Успешният самоубийствен терористичен акт край йерусалимската синагога Кихалат Бней Тора доказа за пореден път правотата на теорията на Сеймюъл Хънтингтън за „сблъсъка на цивилизациите", който се развива с нарастваща интензивност и случващото се по Светите места е само един малък епизод от голямата война между християнството и исляма, Севера и Юга.

Двамата братовчеди, живяли в Източен Йерусалим и решили в един момент да пожертват младите си животи, за да останат с добро име в паметта на своите роднини и приятели, напълно отговарят на характеристиката на един терорист-камикадзе, дадена от израелската контра-разузнавателна служба ШИН БЕТ: „Терористът не е човек, който умира за дадена кауза, а такъв, който търси кауза, за която да умре".

Защото, когато например един палестинец е израсъл в някое гето на Ивицата Газа, или дори в Източен Йерусалим, гледайки цял живот извършването на терористични актове по съседство и подготовката за тях, слушайки призивите за „джихад" и лозунги от типа на „Смърт на евреите!", той вече е завършен самоубиец и на него не може да се гледа като на пълноценен гражданин, подлежащ на социализация. Напротив, колкото по-рано и по-ефективно този род социопати бъдат изолирани от обществото, толкова повече шансове има то да се развива хармонично и да спазва демократичните принципи в управлението.

Само с безкомпромисни мерки срещу тези, които подриват устоите на националната сигурност и подлагат на риск живота и здравето на мирните граждани, може да се обезпечи социален мир. В противен случай, ставаме свидетели, че се нарушава един основен демократичен принцип - свободата на съвестта и вероизповеданията. Защото оттук-нататък консервативните евреи няма да бъдат сигурни за живота си, когато излизат да се молят на родното си място, олицетворяващо смисъла на живота им - да не забравяме, че всеки от четиримата загинали (без 30-годишния полицай) е оставил по 6-8 деца. Да сметнем ли колко живота съсипаха палестинските терористи!?

В такава ситуация не е много чудно, че европейските леви лобират за признаването на палестинска държава - тяхната задача е да объркат колкото се може повече картите в Европарламента и най-накрая да доведат до логичното разпадане на ЕС. Странно е обаче поведението на големи и авторитетни европейски страни като Франция, Испания и Швеция, които вече са признали, или се готвят да призная Палестинската държава, на фона на обвиненията на Бениамин Нетаняху към Махмуд Абас за съпричастност към атентата и кадрите с танцуващи по улиците и черпещи се със сладкиши, по повод на атентата, палестинци.

Имайки предвид многобройните палестински и други арабски имигранти в България (много от които нелегални, или полулегални), позицията на новото правителство на Бойко Борисов и подопечните му специални служби трябва да бъде крайно внимателна и същевременно абсолютно безкомпромисна към дори и най-малките прояви на съпричастност към такива организации като Народния Фронт за Освобождение на Палестина (поел отговорност за атентата).

В случая се набиват в очи противоречивите сигнали, излъчвани от един от младшите партньори в правителствената коалиция - Реформаторският блок. От една страна, е налице скандалът с излъчването на Орхан Исмаилов за кандидат за поста заместник-министър на отбраната, имайки предвид, че този човек не признава българския език за единствен официален език в България.

От друга страна, българска делегация, водена от министъра на образованието, идеолог на Реформаторския блок и ръководител на Центъра за Еврейски Изследвания към ФФ на СУ „Св. Климент Охридски" проф. д.п.н. Тодор Танев, за първи път ще посети конференция, посветена на Холокоста в британския град Манчестер, където най-вероятно ще бъдат огласени неизвестни досега печални подробности за гоненията срещу евреите.

Още като млад асистент, професор Танев се отличаваше с много сериозен, задълбочен поглед върху политическите процеси. Това се чувстваше както по време на лекциите, така и от изключително премерените му изказвания на събранията на партийната организация на БКП към ФФ на СУ „Свети Климент Охридски", където членувахме и двамата.

Аз лично съм научил много от него и досега съм му признателен. Спомням си, че на един от трите изпита при него ми се паднаха два въпроса: „Марксистко-ленинската теория за социалистическата революция" и „Пролетарският интернационализъм". Докато ми пишеше шестицата, ми заяви: „Виждам, че сериозно работиш по тези въпроси и ще сътрудничим и по-нататък". Демокрацията ни отдалечи до известна степен.

Вярвам обаче, че с присъщата си мъдрост и премереност, той ще внесе разум и чувство на реализъм в Реформаторския блок. И след видяното и чутото в Манчестер, ще лобира за оттегляне на кандидатурата на турския националист от поста заместник-министър на отбраната и спасяване на правителството, преди тежката зима.