Ботев няма да бъде ваден от учебниците, отсече посред прекъснатия си отпуск министър Игнатов и останките от т. нар. българско общество въздъхнаха с облекчение.

Новината, която просветният шеф „произведе" по заръка на премиера, щеше наистина да е радостна и повод за положителни емоции, ако нещата със заверата, която официално ни спретна Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не бяха по-дълбоки...

Защото реално не става дума само за изхвърляне на Христо Ботев, Елин Пелин, Георги Райчев или други известни съзидатели на народностното ни самосъзнание от учебниците в българските училища, а за нов, планиран опит за „национална лоботомия"!

Явно, след като през отминалите повече от две десетилетия българите бяхме подложени на две поредни такива „намеси", довели до почти пълното разрушаване на обществения ни организъм, тинк-танковете, занимаващи се с ликвидирането ни като нация, са решили, че е дошло време за третата, окончателна и досъсипваща, атака на съзнанието ни.

Първият пробив в народностната ни свяст бе успешно проведен в началото на пълното ни съсипване, наречено „преход", със създаването на психозата сред младото поколение за незабавно и масово изселване от страната. Впоследствие, тази психоза бе „подгрявана" няколко пъти, в резултат на което българската нация бе почти обезкървена.

България бе загърбена безвъзвратно от над 1,5 милиона млади българи. Ударът, който бе нанесен на демографското ни развитие от тази загуба на хора в репродуктивна възраст, които вече отгледаха свое поколение в чужбина, не може да бъде преодолян. Така ние се превърнахме в застаряващ, и, в крайна сметка, обречен на изчезване етнос!

Вторият, не по-малко съсипващ удар, който общественият ни организъм понесе, бе точно насочен към разкъсване на социалната ни солидарност. Тази, която винаги ни е крепяла в трудни моменти и която ни е помагала да преодолеем най-тежки изпитания.

Разбиването на чувството ни за общностна съпричастност също, както и демографското ни развитие, не бе постигнато изведнъж. И при разпарчетосването на обществото ни бяха необходими няколко систематични удара, които са на път да го довършат.

Най-напред с всички налични средства, най-вече медийни, в масовото съзнание бе дълбоко вкоренено „убеждението", че да си „солидарен" с другия означава да му помогнеш той по-скоро да ти се качи на главата. И, за да се създадат достатъчно „нагледни примери", докато едни подскачаха по площадите, други „приватизираха" подред заводите...

Но тези, които окончателно сложиха кръст на солидарността между българите бяха Иван Костов и Симеон Сакскобургготски. Първият й изкопа гроба със стъпканото си обещание: „Няма да Ви излъжа!", а вторият го зарина с призива си: „Повервайте ми!"

Не бива да пропускаме, разбира се, и особения принос на Ахмед Доган, който с лафовете си за обръчите от фирми, разпределянето на порциите и, не на последно място, с тлъстия си „хонорар" за „Цанков камък", съвсем отврати обикновения българин.

Но за да прибегнат „психотерапевтите" от КЗД към третия опит за лоботомия на лудналата ни от всякакви издевателства с нея „нация", изглежда кураж им е дало волското търпение, с което нейните представители понасят управлението на Бойко Борисов.

Щом „мат'ряла" вече 3 години търпи не само да го обиждат на кучета, но и води кучешки живот, значи ще понесе и да му бъде отнето последното, което все още го държи в нещо като общност - незалинелият докрай спомен за Възраждането ни! Заличат ли го и него, с българщината и българите ще е свършено окончателно и безвъзвратно.

А и какъв друг по-сгоден момент за ликвидирането ни като народ от този, когато повечето българи, приклещени от кризата и изсмуквани от монополи, се борят със сетни сили за собственото си оцеляване?! Кой ти мисли за история с въже на шията?!

Така че, не може да им се отрече на тези, които търпеливо са готвили и започнаха новата „мозъчна атака" с т. нар. национално независимо изследване на КЗД на тема: „Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове за подготвителното и основното образование", че са преценили момента.

Нещо повече, те са уцелили центъра на десятката. Обществото ни е разпокъсано, нацията ни е обезсилена, синдикатите са конформистки, партиите са хищнически, а кабинетът - слушка, какъв по-добър час за пълното превръщане на българите в рая?!

Трябва само да се махне от учебниците и онова, което все още е останало от класиците, и... готово - угасено е и последното огънче, което може да разбуни националния дух или, „Не дай си, Боже!" - мисъл за бунт. С това и задачата е изпълнена - българите веднъж завинаги ще са превърнати в туземци, готови да служат на всеки техен господар!

А кандидати за господарското място - дал Господ! Кръстовете на „българските държавни мъже" ги заболяха да се кланят на всеки дошъл я от Анкара, я от Брюксел, я от Вашингтон, я от Москва. Само и само да са до кокала и да си „гризкат", колкото им е сладичко...

Само едно нещо не бяха изчислили правилно стратезите на новата „мозъчна атака", и то е неистовият страх на премиера, че може заради някой и друг глас да загуби задаващите се парламентарни избори и да му се наложи да отговаря за всичко сторено.

Именно този страх, и нищо друго, ни спаси от поредната „национална лоботомия", която с толкова усилия ни бяха подготвили.

Но да не се заблуждаваме - засега!