Българската държава трябва да се извини за съучастието на българските власти в геноцида по отношение на евреите от Тракия и Македония. Това призоваха участниците в провелата се на 5 и 6 октомври в хотел "Радисън" в София конференция "Да опознаем миналото си", която бе организирана от Българския хелзинкски комитет (БХК).

Колкото и парадоксално да звучи, това нагло искане, излязло от устата както на български, така и на македонски „експерти" по дейността на българската държава по отношение на евреите по време на Втората световна война бе напълно очаквано.

Искането на поредните ни обвинители в „геноцид" дойде съвсем логично след поредното самоомаскаряване от пл. "Народно събрание" 2 с приетата на 11 януари 2011 г. декларация, осъждаща „насилствената асимилация на българските мюсюлмани".

Слабата обществена реакция и готовността на управляващите да се самобичуват за било и не било в националната ни история дадоха зелен сигнал за сегашното поредно безпочвено обвинение към българската държава. Въпросът бе не дали, а кога ще бъде повдигнато към българската държава следващото тежко обвинение в „геноцид".

Защото по него в Скопие работят не от месеци, не от години, а от десетилетия. И при това го подготвиха с цялата мощ на държавицата си (без грам ирония)!

Обвинението към България, че е изпратила в концентрационните лагери над 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, които от април 1941 до септември 1944 г. са били под нейно административно управление, не са от вчера. То е отправено веднага, след като първите ешалони с депортирани поемат към Полша.

Постепенно това обвинение намери, както пролича и от изказванията на чуждестранните участници, подкрепа не само в Македония и Гърция, но и в Израел и средите на евреите по света. За това особено спомогна и гузното мълчание и отбягването на проблема от София, както и само спорадичното „включване" на родните историци.

Винаги готови да се продадат за пари, адепти на тази теза се появиха през последните 23 години и в България. Флагман на националното предателство чрез организиране на тази конференция стана естествено БХК. Неговите шефове не можеха да откажат изпълнението на поредната „мокра поръчка" и да разочароват „донорите" си.

Въпреки че, както сочат и от Българския културен клуб - Скопие, „мисията на Българския хелзинкски комитет е да защитава човешките права днес. Не ни е известна никаква роля на БХК нито по отношение на историческата наука, нито за запознаване на българската общественост и младото поколение с миналото на страната."

В своето над двадесетилетно съществуване обаче членовете на БХК са доказали неведнъж, че в името на разрушаването на българската държава те не подбират средства. И след като могат да впрегнат за постигане на целта си и историята, го правят!

Впрочем, именно внимателният прочит на историята ще строши зъбите на поредната лъжа, изречена по отношение на българския народ и неговата държава. За да стане това обаче е нужно да се разделим с един мит, колкото и болезнено да е това.

Става дума за т. нар. национално обединение през 1941-1944 г. Истината е, че такова не е било осъществено. Защото обявените за „присъединени" към Царство България Вардарска Македония и Беломорска Тракия, както вече бе посочено, са ни дадени само за временно управление. Те никога не са включвани в държавните ни граници!

Затова българската държава, и при желание от нейна страна, не е имала реална възможност да спре изпращането на евреите от двете области в концлагерите! Колкото до участието на български власти в операцията по депортирането на беломорските и вардарските евреи, те просто са изпълнявали заповедите на германските представители.

Но пропускането на този ключов момент напълно обслужва самообявилите се съдници на България, защото както конференцията в „Радисън", така и предшестващия я филм „Трето полувреме" нямат за цел да премахнат булото на едно злодеяние.

Те са само брънка от кампанията, която трябва да убеди света, че българската държава и никоя друга е системният източник на проблеми на Балканите и затова няма никакво право не само да отстоява интересите си, но дори и на съществувание!

По-лошото е, че с гаврата спретната ни от БХК и компания натискът над българската държава да продължи да признава още „свои" участия в „геноцид" ще продължи с неотслабващи темпове. Още повече, че следващото обвинение към страната ни вече се подгрява, по подобие на македонското, от една друга наша съседка.

На фона на отбелязването на 100-годишнината от избухването на Балканските войни във все „по-дружелюбната" към нас Турция, ако се вярва на управляващите ни, вече подгряват засега местното обществено мнение със съсипващи ни твърдения.

Така например, посещаващите със стотици автобуси всеки ден музея на Шукри паша в Одрин млади и възрастни турци от цялата страна научават от своите „екскурзоводи", че Одринската крепост е паднала не защото защитниците й не са удържали на щурма на българските войски. Причината, според тях, е съвсем друга и покъртителна! Командването на турската армия е решило да предаде форта, за да спаси от „системните издевателства" на българските войници мюсюлманското население около града...

След раздиращите сърцата на посетителите описания на масови изнасилвания, погроми и опожарявания на цели мюсюлмански села водачите на туристическите групи не пропускат да опишат и страданията, които са преживели онази част от предалите се около 80 хиляди турски войници, които са били държани на близкия остров на Марица.

И както македонските гости на конференцията за „геноцида над евреите", така и турските „историци" се позовават на „документи". В техния случай, на доклада на Карнегиевата комисия, която разследва военните престъпления през 1912-1913 г.

Как мислите, още колко време ще е нужно на югоизточната ни съседка, за да ни лепне и тя на международната сцена обвинението в „геноцид" преди век? Да не забравяме, че едно подобно обвинение би било чудесно прикритие на изтреблението на тракийските бежанци през миналия век, за което Турция още не ни се е официално извинила.

Впрочем, ровенето едновременно от Скопие и от Анкара в миналото с цел да се докаже ненаситната българска кръвожадност едва ли е обикновено съвпадение. Нека си спомним само водевила, който бе разигран от двете държави на тема: „Коя страна първа призна независимостта на Македония?" и преливащото от наглост изявление на турския външен министър Ахмед Давутоглу, че това е било направено от... Турция?!

Явно в търсенето на „доказателства", че българската държава е рецидивист по отношение на геноцида над други народи всички средства са напълно позволени!