С класирането си на втория тур на президентските избори, Волен Сидеров реанимира Партия "Атака" и сложи край на съмненията за политическото й бъдеще в средносрочен план.

Сам по себе си, този резултат е успех за лидера на (квази)националистите.
От месец януари 2006 г., до сега, "Атака" трябваше да отразява масираната КОНТРАатака на политическите партии (особено от страна на "идейно близките формации") и на гражданското общество.
Срещу "Атака" беше започнато настъпление от няколко посоки по различно време.

На първо място, Волен Сидеров беше "подхванат" от определени кръгове от средите, които българите обичат да квалифицират като "носещи зелени чорапи" - хората пряко свързани с въоръжените сили и МВР, както и от страна на тези креации на бившите тайни служби, които подкрепиха "Атака" по време на парламентарните избори.

Последните смятаха, че "Атака" ще бъде обикновена екстензия на БСП, която ще събира разочарованите от про-натовските и про-европейски забежки на централното ръководство на БСП.
Институционално, те се олицетворяват от противопоставящите се в момента на Сидеров коалиционни партньори в т. нар. Коалиция "Атака" - преди всичко Политическият кръг "Нова Зора" и формацията "Защита", обединяваща хем бивши разузнавачи, хем запасни офицери, хем реваншистки настроени политици - интелектуалци от началото на прехода от типа на Петър Берон. (С една дума - пълно объркване на чорапките).

Тези хора в много голяма степен разбираха участието си в коалицията "Атака", като компенсаторен механизъм, който да ги "овъзмезди" за загубени позиции вътре в БСП.
Гласуването в полза на първия опит на Сергей Станишев да състави кабинет, беше чистосърдечен израз на този начин на мислене.
Четиримата депутати, гласували за правителството на БСП и ДПС, явно изобщо не са си давали сметка, че Волен Сидеров възнамерява да остане за по-дълго време на политическата сцена, а не да бъде за кратко време патерица на "поевропейчилата се" БСП.

След неочаквано бързата за тях разправа с "бандата на четиримата", представителите на коалиционните партньори буквално захленчиха по медиите за парите от депозита за изборите, за парите от държавната субсидия, които по закон действително се полагат на Коалиция "Атака", а не на Партия "Атака" и пр. и пр.

Доскорошните съюзници на Сидеров се втурнаха да обясняват на публиката неговата неадекватност, педофилията на депутата Кузов, девиантното поведение на засега неназован депутат, който си ходел с жълтата книжка в джоба и т. н.

Подобни действия говорят по-скоро за политическо безсилие.
Хората от "Защита" и "Нова Зора" може и да са имали преди изборите илюзията, че "Атака" и Сидеров ще останат ако не под техен контрол, то под силното им влияние.
Очевидно, те не са си дали сметка, че Волен Сидеров има много по-могъщи спонсори от тях със скромното им участие в депозита за изборите.

Сидеров и неговото телевизионно предаване, бяха подкрепяни финансово от представители на големия бизнес (някои от тях - вече покойници), много преди да дойдат парламентарните избори.
Някои от тези връзки дори и не бяха прикривани, още повече, че в тях трудно можеше да се намери нещо противозаконно.

Тези връзки се бяха засилили особено след разрива между автора на "Бумерангът на злото" и пресгрупа "Монитор", в частност - лично с Петьо Блъсков.
Освен това, в хода на предизборната кампания, към "Атака" се пренасочиха финансови и "кадрови" ресурси, които първоначално бяха адресирани до обречената бизнес формация ФАГО (абревиатура на умилителното заглавие "Федерация за активно гражданско общество").

Многозначително е обстоятелството, че представителите на Политически кръг "Нова Зора", воглаве с Минчо Минчев (главният редактор на вестник "Нова Зора") и Румен Воденичаров, присъстваха на събеседванията, предшествали създаването на ФАГО, а после тихо се изнизаха "по терлици" в посока на "Атака". Очевидно е, че "Нова Зора" беше дискретно насочвана някъде от страни, при търсенето на подходяща фома на изява за парламентарните избори.

В крайна сметка, "Защита" и "Нова Зора" бяха неприятно изненадани, че Волен Сидеров е установил пряка връзка с хора, които са и техни донори и които имат изгода от лансирането на антиевропейски и антинатовски формации в политическия живот.
По тази причина, той не се нуждаеше от посредници при получаването на необходимата му дискретна финансова помощ.

На второ място, маргиналните елементи, включили се в предизборната кампания на "Атака" през 2005 г., (най-вече неясното формирование, наречено Български национален съюз (БНС), ръководено от още по-неясната фигура на Боян Расате), се оттеглиха от "гравитационното поле" на Волен Сидеров и обявиха, че той е измамник и предател.
Няма съмнение, че някой дърпа конците на БНС и на Боян Расате.
Можем да предполагаме, че става дума пак за т. нар. "хора от задкулисието", но тази объркана амалгама от маргинали с противоречащи си възгледи не може да бъде подведена под общ знаменател с много по-подредените им батковци и чичовци от "Защита" и "Нова Зора".
В БНС си дават среща абсолютно еклектични позиции и идеологеми :

  • национализъм (официално афиширана доктрина), заедно със заемки от някогашната легионерска доктрина (на 11 февруари 2006 г., БНС организира шествие в памет на водача на Легиона - генерал Луков) и анархизъм (да си спомним призивите на БНС за бойкот на изборите !);
  • афиширане на принадлежност към европейските "нови десни" (Германските националдемократи, наследниците на Влаамс блок - Влаамс Беланг и др.) и едновременно с това - преклонение пред поезията на Вапцаров;
  • увлечения по "езическия империализъм" (много от членовете на БНС носят на вратовете си седмолъчното прабългарско слънце; на знамето на БНС стои знакът на рода Дуло, членовете на БНС обявяват, че техен Бог е България с нейния трикольор и т. н.);
  • призиви срещу Договора от Ньой сюр Сен, мечтания за национално мощна България, чествания на годишнината от падането на Одринската крепост през 1913 г.  и едновременно с това - антивоенна риторика и призиви срещу разполагането на американски бази в България;
  • демонстрациа на организираност и дисциплина (носене на униформи, подреждане до почетните роти по време на честването на Апостола на свободата в Карлово) и едновременно с това - организиране и широко рекламиране на конкурс за татуировки (изобщо не коментирам вида на татуировките).

Според хора, запознати с "кухнята" на БНС, Боян Станков (самоназовал се Боян Расате по името на по-големия син на Княз Борис Михаил І-ви) е един от организаторите на някогашното Дясно демократично движение (ДДД).
От тогава вероятно е останал афинитетът му към шаренето на стените на София с всевъзможни графити.
Със сигурност, БНС получава финансиране, нямащо нищо общо с членския внос и даренията на членовете. Достатъчно е да се погледнат добре композирания и "ъпдейтван" сайт на БНС; луксозните плакати, използвани за оповестяване на инициативите на БНС; разходите за автопоходи, униформи и знамена и пр.

Именно БНС бяха едни от първите, които заявиха за идеологически, а не за тактически разминавания с "Атака" и Волен Сидеров.
БНС обявиха на висок глас, че "Атака" за тях е "отминал етап" и "затворена страница". Те създадоха собствена политическа партия - "Гвардия", която заимства елементи от символиката на "Ратниците за напредък на българщината" - откровено радикална и антисемитска групировка от първата половина на миналия век.
Очевидно е, че целта на БНС е да ограничава (в рамките на възможностите си) притока на млади хора към "Атака" и в тази насока Съюзът развива не малка активност.

Може да се предполага, че на БНС тази задача е била "целеположена" от донорите, защото иначе никой не може да обясни, откъде примерно се намериха финасови ресурси за "Националния референдум за българокрация в политиката", чието заглавие по странен начин дублира последния опус на Волен Сидеров - книгата "Основи на българизма".
Пак е трудно да се обясни по друг начин, как един от най-скъпите и най-добри в графично отношение плакати от кандидат президентската предизборна кампания - "Играйте седем от седем" (призоваващ към бойкот на изборите, чрез ПУСКАНЕ НА НЕВАЛИДНИ БЮЛЕТИНИ) беше отпечатан и разлепен от името на БНС и неговия политически инструмент - партията "Гвардия".

На трето, но не на последно място, трябва да се отбележи и инициативата на Политическия кръг "Нова зора" за трансформирането му в Партия "Нова Зора". Този акт, доста различен от хленченето и мрънкането на коалиционните партньори на Сидеров по парични въпроси, основателно се оценява като насърчен от симпатизанти на президента Първанов, комуто по този начин трябваше да се осигури косвена "националистическа подкрепа" на предстоящите президентски избори.

Анализаторите на Първанов правилно са оценили, че "Атака" е проблем за техния патрон. Това е политическата сила, на която най-много и приляга да го преследва навсякъде с рефрена - "ето човека, който вкара турците във властта отново". От другите партии, подобна линия на поведение можеше да се очаква само от ДСБ, но от устата на "Атака" и на Волен Сидеров това послание отива право в ушите на избирателите на БСП и на Георги Първанов.

По тази причина, на президентските избори партията "Нова зора" застана зад кандидатурата на ген. о. р. Любен Петров.
Неговата кампания беше дирижирана по доста прецизен начин, като посланията му бяха насочени изключително към левите (квази)националисти - досегашни гласоподаватели на БСП. За тази група избиратели имаше основателни съмнения, че може да "мигрират" към Волен Сидеров и "Атака".
Кампанията беше строго канализирана на страниците на седмичника "Нова Зора" с главен редактор Минчо Минчев.

Беше задействана и сюжетната линия "Защита", което доведе до противопоставянето на Петър Берон - заместник председател на Народното събрание на лидера на "Атака". До президентските избори, Берон и Сидеров не си говореха, но поне не се нападаха.

Избирателите обаче показаха много добра ориентация между кандидатите и не се хванаха на въдицата.
Нито Любен Петров, нито Петър Берон постигнаха забележим резултат и практически не откъснаха нищо от Волен Сидеров.

Очаквайте продължение...

* Изразените мнения са лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инциатива, на който авторът е заместник председател или Нов български университет, където преподава