски мандат. И по всичко личи, че няма да е последен. Победата му има едно просто обяснение - неговото правителство, без никакво съмнение, е най-доброто в бурната и противоречива история на Боливия. То единствено реализира голямото обещание, неизпълнено досега от никого от неговите предшественици: подобри материалното и духовното равнище на живот на многомилионните маси коренно население. Той раздели историята на страната на две части: до и след началото на неговото управление. Предишната Боливия беше колониална, расистка и елитаристка, за разлика от сега.

Голяма грешка е да се твърди, че победите на Ево Моралес са свързани с благоприятната икономическа конюнктура - малко след неговото влизане във властта, световната икономическа криза вкара икономиката на страната в рецесия, от която тя още не е излязла. Именно този факт подчертава неговите изключителни лидерски качества - в такава обстановка той извърши истинска социално-политическа революция, за първи път в боливийската история. Успя да приобщи към своята кауза дори средната класа, която навремето твърдо му се противопоставяше, докато беше само профсъюзен лидер на „кокалерос". Затова никак не е чудно, че с такива движещи сили, в боливийския революционен процес (една революция винаги протича като процес и никога като еднократен акт) възникват многобройни противоречия, определени от Алваро Гарсия Линера като „иманентни съзидателни противоречия на всяка една революция".

Ево Моралес умее да се вслушва в гласа на народните маси и когато се налага, да отменя свои декрети, издадени няколко дни по-рано. Затова успява да разширява своята подкрепа и да гради все по-широки съюзи, под контрола на народа, организиран в социални движения. И за разлика от Лула и Дилма в Бразилия, успя да превърне електоралната си подкрепа в политическа хегемония. Ако Дилма все пак загуби балотажа в неделя, причината ще бъде именно липсата на тази хегемония. Бразилия обаче е много по-различна от Боливия, с друга политическа култура.

С резултата от миналата неделя, Ево Моралес остава в „Паласио Кемадо" (президентския дворец) до 2020г. Дотогава неговият политически проект ще е стигнал до ниво, от което няма връщане назад. Той ще направи конституционна реформа, която ще му позволи да остане на най-висшия държавен пост дотогава, докато има физическата възможност да управлява държавата. Разбира се, че винаги ще има сериозни опоненти, които ще го обвиняват, че е диктатор. Неговите приятели и съмишленици им задават въпроса: защо никога не отправят същите обвинения към Хелмут Кол в Германия, или Фелипе Гонсалес в Испания, които управляваха, съответно по 16 и 14 години!? Те правят извода, че европейците и североамериканците, както винаги, изповядват едни морални и политически ценности за себе си, и съвсем други за поробените народи от другите континенти.