НДСВ не излъчи кандидат за президент. На пръв поглед, от всякаква гледна точка, това е удар, който партията на Симеон Сакскобургготски си нанася сама.
Единственото "но" е точно във факта, че това е партията на Симеон Сакскобургготски.
Неучастието на изборите може да се приеме като отказ от избор на позиция и безгръбначност.
Но от друга страна, неучастието на изборите може да се приеме и като отказ да се участва в изборите за президент, тъй като за лидера на НДСВ републиканският ред е временно явление.

Отказът на НДСВ в някаква степен облагодетелства кандидата на десницата, който би загубил от появата на кандидат от типа на Николай Свинаров, Даниел Вълчев или дори на Христина Христова.
Но главното в този отказ е, че на втори по ред президентски избори, партията на Симеон Втори (а не на Симеон Сакскобургготски) не издига собствен кандидат.

По време на изборите през 2001 г. НДСВ беше на върха на популярността си, но не издигна кандидат.
Представете си, какво би станало, ако при министър - председател с име Симеон ІІ, някой от НДСВ спечелеше изборите.
Човекът на Симеон щеше да стане държавен глава. Царят щеше да си назначи образно казано началник.
Подобно нещо Симеон никога не би допуснал. Презрителното му отношение към самата президентска институция пролича по време на изборите, когато той заяви, че няма да харчи държавния бензин, за да ходи до село Баня, където е избирателната секция, в която трябва да гласува.

По време на президентските избори през 2006 г., НДСВ е в съвсем друга ситуация.
"Савойската афера" беше пресякла както евентуалното изкушение за Симеон да се кандидатира за президент, така и възможния сценарий след 1 януари 2007 г. НДСВ да се опита да се изтегли от управляващото мнозинство, "цялото в бяло" и да се опита да осребри критиките към начина, по който България ще влезе в ЕС.

Ако беше "нормална" партия, НДСВ щеше да е длъжно да номинира кандидат за президент.
Просто за да защити факта на съществуването си в политическия живот.
НДСВ обаче не е нормална партия. Името на НДСВ се състои наполовина от името на своя лидер.
Европейските либерали наистина се оказаха крайно либерални към една водаческа партия и я приеха в редовете си.
Та точно фактът, че НДСВ е особена партия, чийто политически капитал дори и сега е до голяма степен името на лидера й, прави нейният отказ от участие на президентските избори логичен.

Неучастието на НДСВ може да се окаже важен символ.
Символ на непризаване на републиканските реалности в България. Символ на очакване за реставрация на монархията в бъдещето.
Това бъдеще може да бъде много далечно, но Симеон цял живот доказва умението си да чака.
Дори и да не дочака физически - династията ще продължи да чака, заедно с целия си Лондонски клуб.

Вторият акцент от предизборната кампания е, че изборите уж бяха за президент, а се оказа че едновременно е стартирала и кампанията за избори за Европарламент.

Първи Бойко Борисов даде знак, че борбата за места по банките в Брюксел и Страсбург е започнала, след като на въпроса, дали ще подкрепи Беронов, отговори, че партията "ГЕРБ" ще се учреди на 3 декември 2006 г.
Смисълът на подобно мероприятие е ясен. При очакваното поражение на десницата непосредствено след крушението на надеждите за успех на "общия десен кандидат", Бойко Борисов отваря вратите на новата си партия и кани всички разочаровани от дясно и най-вече от редовете на СДС - "да заповядат".
Изгледите да настъпи блъсканица на входа на ГЕРБ не са никак малки.

Веднага към анонса на Борисов се прибави втори мотив - постоянният рефрен на Димитър Абаджиев за необходимостта от взаимодействие между ДСБ, СДС и Бойко Борисов.
Димитър Абаджиев не е от вчера в политиката и знае, че симбиозата между Иван Костов и Бойко Борисов е практически невъзможна.

Упоритото повтаряне от негова страна на мантри за "дясното единство", по формулата "Бойко Борисов изтегля десницата от блатото, подобно на локомотива на историята", може само да му донесе неприятности с ръководството на ДСБ и лично с Костов.

При наличието на интензивно циркулиращ слух, че Абаджиев вече не се ползва с пълното доверие на Костов и че листата на кандидатите за евродепутати ще се води от Константин Димитров, не е трудно да се предположи, че някогашният рок музикант(1) и съдия е наясно с политическата немилост, в която е изпаднал и в момента търси политическа теза, с която да постигне две неща.

Първо, да може да се противопостави на правоверните си конкуренти от ДСБ на идейна основа, а не на лична.
Второ, да се представи достатъчно добре пред Бойко Борисов, за да може в подходящ момент да мигрира в посока "ГЕРБ" и да заеме подходяща позиция в листите на кандидатите на новооснованата партия за изборите за Европейския парламент.

Така, по неочакван начин се оказа, че президентските избори са "дръпнали спусъка" и на началото на предизборната кампания за избор на евродепутати.

Третият акцент е участието на Георги Марков. Хората, които познават политическата кариера на Марков не биха могли да се учудят на нищо, извършено от него.
Разбира се, той би могъл да бъде игнориран, като на пръв поглед маргинален кандидат, но подобен подход е качествено погрешен.

Георги Марков изигра не малко роли по време на българския преход.

Първата роля беше на пламенен антикомунист.Тази роля Марков изпълняваше в дует с един друг феномен - Стоян Ганев.
Зад фасадата на антикомунистическата риторика и нападките срещу "новата соцконституция - депутатска проституция"(2), Марков още през 1990 г., прокарваше трасето, по което да се завърне в България Симеон Сакскобургготски.

Тази "конспиративна теория" беше лансирана за първи път през 1990 г. от д-р Петър Дертлиев и от някои депутати от "Екогласност".
Тогава в демократичната общност се присмяха на подобни тълкувания, защото Дертлиев, Стефан Гайтанджиев, Борис Колев и с-ие бяха в тежка немилост пред "коравото ядро" на гласоподавателите на СДС, а Симеон ІІ изглеждаше изключително достоен, благороден и безобиден ...

Дори в собствената партия на Дертлиев хората смятаха, че лидерът им преиграва и го тресе "републиканска параноя".
Трябваше да дойде 6 април 2001 г. и Симеон да обяви началото на прословутите си 800 дни, за да разберат "обединените демократи" на каква гнила дъска са стъпили.

Днес, от позицията на времето може да се каже, че основната цел на бурната деятелност на Георги Марков и Стоян Ганев през 1990 г. е било провалянето на приемането на новата Конституция.
И действително - за Симеон щеше да бъде къде, къде по-лесно да се завърне в една страна с конституция, приета с бутафорен референдум по време на тоталитарния режим и преправена "на коляно" по време на Кръглата маса.

От тук до идеята за връщане към Търновската конституция е само една крачка и възстановяването на монархията престава да е сладък сън.

Георги Марков и Стоян Ганев положиха огромни усилия да провалят приемането на Конституцията.
Противниците на групата на 39-те твърдяха, че критиката им срещу новата конституция през лятото на 1990 г. е била демагогия, прикриваща целенасочените им действия за "промяна на опозиционния политически елит" или по-просто казано - за преврат в СДС.

В това твърдение има огромна доза истина. За голяма част от амбициралите се да "обяздат" СДС на различни нива - от Националния координационен съвет, та до последната секцийка по селата, Конституцията беше къс хартия, празен звук.
За тях, споровете за Конституцията наистина бяха "парлама за пред хората".

За Марков и за Ганев обаче спорът беше с далече отиваща перспектива.
Те не успяха да провалят приемането на Конституцията, но все пак успяха да провалят хората от СДС, които я подкрепиха.

Днес обективността изисква да се признае, че дефектите на Конституцията отдавна са станали явни.
Само че, те са в сфери, които изобщо не бяха дискутирани през лятото на 1990 г.
Точно т. нар. "демократични сили" многократно се възползваха от Конституцията, за да се противопоставят на правителството на Жан Виденов.

Появата на Георги Марков на президентските избори тази година не може да бъде тълкувано по друг начин, освен като открито предизвикателство срещу "общия десен кандидат" - Неделчо Беронов.

Разбира се офанзивата на Марков срещу Беронов едва ли е лично срещу конституционния съдия.
Тя е насочена най-вече срещу личността на Иван Костов, който е разглеждан като "ментор" на Неделчо Беронов.
Иначе казано, ако съдим по това кои медии подкрепят Георги Марков, Майкъл Чорни се оказа твърде злопаметен човек.

Ако си спомним интригата с преведените средства във Фондацията на Елена Костова от фирма, която беше обявена за фирма на Чорни, ще видим, че желанието на бившия собственик на "Мобилтел" е да види Костов напълно компрометиран и опозорен.

Сега вече, атаката срещу Костов върви по друга сюжетна линия - широко лансираната в обществото теза, че ако Беронов не отиде на втори тур, то "лидерите на десницата ще трябва вкупом да се оттеглят"... Особено Иван Костов.

Възложителите на поръчката към Георги Марков знаят, че за Костов участието в политическия живот граничи със смисъла на живота му.
Няма по-ефикасен начин да бъде уязвен Костов от провалянето на лансирания от него кандидат за Президент.

Под провал Костов вероятно разбира варианта, при който Беронов не достига до балотаж.
Противниците на Костов със сигурност ще обявят за пълен провал и НЕизбирането на Беронов за президент.

Истински провал обаче би била ситуация, при която Георги Марков получи повече или дори сравним брой гласове с тези на Беронов.
И Георги Марков влага максимално старание за изпълнение на възложената задача.

С две думи - участието на Георги Марков на изборите има характер на политическа вендета, а не на просто отклоняване на гласове от един кандидат, в интерес на друг.



([1]) Димитър Абаджиев е водеща фигура в някогашната арт-рок група "Джара - джара". Групата първоначално е била наречена "Хан", след което приема окончателното си екзотично название. През 1990 г., групата дори успява да запише цял албум в студиото на ФСБ ("Формация Студио Балкантон", а не организацията, наследник на КГБ ... шегувам се разбира се ...). Според собствения разказ на Абаджиев, албумът така и не е бил тиражиран и му останал само като спомен.

([2]) Текстът в кавичиките е дословен цитат. Това беше надписът на плакат, провесен от покрива на Софийския университет "Св. Климент Охридски" от групичка студенти, членове на Федерацията на независимите студентски дружества. (Всъщност, чии членове бяха, така и не се разбра, но това беше официално обявено в медиите...).