Усложняването на ситуацията в Сирия не е единствено вследствие на верижната реакция, обхванала всички арабски държави. Там полицейският произвол вече е достигнал чудовищни размери и дори и търпеливият сирийски народ вече вижда че няма какво повече да губи, след като всесилните органи на реда посягат и на децата.

Продължаващото 38 години извънредно положение дава законно право на армията и полицията да репресират всеки един гражданин на страната без прокурорска санкция! И в повечето случаи арестуваните изчезват безследно, или ги освобождават след години, без да им обяснят с какво са нарушили законите, вследствие на което са загубили част от живота си!

На арест може да бъде подложен всеки един сириец, или дори пребиваващ там чужденец, без разлика на социален статус, пол и възраст. Това че специално българките, омъжени за сирийци живеят добре и почти няма случаи да са пострадали от репресии е по-скоро изключение, дължащо се на традиционно добрите отношения между страните ни и на факта, че голяма част от представителите на елита са завършили висшето си образование именно у нас и са създали семейства с наши момичета. И все пак, тези смесени семейства, които имаха възможност да останат в България и да си осигурят сносен живот и сравнително високи доходи, го направиха.

В случая чувството за пълна безнаказаност сред служителите на сирийската полиция им изигра лоша шега. Тъй като град Дараа се намира на границата с Йордания, там жителите могат да гледат много арабски телевизии, включително "Ал Джазира" и "Ал Арабия". И 12 местни деца, без да разбират смисъла на лозунга "Народът не иска властта", изречен по "Ал Джазира" по повод на вълненията в други арабски държави, започват да го произнасят в училището си и да го изписват по училищните стени.

И тук местната полиция допуска стратегическата грешка - идва и арестува тези ученици, без да информира родителите и учителите какво ги очаква. Нещо повече - когато родителите се събират пред полицейското управление да протестират и да се осведомят за съдбата на децата си, също биват арестувани. Това вече наистина идва много на техните съграждани и започват организирани протести. Мълвата за случилото се е разнесена из цялата страна и навсякъде започват прояви на солидарност с децата от Дараа и техните родители. Най-силни са протестите в град Хомс на 18 март.

Не е случайно че всички тези събития се случват след петъчната молитва и от входа на джамията се прехвърлят на близките улици. След като вярващите мюсюлмани са изпаднали в състояние на екзалтация от истинските ислямски ценности, донякъде наподобяващи тези на утопичните социалисти, възприемат много по-болезнено всяка несправедливост, с която се сблъскват - произвол на полицията и армията, ограбване на народа от страна на управляващите, корупция на всички етажи на властта и т. н. Точно тези реалности са причината за протестите във всички арабски държави.

Другата голяма стратегическа грешка на силите на реда е разстрелът на демонстриращите в Дараа и впоследствие на техните симпатизанти, тръгнали към града, за да присъстват на тяхното погребение. Нещата в момента са стигнали до там, че Башар Асад е поканил бойци от "Хезболлах" и "Хамас", тъй като верните му части вече не могат да се справят с протестиращите. И обяви, че започва дълбоки реформи на цялата политическа и икономическа система в страната. Ако обаче беше проявил повече хуманност към децата и техните родители - със сигурност е бил подробно информиран за случилото се - сега Сирия нямаше да е арабската страна, обхваната от най-големите размирици, като изключим войната в Либия. Защото там за броени дни мащабите на протестите надминаха тези в Йемен, Бахрейн и другите арабски държави.

Иначе управляващата партия БААС води доста грамотна и гъвкава вътрешна и външна политика. Няма никаква дискриминация по религиозен признак, стига разбира се и в сунитските джамии, и в православните, и в арменските църкви свещениците публично да се молят за душата на баща му Хафез Асад - основател на алауитската династия, управляваща Сирия.

Алауитите са едва 10% от населението на страната обаче поради традиционните си военни умения и заслугите в борбата срещу турските и френските окупатори успяват да завземат ключовите позиции в армията още при предшественика на Хафез Асад - Нуреддин Атаси. Тогава Хафез Асад е министър на отбраната и като по чудо успява да се задържи на поста си, след разкриването на израелския разузнавач Ели Коен, попаднал сред най-близкото му обкръжение.

След като организира преврат, заема президентския пост и назначава брат си Рифат за ръководител на специалните служби (сега по-малкият брат на Башар Асад е назначен на същия пост). В момента Рифат Асад живее в Испания и е загубил всякакво влияние върху армията и полицията. И той, и синовете му се занимават с бизнес и са излезли от сирийската политика.

Не така стоят нещата с бившия вицепрезидент Абдел Халим Хаддам, до преди 10 години втори човек в партията БААС и държавата. Той по право трябваше да наследи президентския пост, ако семейство Асад не го беше окупирало за себе си. Само ловките му дипломатически маневри са спасили живота му, както и на семейството му. Той се съгласява да замине за Франция, където да се отдаде на заслужен отдих и писане на мемоари. И общо взето не издаваше никакви партийни, държавни и семейни (на Асад) тайни, докато не изтегли там всичките си близки.

Едва преди година се разприказва и показа пред света истинското лице на династията Асад и на партията БААС като цяло. Предполага се, че когато Башар Асад бъде принуден да се оттегли (вероятно след потоци пролята кръв), Абдел Халим Хаддам може временно да го наследи на поста.

Именно по този начин преходът може да се проведе най-безболезнено, след като един бивш баасист, усвоил френските демократични традиции и стремеж към свобода, оглави държавата, страдала толкова години от диктатурата на партия като БААС. Не трябва да се забравя обаче, че бившият "втори човек" в Дамаск навремето беше много близък със Саддам Хюсеин и архитект на сирийско - иракското обединение, под ръководството на баасистите, управляващи и в двете страни. То не се състоя само защото Саддам и Хафез Асад не се разбраха "кой да води бащина дружина" и в крайна сметка се стигна до там Сирия да участва в анти-иракската коалиция от първата Война в Залива през 1991г. Във втората не се включи.

Интересна и изключително ефективна е външната политика, която води Башар Асад. Той възстанови изцяло съюзните отношения с Руската Федерация и предложи на Москва да използва военно-морската база в пристанищния град Тартус. В момента обаче руските моряци, пребиваващи там, са "между чук и наковалня"! Защото не е изключено управляващите да ги потърсят за помощ и ако я откажат, да ги изгонят от Сирия. Но ако решат да я окажат и баасистите въпреки това загубят властта, новите управляващи няма да им простят този акт и също ще ги изгонят. Ние не знаем какво е договарял Башар Асад в Москва, но това може би скоро ясно ще си проличи.

Стратегическите отношения с Иран също са една сериозна опора за баасистите. До момента няма никаква официална реакция от страна на Техеран по отношение на събитията там. Защото досега иранските власти почти навсякъде подкрепиха протестиращите и дори заплашиха Саудитска Арабия с война заради намесата й в Бахрейн. Там обаче ставаше дума за защитата на шиитското малцинство. А в Сирия шиитите се ползват със същите права и задължения, както и останалите граждани на страната, знаейки обаче, че трябва публично да се молят за душата на Хафез Асад.

Това, което най-много ме учудва е отношението на партията БААС към Сирийската комунистическа партия и към международното комунистическо движение. На сирийските комунисти са дадени министерски и заместник-министерски постове (макар и не в ключовите министерства) и те участват пълноценно в управлението на държавата и разбира се ще трябва да понесат своята част от отговорността, ако дойде време да се потърси сметка на сегашните управляващи. Това е така, въпреки несъвместимостта на двете идеологии - в Ирак баасисти и комунисти се избиват с особена жестокост от 1979г.

През месец септември 2009г. в Дамаск се проведе международна среща на комунистическите и работническите партии. От един от участниците - Първия Секретар на ЦК на КПСС (да не се бърка с КПРФ) Сергей Александрович Мозговой, научих колко топло е било посрещането както от страна на ръководителите на Сирийската Комунистическа Партия, така и на тези от управляващата партия БААС.

Гостите са се чувствали, както навремето на конгрес на комунистическа партия в Източна Европа. Може да се предположи, че по този начин Башар Асад е искал да си осигури китайската подкрепа. Дали сега тя ще го спаси?