Новината за подписването на Договора за Съюз и Стратегическо Партньорство между президентите на Русия и Абхазия Владимир Путин и Раул Хаджимба доведе страстите в западните столици до точката на кипене.

САЩ, НАТО и ЕС побързаха да изразят несъгласие с този акт и обявиха, че не го признават, макар никой да не ги пита.

Французите дори потвърдиха, че няма да предадат на руснаците вече готовия „Мистрал", на който, между другото, вече тренира и се обучава руският екипаж (интересно, как ще го изгонят от борда на кораба...). Явно имат излишни пари да плащат неустойки и пропуснати ползи. Това означава задълбочаване на финансово-икономическата криза във Франция и почти сигурно завръщане на Никола Саркози на поста президент на Петата Република. А Франсоа Оланд ще потъне в политическото небитие.

Неслучайно Путин даде на Хаджимба двадесет милиарда почти веднага, след като изрази недоумението си от киевските власти, които спряха всякакво финансиране на Донбас. Той подчерта, че по този начин Порошенко и Яценюк сами се освобождават от размирните източни територии и напомни, че дори по време на най-тежките сражения в Чечня, Москва не е спирала да финансира Грозни и така е запазила териториалната цялост на страната, убеждавайки чеченците сами да се освободят от чуждите наемници - ислямисти, което и стана. А Киев оттук-нататък вече няма да има дори и правни основания да претендира за Донецк и Луганск.

За Абхазия, както и за Южна Осетия, вече е ясно, че нямат голям избор, освен всестранна интеграция с Руската Федерация. Всъщност, там никога не са искали нищо друго и затова и дадоха толкова жертви в сраженията с грузинската армия.

А в Тбилиси могат да заплашват, че няма да пуснат кавказката ж.п.линия, но това не променя факта, че от Грузия предстои да се откъснат и други области, компактно населени с аджари, арменци, азербайджанци, руснаци и т.н. И няма да има кой да им попречи - просто грузинците намаляват много бързо и се смесват с малцинствата.

Разбира се, Грузия е длъжна да демонстрира антируска дипломатическа активност, в угода на Вашингтон и Брюксел, пък дано оттам да падне някой друг долар, или евро. Кой обаче трябва да се заеме с тази работа - разбира се, че външният министър. А кой заема този пост в Тбилиси - една симпатична млада жена. Казва се Тамара Беручашвили - кръстена е на великата грузинска царица Тамара. Завършила е Руския Университет за Дружба между Народите (РУДН) „Патрис Лумумба".

За да напиша този анализ, черпя вдъхновение от нейния огромен портрет в главния хол на университета. От него изрусената брюнетка в червен делови костюм ми се усмихваа през модните очила. С огромни букви под нейното изображение са изписани поздравленията по повод заемането на високия пост, от страна на ректорското ръководство, преподавателите и студентите.

Никак не е случайно, че Путин реши да подпише договора с Хаджимба, точно след като Тамара стана външен министър в Тбилиси. Нали никой не се съмнява, че тя не е в състояние да води твърда антируска политика и да се опита да му противостои. А дори и да се изкуши, има хиляди начини бързо да бъде вразумена. Защото, за РУДН важи старата руска поговорка: „За влизане рубла, за излизане две".

От друга страна, столът й е горещ и никой не може да предвиди колко дълго ще се задържи на него. Затова, моментът за подписване на договора беше избран от руския президент прецизно, с математическа точност. Тамара, разбира се, ще подаде всички възможни официални възражения до всички възможни инстанции, а после ще се посмее с руските си колеги, когато се срещнат.

Нали никой не се съмнява, че ако допуснем теоретическата възможност авторът на тези редове да стане външен министър, българската външна политика ще премине изцяло в руската орбита!? И за Тамара Беручашвили се отнася абсолютно същото.

Наред са Южна Осетия, Аджария, Джавахетия...