За Вашингтон ПРО се превръща в нож с две остриета

Упорството на американската администрация за инсталиране на елементи на ПРО на територията на някои традиционни и нови съюзници на Вашингтон вече се превръща в нож с две остриета. От една страна, руският отговор се очертава повече от твърд. От друга, тези съюзници вече имат нежелани от тях външнополитически проблеми, които при евентуална ескалация на напрежението лесно могат да застрашат националната им сигурност.

Така например от Техеран дадоха да се разбере, че отговорът на отдавна готвените американски и израелски атаки ще бъде разрушаване на елементите на ПРО, разположени в съседна Турция. Ако припомним и думите на шейх Хасан Насралла, че „удар срещу Иран ще доведе до тотална война в региона", става ясно, че подобен ход на Вашингтон, или Йерусалим би бил много рискован. Самите заплахи вече са в състояние да заставят Анкара да преосмисли своето решение за разполагане на тези елементи. Особено на фона на обтегнатите турско-американски отношения през последните години и опитите за сближаване с Техеран.

Всъщност, включването на Турция в американската ПРО практически обезсмисля гласуването заедно с Бразилия против ожесточаването на санкциите срещу Иран, което донесе немалко неприятности на турските дипломати. То беше възприето едва ли не като официален отказ от прозападната ориентация на страната и преминаването й в лагера на държавите-парии.

Moже би тъкмо задържането на Турция в американската сфера на влияние е и основната цел на предстоящото посещение на вицепрезидента Джоузеф Байдън в Анкара и на планираните разговори с Реджеп Тайип Ердоган, Абдуллах Гюл и Ахмед Давутоглу. Тримата обаче ще бъдат принудени да устояват на натиска на турското обществено мнение, което по традиция е много по-критично към Вашингтон, отколкото към Техеран. И не би приело включването на страната в анти-иранския фронт.

Изострянето на отношенията между двата ислямски съседа - традиционни опоненти, ще компрометира неоосманистката външна политика, провеждана от Анкара. А по-нататъшната ескалация на напрежението ще ангажира значителна част от наброяващите 720 000 турски въоръжени сили и ще отслаби натиска върху ПКК. Кюрдите разбира се само това и чакат. И неминуемо ще се възползват от подобна ситуация, за да интензифицират терористичната дейност, без да срещат нужния отпор.

Защото турско-иранското сближаване (като елемент от неоосманистката външна политика) беше планирано именно с цел да се съсредоточат силите за борба с кюрдските партизани, като се спечели и подкрепата на съседите. А сега приемането на елементите на ПРО на турска територия разваля всичко. Тоест, турските ръководители и дипломати са на кръстопът - Вашингтон или Техеран.

Американците продължават да се правят на изненадани и от твърдата руска реакция, която не може да се смята единствено за предизборна пропаганда. Защото около отпора срещу разполагането на елементите на ПРО в близост до границите на Руската Федерация в руското общество има консенсус. И управляващите, и комунистите, и националистите, и евразистите считат за свой дълг да призовават за пропорционални, или дори за непропорционални ответни мерки.

Най-ясно и точно, освен президентът Дмитрий Медведев, позицията на „Единна Русия" изрази постоянният представител в НАТО Дмитрий Рогозин (макар, че преди това назначение, представляваше друга партия). Той разказа в ефир как е успял да се пошегува с американските си колеги в Брюксел, като им задал следния въпрос: „Представете си, че утре долети звездолет от Марс и марсианците решат да спасяват иранците (като първите звездобройци на Земята), натоварвайки ги и преселвайки ги на своята планета. Тогава вече няма да има нито Иран, нито иранци, нито иранска ядрена програма. В такъв случай ще инсталирате ли ПРО?"

Американците в типичния за тях откровен стил, характерен за представителите на една велика нация, отговорили: „Да, ще инсталираме!" Без коментар!

Последователните позиции на Дмитрий  Рогозин в защита на руската армия и военно-промишления  комплекс, както и по противопоставянето срещу разполагането на ПРО и предприемането на адекватни мерки от руска страна, го правят изключително популярен в руското общество и най-вече сред офицерството. Затова е много вероятно именно той да заеме поста министър на отбраната в новия кабинет на Дмитрий Медведев, който ще бъде съставен догодина, на мястото на Анатолий Сердюков, познат още като „генерал Табуреткин".

Същият направи множество гафове по време на мандата си и сегашният президент отдавна му е „вдигнал мерника". Фактът, че е зет на вицепремиера Виктор Зубков едва ли ще го спаси. Освен това, евразистите в лицето на своя лидер - генерал-полковник Леонид Ивашов отдавна призовават за премахване на поста „постоянен представител на Руската Федерация в НАТО", след като САЩ не се отказват от реализацията на  ПРО. Ако това се случи, на Дмитрий  Рогозин ще трябва да му се търси работа. Със сигурност Путин няма да го остави да си почива.

От средите на националистите най-кратък и ясен беше изключително популярният главен редактор на вестник „Завтра" Александър Проханов. Той откровено призовава от ефира и от страниците на своя вестник за възобновяване на „студената война". Според него само състоянието на „студена война" може да държи руското общество и руската армия в състояние на бойна готовност и гражданска мобилизация, които са залог за оцеляването на Русия. Иначе се притеснява, че може да се повтори ситуацията с Беловежкия договор, когато СССР се разпадна без нито един изстрел. Смята Горбачов и „перестройката" за виновни за всичко. На подобно мнение е и лидерът на националистите в Държавната Дума Владимир Жириновски.

От средите на комунистите и социалдемократите, реакцията на КПРФ и на „Справедлива Русия" беше тривиална и на практика идентична. Този факт потвърждава необходимостта от скорошното им обединение. Засега май единствено лидерите им - Генадий Зюганов и Сергей Миронов не могат да се разберат „кой да води бащина дружина". Ще видим след парламентарните избори на 4 декември.

Най-невъздържаната реакция ,както винаги, беше на Първия секретар на КПСС - „другаря Александров" (Сергей Александрович Мозговой). Той по традиция не пести обидните епитети към управляващите от „Единна Русия" и към ръководството на КПРФ, поради това, че са допуснали САЩ да достигнат до руските граници и да добият превъзходство в стратегическите въоръжения. Катоморски офицер - капитан І ранг, набляга на усилване на атомния подводен флот, който според него трябва да бъде придвижен по-близо до американските брегове и в Тихия, и в Атлантическия океан и да държи в шах „чичковците в Белия Дом и в Пентагона".

Всъщност, ответните мерки вече се предприемат. Планира се разполагането на ракети „Искандер" в Калининградската област, които ще са в състояние да ударят полския град Слупск (избран от американците за терен), преди още поляците да са се усетили. Освен това в областта ще бъде построена изключително мощна радиолокационна станция, която ще обхваща цяла Европа, включително и България. Такива ще има още две - в Краснодарския край и на Тихоокеанското крайбрежие.

Естествено, призивите на ЕС за връщане на Калининградската област (до Втората световна война част от Източна Прусия) на Германия се посрещат с насмешка. Някогашният Кьонигсберг през войната е разрушен и отнет завинаги.

Аз лично очаквам с нетърпение командировката си в Калининград през  януари, откъдето ще имам възможност за обширен репортаж и анализ, още повече, че дотогава ситуацията ще търпи развитие.