Бях предупредил всички в Ереван и Степанакерт да не ми звънят в навечерието на изборния ден в Република Нагорни Карабах, защото не знаех кога точно ще ме приеме новият-стар президент Бако Саакян (дори конкурентите му за президентския пост не се съмняваха в убедителната му победа), за да ми даде дългоочакваното интервю.

Затова много се ядосах, когато чух мелодията на телефона си. Виждайки обаче номера на редакцията на Нюз.бг, веднага разбрах, че няма да се обаждат от София само, за да ми кажат "добър вечер". И се подготвих психически за лоша или много лоша новина. А предчувствието ми никога не ме лъже.

Около мен бяха някои от най-сериозните руски и арменски политолози, дошли да наблюдават изборите в Нагорни Карабах. Сред тях беше и Модест Колеров, вече давал интервю за нашия сайт.

Всички бяха единодушни за това коя държава има полза от случилото се - Република Турция. Така смята и той, и Станислав Тарасов, и Михаил Александров, и Андрей Арешев, и Алексей Мартинов, и Виктор Шейнис, и Игор Мурадян, и Сергей Минасян, и Левон Мелик-Шахназарян.

Модест Колеров свързва едновременно извършените атентати в Бургас, в Дамаск срещу висшите военни ръководители на Сирия и в столицата на автономната руска Република Татарстан срещу местните мюсюлмански авторитети и ги свързва с турските попълзновения към тюркоезичния свят и стремежа към дестабилизация на Сирия.

Андрей Арешев е убеден в интереса на Турция от дестабилизацията на България, която би могла да доведе до обособяване на компактно живеещото турско малцинство в югоизточните и североизточните части на нашата страна.

Според Станислав Тарасов случилото се е част от общия план за превръщането на Балканите и Източна Европа в лимитрофна зона.

Михаил Александров вижда опит на Турция да противодейства на реалните и потенциални руски съюзници (към последните причислява и България) и по този начин да ограничи бързото възстановяване на нейната мощ.

Алексей Мартинов подчертава, че атентатът цели да скара българския и израелския народи и държави и естествено да ограничи притока на израелски туристи към нашите курорти.

Виктор Шейнис - московски евреин, е уверен обаче, че никой не може да скара българите както с евреите, така и с арменците след всичко, което сме направили за тях, докато именно управляващите в Анкара ислямисти водят откровена антиизраелска политика и в резултат на нея не за първи път има човешки жертви.

Арменските политолози са много притеснени от слабостта на българската държава, която позволява на една протурска партия да заема ключови позиции в управлението и да контролира външната политика, а също и от бездействието на българските специални служби, допускащи в страната арабски емисари - ислямски фундаменталисти, проповядващи радикалния ислям сред българските мюсюлмани.

Всички дружно се изсмяха на версията на Бениамин Нетаняху за причастността на Иран и "Хезболла" в подготовката и извършването атентата. Общото мнение беше, че израелският министър председател използва трагедията, за да разреши външнополитическите си проблеми.

Най-остра беше реакцията на Виктор Шейнис, който в момента нямаше откъде да разбере дали сред загиналите и ранените няма негови близки и роднини и беше много притеснен.

Колегите са единодушни че последното, от което се нуждае в момента Иран и подопечните му бойци от "Хезболла", е подобен атентат, който може да бъде повод за атака срещу ядрените реактори на страната.

Що се отнася до преките организатори и изпълнители, преобладаващото мнение беше че са представители на турското малцинство у нас.

Аз не се съгласих с тях. От освобождението на България до идването на власт на Реджеп Тайип Ердоган българските турци са възпитавани предимно в националистичен, а не в религиозен дух. От създаването на Република Турция Кемал Ататюрк силно ограничава ислямистката пропаганда и контролира мюсюлманските институции чрез Управлението по религиозните дела "Дианет Вакфъ".
Тоест и на югоизток, и у нас е много трудно да се намерят турци, които биха жертвали собствения си живот, само и само, за да убият евреи, каквито в Истанбул има предостатъчно и не е нужно да ги търсят у нас (тези, които взривиха синагогите в Истанбул също не бяха турци). Знае се още, че и през вековете султаните са покровителствали евреите.

Ако оповестя публично моята версия, ще ме обвинят в разпалване на етно-религиозно напрежение.

Затова ще се огранича с констатацията, че акциите на ДАНС, организирани през пролетта на 2009г. от тогавашния съветник там Алексей Петров и впоследствие от тези, които дойдоха на негово място, бяха удари в десятката.

Време е отново да последват такива, като този път трябва да бъдат наказани най-вече арабските емисари (предимно от размирната Сирия), които мътят главите на необразованите наши съотечественици.

А също така да се прекъснат финансовите потоци към фондациите "Ал Уакф Ал Ислами" и "Иршад" и ислямистката секта "Ахмедие". Ситуацията налага да се действа на ръба на закона.

Очаквам да ме потърси кметът на един град в Югозападна България, носещ името на наш национален герой, и да ме обвини, че забърквам него и града в афери, с които нямат нищо общо.

Нека от редакцията да му дадат арменския ми номер и ако се обади, ще му кажа какво мисля за него и за местните политици, които го подкрепят.

Ако законът и националните интереси не бъдат поставени на първо място и силовите държавни органи не обуздаят местните дерибеи, България не я чака нищо добро! Време е за действие!