Новината за назначаването на бившия грузински президент Михаил Саакашвили предизвика нееднозначни реакции по света. В Русия и Донецката и Луганска Народни Републики му се присмиват. В Грузия изразяват съжаление, подчертавайки, че със загубата на грузинското си гражданство, той излиза и от грузинската политика. А неговото възстановяване е много сложна процедура.

Президентът Георгий Маргвелашвили обаче по телевизията беше видимо доволен от самоотстраняването на най-опасния си конкурент от играта - оттук-нататък предшественикът му няма да може да му пречи по никакъв начин. Все пак, Тбилиси даде да се разбере, че не смята да се кара с Киев заради „Мишико" (както наричат умалително бившия президент в родината му).

Най-големият сарказъм идва от Абхазия и Южна Осетия. Там подмятат, че в скоро време и Одеска Област ще стане независима република и ще бъде призната от Москва. Тъй като провокационната природа на бившия грузински президент наистина може да отблъсне и най-запалените фенове на европеизацията на Украйна.

Факт е, че дори и лидерът на Радикалната Партия Олег Ляшко оцени назначението като неудачно и саркастично попита дали за в бъдеще украинците няма ла си докарат и президент - чужденец.

Въпреки отблъскващия си морален облик (поддържа открито хомосексуалистите) и явните си психически отклонения (изтезава пред камерите пленени бойци от опълчението) Олег Ляшко от време на време е пределно откровен с публиката. Например, не се притесни да си признае, че родната му сестра воюва на страната на опълченците. И сега даде да се разбере, че украинските ултранационалисти не приемат чужденци както от Русия, така и от другите бивши съветски републики да ги управляват.

Това беше и един от проблемите на Партията на Регионите - министър-председателят от времето на Янукович Николай Азаров е роден в Калуга и голяма част от кариерата му е преминала в Тула, преди да се премести в Донецк.

Всъщност, по логиката на разпадането на СССР, и Мишико можеше да стане украински гражданин, ако след завършването на Киевския Държавен Университет „Тарас Шевченко" беше останал там на работи в Юридическия Факултет. И заплатата му нямаше да бъде лоша, и перспективите за развитие щяха да са добри. Факт е, че в първите постсъветски години в Украйна се живееше по-добре, отколкото в Русия. Освен това, поради липсата на академични кадри тези, които бяха останали в Киев, правеха шеметна кариера.

Там и досега си спомнят за младия и амбициозен икономист Алексанър Скрипнюк, който на много млади години успя да стане професор и дори член на Висшата Атестационна Комисия! Той си тръгна оттам със скандал, но това е друга тема.

Ако Мишико беше останал, щеше да бъде първокласен юрист и нищо повече. А сега вече е и политик в две постсъветски държави. И въпреки че в Европа един толкова неуравновесен човек не може да направи политическа кариера, в постсъветския свят това е възможно. И даже е правило.

Остава въпросът за неговите бъдещи действия в Бесарабия. Особено на фона на разделението на тамошните българи на промосковски и прокиевски настроени. От една страна, имаме Яна Шишман, убита от одеските партизани, затова че е събирала помощ за украинската армия. От друга страна,налице е бунтът в село Кюлевча срещу украинската държава.

От една страна, нашата одеска журналистка Дора Костова призовава за съхраняване на териториалната цялост на Украйна. От друга страна, местните българи са проруски настроени.

Много е важно да видим дали Михаил Саакашвили ще уволни (както се е зарекъл да направи със всички държавни служители от наследените структури) прокурора Владимир Миронович Балмаджи (местен българин).

Това вече ще означава война срещу местните бесарабски българи. А на война всички средства са позволени.