Сагата около пребиваването на полска територия на чеченския "министър-председател в емиграция" Ахмед Закаев е на път да приключи без фатални последствия за затоплящите се полско-руски отношения.

Това стана благодарение най-вече на поляците, които успяха да разиграят един майсторски дипломатически театър, по време на който демонстрираха че поставят правото над политиката и така, от една страна, не дадоха повод на руснаците за сериозни претенции, а от друга, не нарушиха законите на ЕС и съюзническите връзки с Великобритания.

В някои руски медии беше направена вярната констатация, че "Варшава избра Лондон"! А нима някой се е съмнявал, че би могла да избере Москва, за сметка на Лондон!? След всичко, случило се между двете страни и двата народа от повече от два века насам!?

Напротив, спазвайки своите и международните закони, полските политици и най-вече юристи изпълниха поръчението на министър-председателя Доналд Туск да разрешат казуса "в съответствие с полския национален интерес".

Затова, пренебрегвайки факта, че Ахмед Закаев сам се беше запътил към полската Генерална Прокуратура, за да изясни статуса си в страната и претенциите към себе си, както и отчаяните вопли на почетния консул на Чечня във Варшава Адам Боровски и на евродепутата от опозиционната "Право и Справедливост" Павел Ковал, варшавската полиция го арестува преди да се качи в колата и така показа, че уважава искането на руската страна и на Интерпол за арест и екстрадиция.

Някои опозиционни полски и руски медии окачествиха ареста, като победа на кремълската дипломация. Това е така само в известен смисъл. Действително и на Ахмед Закаев, и на съратниците му беше дадено да се разбере, че вече са нежелани на полска територия, поне докато управлява правителството на "Гражданска Платформа" на Доналд Туск. Радикалната московска журналистка Юлия Латинина от опозиционната радиостанция "Ехото на Москва" /която неотдавна заяви, че както и да я сглобяват, от нея ще се получи единствено автомат "Калашников"!/ дори обвинява полския премиер, че постепенно се превръща в марионетка на Путин и Медведев и констатира, че в Кремъл са заложили единствено на неговата партия и са спечелили!

Можем аргументирано да й възразим, че в Полша има още една голяма партия, стояща по-наляво от "Гражданска Платформа" - "Социалдемокрация на Република Полша" на Гжегож Напйералски.

Последният можеше да спечели много повече гласове на  президентските избори през месец юли т.г., ако управляващите не бяха се ориентирали към рязко подобряване на полско-руските отношения. Тази промяна отдавна беше назряла и досегашната конфронтация вече беше анахронизъм. Със или без трагедията на летището край Смоленск, тя неизбежно трябваше да се случи.

За пълна победа на руската дипломация обаче можеше да се говори, ако Ахмед Закаев, дори да не бъде предаден на Москва / и за двете страни беше ясно, че това е невъзможно/, поне беше екстрадиран в Лондон /където е получил политическо убежище/ със забрана за в бъдеще да стъпва на полска територия. Както вече знаем, това не се случи.

Затова от Кремъл последваха предупредителни сигнали, че предстоящото посещение на президента Дмитрий Медведев във Варшава през месец декември т.г. може да бъде опорочено. Младежката организация на управляващата "Единна Русия" организира масова демонстрация пред полското посолство в Москва с искания Ахмед Закаев да бъде екстрадиран в Руската Федерация. На написаните на руски и полски език лозунги успях да прочета едно и също: "Тероризмът няма граници", "Тероризмът няма националност", "Полша да спазва международните закони" и т. н.

Срещаха се и някои обидни за полската страна изрази, които няма да цитирам. Конкретни обвинения към Ахмед Закаев за терористична дейност и искания за неговото предаване на руските власти към Полша и други страни прозвучаха и от страна на президента на Чеченската Република Рамзан Кадиров.

Тук трябва да се има предвид следното: няма никакво съмнение, че Ахмед Закаев е съпричастен към редица терористични актове. Иначе просто не би мотъл да се издигне толкова високо в чеченската йерархия. Логиката на йерархията на чеченската съпротива е такава, че без да си изцапаш ръцете с руска кръв, никой не би ти обърнал внимание.

От една страна обаче, това важи с още по-голяма сила за самия Рамзан Кадиров и за загиналия му баща Ахмад Кадиров, които в първата война в Чечня воюваха срещу федералните сили. От друга страна, руската Генерална Прокуратура подготви обвиненията срещу Ахмед Закаев твърде нескопосано - обвини го за отвличането и убийството на двама православни свещеници, от които единият по-късно се оказа жив, макар и да потвърди обвиненията като свидетел. Така се даде възможност на варшавските съдии да го освободят, без да си навлекат формални претенции от страна на руските си колеги. А политическите претенции, естествено, не се отнасят до тях.

Така за полската страна може да се каже, че остави "и вълка сит, и агнето цяло". А руската страна явно няма друг избор, освен да омаловажи случилото се и да не препятства затоплянето между Варшава и Москва. Още повече, че поляците демонстрират и други признаци на добра воля - дадоха да се разбере на Александър Милинкевич и другите прозападни кандидати на бъдещите президентски избори в Беларус, че не могат да разчитат на тяхната реална подкрепа. Тоест, Москва остава с развързани ръце дали да вразуми Александър Лукашенко и да го остави на поста му, или да прокара някой послушен прокремълски кандидат за президент.

Затова може да се направи следната прогноза: ако не се случи нещо непредвидено, посещението на президента Дмитрий Медведев във Варшава ще премине триумфално и ще символизира историческото помирение между двата велики славянски народа.

А Ахмед Закаев едва ли отново ще посмее да посети Полша, въпреки наглите му заявления, че ще очаква в Лондон новата си полска виза. А и чеченските му съратници едва ли отсега нататък ще се чувстват толкова комфортно там, както досега.