Играта на нерви в Персийския Залив продължава. Американският министър на отбраната Леон Панета заяви, че създаването на ядрено оръжие е червената линия, която Иран не трябва да прекрачва, като подчерта, че такава е позицията и на Израел и че всички опции са на масата, що се отнася до противодействието на иранската ядрена програма.

Тоест, заплахата за удар по иранските ядрени обекти е повече от директна и подкрепена от трите самолетоносача в Персийския Залив. Флагманът на руския Северен Флот "Адмирал Кузнецов" и съпровождащите го кораби не са в състояние да им съперничат, тъй като са подготвяни за мисията и изпратени в Средиземно море "по тревога" - поне така мисли командващият Средиземноморската ескадра на Черноморския флот на Въоръжените сили на СССР през 70-те години на ХХ век адмирал Владимир Селиванов.
На флагмана има само 8 самолета и още няколко вертолета. Те не са в състояние да обуздаят дори евентуална израелска атака, без участието на американския флот.

Иранците обаче се опитват да ударят първи - предстои да влезе в сила закон, с който се забранява бъдещият износ на нефт и газ за страните от ЕС. Имайки предвид че основните европейски клиенти на Иран са средиземноморските страни начело с Гърция, втората вълна на икономическата криза в Европа тепърва ще се задълбочава и ще удари по европейското единство. Резултатите ще са плачевни!

Интересна е позицията на иранските съседи. Турция, която в момента понася поражения на дипломатимческия фронт от страна на САЩ и ЕС, вече обяви, че няма да се присъедини към никакви санкции, ако не са одобрени от Съвета за сигурност на ООН. Сирия, както е известно, е най-верният съюзник на Иран в региона и докато баасистите са на власт, ситуацията няма да се промени.

Пакистан в момента е подложен на бърза антиамериканска еволюция на приоритетите, ценностите и нагласите,и няма друг избор, освен да подкрепя западния си съсед, въпреки граничните престрелки между иранските граничари и пакистанските наркотрафиканти.

Афганистанското ръководство също не може да си позволи да се скара с иранското. Същото се отнася в още по-голяма степен за двете тюркски съветски републики Туркменистан и Азърбайджан. Двамата тоталитарни лидери Курбанкула Бердимухамедов и Илхам Алиев нямат сметка да усложняват съществуващите с аятолясите изострени гранични, малцинствени и конфесионални проблеми.

Въпреки все по-ясната си проевропейска ориентация, Република Армения остава стратегически партньор както на Руската Федерация, така и на Ислямската Република Иран. Професионализмът на арменските дипломати им позволява да поддържат топлите отношения между Ереван и Техеран вече около 30 години и едновременно да не нарушават тези с Вашингтон и Брюксел.

Основните азиатски търговски партньори на Иран (където отиват над 80% от иранския нефт и газ) също не показват никакъв ентусиазъм да се присъединят към санкциите - в Китай и Индия не дават "и дума да се издума", а Япония и Южна Корея увъртат.

Според експертите, цитирани от Леон Панета, на Иран е нужна 1 година, за да създаде първата ядрена бомба и около две години за втората. Ако всичко това е истина (а не предизборен блъф на американските демократи), САЩ и Израел едва ли ще чакат толкова!

Ако атаката се окаже неизбежна, иранските военноморски сили, като акция на отмъщение, ще блокират Ормузкия Пролив.
В резултат, от повишаването на цените на нефта, ще спечелят Русия, Мексико, Венецуела, Нигерия и повечето арабски страни. Тук си струва да припомним неотдавнашната визита на Махмуд Ахмадинеджад в Каракас и постоянните визити на ирански дипломати и военни в Москва.
Тези дни здраво рамо на иранските си колеги даде руският външен министър Сергей Лавров, който заяви, че "иранският отказ да продава нефт на страните от ЕС е логично следствие на санкициите срещу Техеран". По-ясно е трудно да се каже!

Тогава може би струва да си зададем въпроса - кой провокира аятоласите към изострянето на конфронтацията с НАТО и ЕС?