Председателят на Централната избирателна комисия на Руската Федерация Владимир Чуров се похвали за точната прогноза, която е дал за процента на гласоподавателите, които ще отидат до урните - около 60%. Осъществилите правото си на глас пълнолетни руснаци са 60,2%.

Той е напълно прав, че за преценката могат да му завидят много социолози. Както и за констатацията, че руските граждани са много по-активни политически и по-ангажирани с проблемите на общественото развитие, отколкото гражданите на повечето европейски страни, където този процент на гласували е недостижим. Може да се добави и световно известният факт, че руснаците обичат да си пийват. За тези, които не са живели в Русия и СССР, прилагаме следното пояснение:

1. Почерпката започва в петък, в ранния следобед на работното място - нещо като "ден на майстора". Продължава дълго след края на работния ден, докато всичко се изпие.

2. В събота, когато премине махмурлукът, обикновено към 11.00, компанията (мъже и жени) се събира в предварително подготвената "руска баня". Там, освен сауната, душовете, топлия и студения басейни и стаята за "активен отдих", има и трапезария. Обикновено в нея минава най-голямата част от времето. Прието е да се пият слаби питиета, като бира и шампанско (а също така квас и много чай) и да се замезва с леки мезета. В повечето случаи обаче не липсват водка, коняк и вино, както и свинско, агнешко, телешко и т. н. Купонът продьлжава до късно вечерта или до сутринта.

3. В неделя се излиза на чист вьздух, като и най-лютата зима не е пречка да се изпекат шишчета и да се консумират с вино - обикновено червено, но може и бяло или розово.

Става ясно, че за любителите на тези традиционни за руснаците занимания е трудно да ги съчетаят с отиване до урните и чакане на опашка за гласуване. Иначе няма съмнение, че и те като нас бистрят без прекьсване политиката и на работното място, и в банята, и в гората. И дори да не са намерили време да гласуват (както се изрази водещият на руската телевизия "Лов и риболов", "отказваме се да работим, защото работата ни пречи на лова и риболова"), винаги заемат политическа позиция и я защитават компетентно и с аргументи.

Така или иначе, тези, които отделиха от "скъпоценното" си време в неделята и отложиха печенето на шишчета (или ги изядоха по-набързо), за да упражнят правото си на глас, като цяло подкрепиха четирите традиционни партии, които в обозримото бьдеще едва ли ще допуснат пети политически субект до Държавната Дума. Някогашните прозападни партии, от типа на "Съюза на Десните Сили", "Яблоко" и т.н. потвърдиха тенденцията за бавното, но сигурно потъване в политическото небитие, въпреки подкрепата на управляващите.

"Единна Русия", Комунистическата Партия на Руската Федерация (КПРФ), "Справедлива Русия" и Либерално-Демократическата Партия (ЛДПР) вече имат строго утвърдени сектори сред руските гласоподаватели и различните проценти, които вземат на различни избори, се дължат на промените в нагласите на колебаещите се, както разбира се и на разочарования сред твърдия електорат. Единствено КПРФ и ЛДПР са застрашени от по-радикални политически субекти, от ляво и дясно, готови да накажат всяко отстъпление от догмите на ортодоксалната комунистическа или съответно националистическа идеология.

За "Единна Русия" не може да се каже подобно нещо. Тя заема същото място в политическия живот на руското общество, каквото заемаше КПСС в съветското. Няма алтернатива и никой не може да я измести от властта, нито с избори, нито със сила. Владимир Путин и неговият екип от, родени предимно в Санкт-Петербург, съратници (най-вече чекисти) поеха властта в Москва преди повече от едно десетилетие, когато Руската Федерация беше разтърсвана от граждански и етно-религиозни конфликти.

Безмилостни гангстерски войни изтощаваха генофонда на нацията. Руските управляващи в лицето на Борис Елцин и компания бяха станали за посмешище пред цял свят с пиянските си изцепки. След разпадането на СССР беше на пьт да се разпадне и Руската Федерация. Някои западни "доброжелатели" на Русия вече бяха очертали дори държавните граници на нейните наследници. Но, както се казва, "не им се отвори парашута" защото дойде Путин.

Откакто той наследи загубилия не само политическия си, но и човешки облик алкохолик Борис Елцин, резките промени в живота на руснаците започнаха да се виждат с просто око и естествено, народът застана зад него. Защото не е правилно да се отъждествява нито с Иван Грозни, нито с Петър Първи, нито със Сталин. И тримата са обединили руските земи с цената на много кръв, като не са пожалили и най-приближените си, дори собствените си синове. Докато Путин обезпечи неприкосновеността на Елцин и успя да намери "топли местенца" на всички предишни министър-председатели, които още бяха годни за политици и управленци - Евгений Примаков оглави Търговско-Промишлената Палата, Сергей Степашин - Сметната Палата, а Сергей Кириенко - ядрената енергетика.

Именно екипът на Путин реализира невиждания още от Сталинско време икономически ръст на Русия между "дефолта" от 1998г. и кризата от 2008г. И именно този ръст даде възможност разразилата се световна икономичска криза да не удари фатално по жизненото равнище на руснаците. Всъщност тези, които пострадаха най-много бяха най-богатите руснаци - олигарсите, чиито състояния загубиха по една нула от численото си изражение. Останалите обаче узнаваха за развитието на кризата най-вече от медиите и се отърваха с продължилия година-година и половина страх неизвестно от какво. На фона на това, което ставаше в САЩ по същото време - руснаците не усетиха кризата.

Има разбира се и много недоволни, не само сред най-богатите. Много представители на средните слоеве винят руското ръководство за това, че им се наложи да поразредят екскурзиите из екзотичните краища на света, или че забавиха изплащането на апартаментите си, или строителството на вилите си. А така също и заради съкращенията в държавните структури, където много чиновници се смятаха за уредени до пенсия. Всички тези хора сега гласуваха за опозиционните партии, или пък изобщо не гласуваха. С това се обяснява големият спад в гласовете за "Единна Русия" в сравнение с преди 4 години.

Трябва да се отбележи, че нейните лидери (които са и висшите рьководители на Руската Федерация), ясно осъзнават мащабите на отстъплението и си го признават открито. И Путин, и Медведев си направиха самокритика пред телевизионните камери, макар и да хвърлиха вината най-вече върху външните фактори. Не показаха обаче, че съжаляват за загубата на квалифицираното мнозинство в Държавната Дума. Напротив, демонстрираха готовност да сътрудничат и с трите опозиционни партии и да сключват с тях коалиции.

Редица техни партньори както в Русия - Дмитрий Рогозин, така и в "близката чужбина" - Виктор Янукович, изказаха удовлетворение от факта, че от сега нататък руските ръководители ще бъдат принудени да се съобразяват с мнението на опозицията, което значи, с все по-широки слоеве на руското общество и няма да повтарят старите грешки.

Разбира се, все някой трябва да поеме отговорността за загубата на толкова много гласове. (Все пак за "Единна Русия" гласуваха половината от половината, имащи право на глас). Предполага се, че това ще бъде Председателят на Висшия партиен съвет Борис Гризлов, който вероятно няма да бъде предложен да оглави новата 5-годишна Държавна Дума.

За този пост, освен преставител на "Единна Русия", най-вероятно ще претендира и несменяемият председател на КПРФ Генадий Зюганов. Всъщност той вече обяви и своята президентска кандидатура и призова всички опозиционери да го подкрепят, като подчерта, че това ще бъде тест за тяхната опозиционност. Почти 20-те процента, спечелени от неговата партия му дават основание за високото самочувствие. Едва ли обаче той ще достигне на 4 март догодина рекорда си на президентски избори - 42% срещу Елцин.

Трябва да се има предвид силният натиск, на който е подложена КПРФ от ляво, от страна на Комунистическата партия на Съветския Съюз (КПСС). Последната, под ръководството на съветски офицери от запаса, начело с капитан пьрви ранг Сергей Мозговой изповядва ленинизма в неговия сталински вариант и отнема все повече симпатизанти на КПРФ. Те са разочаровани от прокламираната от Генадий Зюганов идеология, включваща, освен социализма, още и православие и национализьм. И други леви партии гравитират към нея.

От дясно ефективен натиск върху КПРФ оказва "Справедлива Русия". Така наречените "есери" са автентичните носители на социалдемократическата идеология в съвременното руско общество. След напускането на техния лидер Сергей Миронов на поста Председател на Съвета на Федерацията и ясната му идентификация като опозиционен политик, идейните граници между двете партии вече са напълно размити и е въпрос на време те да се обединят, след оттеглянето на сегашните им ръководители. Това обаче може и да не стане скоро, предвид тяхната амбициозност.

За самия Сергей Миронов единствената жена от най-близкото обкрьжение на Путин - Валентина Матвиенко, се изказа така: "Сергей Михайлович отдавна трябваше да реши за себе си кой е той всъщност: опозиционен политик, или висш държавен деец?" И той го реши, но с голямо закьснение, едва след като разбра, че не може да се пребори с "клана от Санкт-Петербург" и го изгониха от поста му. Над 13-те процента, които "есерите" завоюваха, са най-голямата изненада на тези избори. Те обраха протестния вот, тъй като Сергей Миронов съвсем неотдавна се опъна на Путин.

Своя твърд електорат запазиха и либерал-демократите на Владимир Жириновски. Този руски аналог на Волен Сидеров (по-точно Волен е неговият бьлгарски аналог) вече две десетилетия успява да се задържи на гребена на вълната, тъй като се оказва, че и Елцин навремето, и Путин сега имат нужда от него. Жириновски винаги изговаря гласно пред руското общество и пред чуждестранните партньори това, което върховният руски ръководител мисли, но от дипломатически и политически съображения не може да каже.

Именно такова разпределение на местата в Държавната Дума е най-изгодно за "Единна Русия". Защото, за разлика от преди, когато не търпеше конкуренция, сега ще й се налага да бъде инициатор на непопулярни решения, отговорността за които е по-добре да сподели с другите партии. Затова звучат нелепо обвиненията на някои западни наблюдатели на изборите за административен натиск от страна на управляващите. Ако имаше такьв, те пак щяха да се сдобият с квалифицирано мнозинство. То обаче сега не им е нужно. Напротив, трябват им и други "момчета за бой" - КПРФ, "есерите", ЛДПР.

Тази конфигурация е ясен знак за западните партньори, че трябва да внимават с новия стар президент Путин, Медведев и компания, защото те нямат алтернатива. Ако допуснем, че "Единна Русия" изведньж реши да си отиде от властта, или просто изчезне в небитието, с кого ще си имат работа - със закостенелия стар номенклатурчик Зюганов, с лишения от политическо лице кариерист Миронов, или с клоуна - краен националист Жириновски!?

Тоест, най-цивилизованата и прозападна руска партия сега е именно "Единна Русия"!